14 Ноември 2024четвъртък23:21 ч.

Памет

Поет на бурните времена

Отбелязваме 125-годишнината от рождението на Христо Смирненски

/ брой: 186

автор:Елена Христова

visibility 3059

През 2023 г. се навършват 125 години от рождението на Христо Смирненски - роден е на 29 септември (17 септември стар стил) 1898 г., и 100 години от смъртта му на 18 юни 1923 г. Във връзка с това Национален литературен салон "Старинният файтон" организира Литературно-музикална вечер под наслов "Да бъде ден!". Тя се проведе в уютната обстановка на Музей галерия "Анел" на 25 септември.
Д-р Елена Алекова, художествен ръководител на Салона, в уводните си думи подчерта:
"Той би могъл да се роди в свободна България, ако не биха били решенията на Берлинския конгрес (1878). Но се ражда в пределите на Османската империя в град Кукуш, географска област Егейска Македония (днес в Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви. През 1903-а, едва четиригодишен,

преживява Илинденско-Преображенското
въстание

Когато е на четиринадесет години започва Балканската война (1912-1913), като на 23 октомври 1912 г. чети на Македоно-Одринското опълчение освобождават Кукуш. Междусъюзническата война (1913) го оставя без дом - в началото на юли Кукуш е изгорен до основи в пламъците ? и никога повече не възкръсва от пепелта. Семейство Измирлиеви с четирите си деца (Тома, Христо, Надежда и Андон) се вливат в потоците бежанци от Македония и Тракия съм Майка България. Само след два месеца той ще навърши петнадесет години. България преживява първата си национална катастрофа.
В месомелачката на Първата световна война (1914-1918) загиват негови приятели, а гибелното й дихание го докосва, когато, постъпвайки като възпитаник на Военното на Негово Кралско Величество училище през 1917-а, е изпратен през 1918 г. със съкурсниците си срещу въстаналите български войници (Владайското войнишко въстание от септември 1918 г.). Потресен от жестокостта, с която въстанието е потушено, той напуска училището, въпреки че трябва да се плати голямо обезщетение, непосилно за семейството. Подписването на Ньойския мирен договор (1919) носи втората национална катастрофа на България.  

Следват години на вълнения,
митинги, демонстрации

На 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат, убити са видни земеделци, сред които министър-председателя Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Идва на власт Александър Цанков. Десет дена след Деветоюнския преврат в Горна баня сърцето на Христо Смирненски престава да бие. "Поисква лист да пише - четем в спомените на сестра му Надежда Измирлиева, - но това си остава последното негово желание."
Опелото му е в църквата "Свети Крал" ("Света Неделя")".
През цялото време звучаха стихове на гениалния Юноша в изпълнение на актьора Георги Златарев и Владимир Илиев, както и на водещата Елена Алекова, която ги бе втъкала в сценария на вечерта: "Да бъде ден!", "Братчетата на Гаврош", "Юноша", "Червените ескадрони", "Северният Спартак", "Пролетно писмо", "Жълтата гостенка", "Цветарка", "Есенни листа", "Баланиади"... А накрая, като своеобразна кулминация - "Приказка за стълбата"!
Матей Шопкин, Надежда Захариева, Атанас Звездинов, Зинаида Чаушева, Илко Славчев, Владо Любенов, Марина Матеева, Павлина Йосева и Елена Алекова почетоха паметта на Смирненски с изпълнение на свои стихове. Прозвуча и лирическото посвещение "На Смирненски" на поета Дамян П. Дамянов. Поетите с китара Светлана Йонкова и Орлин Миланов разчувстваха присъстващите с песни по стихове на поета и по свои стихове. Изпълненията на флейтистката Майя Сергиева-Богданова - "Ария" на Александър Райчев и "Сиринкс" на Клод Дебюси - обрамчиха вечерта. Седемнадесетгодишната пианистка Яна Стоянова, възпитаничка на Националното музикално училище "Любомир Пипков", взриви залата с "Патетична соната", част първа, на Лудвиг ван Бетовен.
Ваня Григорова, кандидат за кмет на София, удиви публиката с тънкото познаване на творчеството на Смирненски. Сред присъстващите бяха и Янаки Стоилов, Иван Таков, Невяна Малчева, Евгений Белий, Донка Колева, Бойко Беленски, Емил Бехар, Ангел Симеонов, проф. Валери Стефанов, Георги Наков, почитатели на Смирненски и приятели на Файтона.

И още една
литературно-музикална вечер


очаква почитателите на Христо Смирненски
Тя ще се проведе на 28 септември от 18 ч. в двора на къщата музей "Христо Смирненски" (ул. "Овче поле" 116) в столицата. Организират я Националният литературен музей и Литературният център "Да бъде ден!" при къщата музей "Христо Смирненски". Вечерта ще бъде предшествана от водосвет и е под наслов "Свободата зове непрестанно сърца ни...", по стихотворението на поета "Към висини":

Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.

Директорът на НЛМ Атанас Капралов ще открие вечерта, която ще започне с представяне на книгата на Христо Смирненски "Зимни вечери", фототипно издание. Стихотворният цикъл "Зимни вечери" е публикуван за първи път в литературната притурка на "Работнически вестник" (27 януари 1923 г.). В началото на 1924 г. излиза като отделна книга в библиотека "Звънар". С корица и илюстрации на Александър Жендов и с предговор на Георги Цанев. Стихове от "Зимни вечери" ще изпълни актьорът Мариан Маринов.
Следва литературно-музикален рецитал с участието на поетите Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, Георги Константинов, Надежда Захариева, Бойко Ламбовски, Марина Матеева, Иван Есенски, Павлина Йосева, Боян Бойчев, Калоян Христов и флейтистката Майя Сергиева-Богданова. Водеща е д-р Елена Алекова, главен уредник на музея.
Същевременно, в 17 ч. от Музея за история на София (бившата Централна софийска баня) ще се проведе разходка "Разместената София на Смирненски" (Хумористична картография, етнография и социология на града)", осъществена през юли 2023 г. с подкрепата на Фондация "Прочети София", Столичната община и програмата "Култура" на Министерството на културата. Разказвачката Катя Зографова ще поведе участниците в разкодката по улиците, намерили място в стиховете на поета, и ще ги приобщи към литературно-музикалната вечер в неговия музей.


Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ