Пълен хаос в политиката за прием във вузовете
В един вуз на всеки преподавател се падат 5 студенти, в друг - 175. На колеж със 738 студенти му дали прием 1300 първокурсници
/ брой: 76
Има огромни разлики между броя на студентите, които се падат на един хабилитиран преподавател във всяко от 51 висши училища у нас, показва справка за броя на студентите и преподавателите за учебните 2010/2011 и 2011/2012 г., която ДУМА получи от МОМН по Закона за достъп до обществена информация. Съотношението студенти към хабилитирани преподаватели (като изключим вузовете по изкуствата, които са специфични) варира от 4,7:1 в Пернишкия международен политехнически университет до 175:1 в Межународното висше бизнес училище в Ботевград и 120:1 в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, личи от справката на МОМН. Това е така, защото в Перник към началото на 2012 г. 42-ма професори и доценти преподават на 197 студенти, докато вузът в Ботевград с 33 хабилитирани лица обучава 5783-ма студенти. Колежът в Пловдив има 21 професори и доценти при 2524 студенти. В сродни висши училища положението е също твърде различно - УНСС например обучава 18 400 студенти с 367 професори и доценти (50:1), а Стопанската академия в Свищов има 11 708 студенти и 122-ма хабилитирани преподаватели (96:1).
Броят на хабилитираните преподаватели на основен договор във всеки вуз е един от основните показатели за качество при неговата акредитация и при определянето на максималния му капацитет за обучаване на студенти. Отбелязаната аномалия може да означава три неща. Първо, че вузовете ни са много, но дори при малко студенти се поддържат висшите училища. Второ - висшето училище приема много студенти при нисък брой професори и доценти и тогава обучаваните от всеки преподавател са твърде много (съответно качеството на обучение е по-ниско). Или пък трето - съответният вуз има много хабилитирани преподаватели, а студентите са по-малко, като целта е на всеки от тях да се обръща повече внимание и качеството да е по-високо. Така е по логика.
На практика обаче не е така. Защото в лидера по качество във всички направления - Софийския университет например, акредитиран с оценка "много добра", на един хабилитиран преподавател се падат 28,6 студенти (при 23 769 студенти професорите и доцентите са 832-ма). А в Международния колеж "Албена" (който иначе е в Добрич) на един преподавател се падат 16 студенти. Което съвсем не означава, че качеството в него е по-високо, оценката от акредитацията му е "добра", този колеж е сред вузовете, които МОМН посочи неотдавна като втори по незапълнен прием за тази учебна година.
Няма нужда от много примери. И от посочените се вижда, че нещо не в ред, когато се оценяват висшите училища по показателя хабилитирани преподаватели. И че трудно може да се обясни с някаква логика как се определя при акредитацията капацитетът на вузовете и приемът във всяко от тях за всяка учебна година. Защо например на същия колеж "Албена", който в момента има общо 738 студенти, му е определен прием за учебната 2011/2012 г. за почти двойно повече първокурсници - цели 1300 места? При над 18 пъти разлика в броя хабилитирани лица с лидера СУ въпросният колеж е получил само 5,4 пъти по-малко студенти за прием. Естествено е, че местата са останали незапълнени (в него са постъпили едва 255 студенти). И тъй като приемът се одобрява от МС, възниква въпросът как държавата определя приемането на студенти изобщо? Очевидно - напълно хаотично, защото картината не е дори "пазарна". Това изкривява неимоверно системата на висшето образование.
Изходът е или реално да се премине към "пазар" - кой колкото студенти си докара, без държавата да диктува бройките и без ангажимент от нейна страна за качеството и за дипломите; или МОМН да започне да анализира състоянието на висшите училища според реалните им данни и да им разрешава адекватно количество места, щом признава дипломите им. Тук дори не отварям дума за приема по професионални направления, там разнообразието в хаоса е плюс минус безкрайност, нито за анализ на пазара на труда при определянето на броя първокурсници, защото този въпрос е оставен изцяло на самотек.
А отгоре на всичко 6 вуза начело с НБУ все още надвишават разрешения им капацитет за обучение и въпреки това също им се разрешава нов прием. Никак не може да се обясни и една законова аномалия - защо Законът за висшето образование допуска МОМН и МС да разрешават прием дори на вузове с отнета акредитация като колежа по туризъм в Благоевград? Докато се подготвят за нова акредитация, те имат статут на акредитирани! В момента колежът в Благоевград има 29 преподаватели (от които 6 професори и 14 доценти) и 692-ма студенти, които ще получат законна диплома! Акредитацията му е отнета точно преди 4 години - през март 2008 г. Но МС при неприключила процедура за нова акредитация тази година му разреши да приеме още... 600 първокурсници. Много е вероятно някои от преподавателите да са на основна работа в ЮЗУ и "приходящи" за хонорар в колежа. Но в България има достатъчно висши училища, чиято акредитация се крепи на "куфарни" преподаватели от разни градове - в някои приходящи са над 50 на сто от лекторите. И въпреки това сегашният парламент отказа да ограничи в закона възможността акредитация да се получава с преподаватели, които не са на щат в дадения вуз. Възможност, която изглежда абсурдна в очите на всички западни страни.
Също интересно е как се е променил общият брой на преподавателите в отделните вузове (вкл. асистентите) през тази учебна година спрямо миналата. С най-голямо увеличение на преподавателите е Пловдивският университет - той е прибавил за една година нови 150 човека към досегашния си преподавателски състав от 976 души. Земеделският колеж в Пловдив е увеличил преподавателите си със 120 души - с 61,2 на сто! В същото време Великотърновският университет пък е намалил състава си с цели 66 човека - с 8,2 на сто. Трудно може да се обясни как към колеж, който обучава само за първата степен - професионален бакалавър, са се втурнали 150 нови преподаватели, а от ВТУ с неговите включително докторски програми са си отишли 66 души. Или МОМН бърка в сметките?
Впрочем кой къде бърка остава абсолютно неясно, ако сравним справката на МОМН с тези от НСИ. Данните на националната статистика никак не съвпадат с тези на просветното министерство. Според МОМН общият брой на обучаваните студенти през 2010/2011 г. е 264 126, а според НСИ той е 281 170. Разликата от над 17 000 студенти е твърде голяма, за да я причислим към допустима статистическа грешка. И двете институции ползват уж данните, събрани от самите вузове, а разликата между тях съществува от години и по никакъв начин не се намалява. Същото е и с броя на преподавателите - според НСИ през 2010/2011 г. те са общо 22 432, като от тях на основен договор са 13 741. С нито едно от тези две числа не съвпада бройката на преподавателите, посочена от МОМН за същата година - 18 149 души. Статистиката наброява 2393 професори за 2010 г. и 7092 доценти. МОМН отчита в края на 2010 г. 1876 професори и 5998 доценти. Някой да вижда нещо общо с НСИ?
Според националните статистици броят на преподавателите намалява, според МОМН расте. И сега към януари 2012 г. преподавателите са се увеличили с 698 спрямо същия месец на 2011 г., сочи справката на МОМН. Нови 700 души са влезли да преподават във вуз? Би било чудесно толкова млади хора да са избрали преподавателско поприще за една година, но... едва ли. Излиза, че студентите са намалели с 1798, а преподавателите са се увеличили с 698?. Сега чакаме НСИ да пусне данните си за 2011/2012 г. и да сравним. Излиза, че в България, когато се говори за висше образование, не може да се каже със сигурност дори колко са студентите и преподавателите, камо ли нещо по-сложно. Кои са истинските данни и кои се пращат в европейската служба Eurostat, където непрекъснато ни сравняват с другите страни, е въпрос с повишена трудност.
Открийте разликите
2010/2011 г.
Преподаватели Проф. Доц. Студенти
НСИ 22 432 2393 7092 281 170
на осн. 13 741 1313 4833
договор
МОМН 1 8 149 1876 5998 264 126
Според НСИ от 2000 г. до 2011 г. преподавателите на основен договор (т.е. реалните, без дублиране на тези, които се числят в два и повече вуза) са намалели от 15 609 на 13 741. В същото време студентите от 243 529 са се увеличили до 281 170. Повече студенти с по-малко преподаватели означава само едно - по-ниско качество на знанията зад дипломите.
За една година - 5232 професори и доценти?
За две седмици МОМН "откри" 218 нови хабилитирани лица
Справката, която ДУМА поиска от МОМН по Закона за достъп до обществена информация, съдържа данни и за броя новопроизведени професори и доценти от януари до декември 2011 г. Целта бе да видим колко са новопроизведените титли, откакто влезе в сила новият Закон за академичното развитие, който даде на всички вузове сами да си произвеждат хабилитираните лица - без ВАК и без национални критерии.
Справката, която получихме, е изготвена на 7 март т.г. и сочи, че новите професори във вузовете за една година са 200, доцентите - 136, общо 336 новохабилитирани, за което ДУМА вече писа. В същото време подобна справка е била поискана и от председателя на ресорната комисия в парламента Огнян Стоичков. Отговорът на МОМН до комисията е изготвен на 21 март. т.г. и гласи, че във висшите училища новите професори са 249, а новите доценти - 305, общо 554 хабилитирани. Разминаването в двете справки, подготвени от МОМН с една седмица разлика, е 218 души и е очевидна.
Единият вариант е и двете справки да са верни. Което ще означава, че МОМН за две седмици - от 7 до 21 март, е установило, че още 218 души са новоназначени за "професор" или "доцент". А това означава при това темпо да се пръкват по 436 нови хабилитирани на месец. В такъв случай за 2012 г. ще наброим общо 5232 нови професори и доценти - повече от половината от реално наличните преподаватели!
Вторият вариант е данните, получени в редакцията по достъп до обществена информация, да не са верни и в тях да е спестена реалната бройка на новите титулувани. Това пък трябва да се нарича нарушение на закона и простичко казано - съзнателна заблуда.