Обречени ли сме?
/ брой: 135
Деси ВЕЛЕВА
Като слушаме за поредната черна статистика, свързана с движението по пътищата, можем да се питаме само едно: "Обречени ли сме?". Има ли шанс да оцелеем на пътя и като шофьори, и като пътници, и като пешеходци?
Оказва се, че водачите или нямат книжки, или те са фалшиви. Ако не са пияни, са дрогирани, а често и двете. Ако не заспиват зад волана, то забиват скъпите си коли с космическа скорост в невинни пешеходци или други шофьори, спазващи правилата. В тази джунгла оцеляването действително е съмнително.
Особено притеснително е, че фрапантните данни в числа и обобщения за случващото се по пътищата ни излизат след кампании. Като настоящата, при която полицията тръгна масово да хваща нарушители след трагичната история в центъра на София.
Специалните акции обаче не плашат никого. Ако плашеха, излизащите сега статистики нямаше да са така стряскащи. Потенциалните престъпници щяха да се покрият временно и щеше да има случайни нарушители, уловени из празните междуселски пътища, които застрашават само себе си. Безотговорността, арогантността и чувството за безнаказаност са се превърнали в движещата сила на убийците по пътя.
Фактът, че регистрираните безчинстващи вредители по-често са дрогирани, отколкото пияни, засяга друга изключително тревожна тенденция, свързана с разпространението и употребата на наркотици. Да седнеш неадекватен зад волана и да разчиташ, че дори да те хванат, ще ти се размине, говори за пълен разпад на обществени, на човешки ценности. Но говори и друго - че дрогата вече се приема като норма, а не като изключение. За акции за разпространението й обаче чуваме по-рядко. По-често разбираме за чадъри над необуздани нарушители...