Обикновени милиционерщина и полицейщина

Ген. Тодор БОЯДЖИЕВ

В американския сленг има един израз, който като че ли е измислен като дефиниция за поредния, този път грандиозен СРС гейт "made in Bulgaria". Изразът е verbal diarrhea. Звучи толкова нелицеприятно, че просто не ми се ще да го превеждам, но трябва. Все пак минаваме за франкофони и не всеки знае английски, въпреки че се подразбира. Преводът е словесна диария.
Защо използвам този израз? Не заради масираната реакция в масмедиите, защото макар и в малка част от тях се прави опит за обективен поглед към събитията. Запретвам крачоли и влизам в тази verbal diarrhea, защото се чудя как някои искат

да принизят качествата на нацията

и да ни изкарат малоумници, които помнят само дни, седмици и най-много месеци назад. Как така се появиха едни хора изцяло в бяло, супер "защитници" на човешки и граждански права, които мислят, че сме забравили какви ги вършеха по тяхно време?

Как така се опитват да описват ставащото като нещо, което е само белег на миналото (преди 21 години) и ни идва като гръм от ясно небе?
Как така твърдят, че се връща полицейщината, когато тя никога не си е отивала, а само е мутирала и се е самогенерирала, за да стигне днешните висоти?
И защо стават наивно смешни, когато отново виждат "вездесъщата" Държавна сигурност и "отмъщение" за дипломатите и досиетата?
Стига елементаризъм. Не сме чак толкова опростели!

Спим ли?

Край на общите приказки. Но преди това един риторичен въпрос: Каква е разликата между Тодор Живков, който е можел да вдигне телефона на Григор Шопов и да му каже нещо от рода, примерно на "Абе, Григоре, нещо напоследък Митко Григоров и Начо Папазов започнаха да си говорят под сурдинка, а предстои партиен конгрес. Я вижте там аджеба какво става?" И седмица по-късно (ноември 1966 г.) на конгреса на БКП Митко и Начо да изхвърчат от Политбюро и ЦК. И в наши дни министър-председателят да каже, че министрите не са, за да се обичат, а за да се конкурират, даже да се мразят, но някой, там отгоре, трябва да ги контролира нон-стоп, и то дори с използването и на СРС. И нека да не бъдем толкова късопаметни и да видим в този времеви отрязък какво и как се е променяло и променило ли се е?
Преди дни една журналистка направи интересна инвентаризация на СРС скандалите, които ни тресоха през последните 20 години. Но темата е толкова обхватна, че няма как една статия да е всеобхватна. И така:
Факт щ 1:
2 декември 1992 г. Министър-председател Филип Димитров; министър на вътрешните работи Йордан Соколов. Открито писмо в български ежедневник на ген. Тодор Бояджиев до Соколов, Татарчев - главен прокурор, Софиянски - председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, по повод на това, че "Личната кореспонденция на ексдепутат и ексглавен секретар на МВР продължава да се контролира". (В интерес на истината само Софиянски разпореди проверка и от пощите отговориха официално - "Не сме ние!"). Причината за прилагане на това СРС е, че в мотивите за оставката ми като първия главен секретар на МВР, връчена на Филип Димитров и на президента д-р Желев, черно на бяло е казано, че не приемам реполитизацията на министерството, деполитизирано със закон.
Факт щ 2:
10 февруари 2001 г. Министър-председател Иван Костов; министър на вътрешните работи - Емануил Йорданов; шеф на Националната служба за сигурност - ген. Атанас Атанасов. Първи публикации за разработка под кодовото название "Асистентите", "която цели наблюдението на 43 видни личности, настроени критично към управлението на Иван Костов". Определено си заслужава да си припомним кои бяха тези 43 лица, разделени в няколко групи "асистенти": офицери, магистрати, бизнесмени, интелектуалци, ревизори, кметове, журналисти, социолози и, разбира се, политици. Няма да изреждам целия списък, но ще спомена, че между интелектуалците бяха Андрей Пантев и Вежди Рашидов, между кметовете - Йоан Костадинов и Костадин Паскалев, между журналистите - Тошо Тошев, Волен Сидеров, Петьо Блъсков, Слави Трифонов, между социолозите - Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, няма да спестя и Любен Дилов-син, Петър Корумбашев и дори вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Защо да си припомняме? Ами защото почти всички "участници" и днес са или "за" или "със" СРС-та, по същата причина - "настроени критично към управлението". Единствено предлагам да се смени името на разработката. По-върви да я кръстят "Достойните" или "Непримиримите".
Факт щ 3:
13 март 2001 г. по времето на същото правителство, на първа страница на водещ ежедневник се появи голямо заглавие "Следят генерал за шпионаж" и интервю с моя милост. Интересен момент е, че в интервюто описах как чрез подслушването предложих среща с ген. Атанасов, за да не хабят излишни усилия, да не харчат ненужно пари на данъкоплатеца, пък и за да им дам някои професионални съвети как да го правят по-ефективно.
Факт щ 4:
След тази публикация години наред автоматичният отговор на мобилния ми телефон беше: "Елементарната етика изисква да Ви предупредя, че този телефон се подслушва. Ако това Ви притеснява - избрали сте грешен номер. Затворете. Ако не ви пука, оставете съобщение". Много журналисти могат да потвърдят, че са чували и са се смели на този запис. Даже една чужда телевизия беше попаднала на него, търсейки ме за интервю, записали го и го излъчиха преди интервюто, без да ми искат съгласие.
Факт щ 5:
19 март 2001 г. Една седмица след разкритието, че а, а... да арестуват генерала за шпионаж, изскочи следващата добре документирана сензация, че не следят само генерала, а "Държат под око лидерите на тракийците". И то защото правели тракийска партия. И в няколко последвали публикации стана ясно, че не само Коста Карамитрев - председател на тракийската организация, и Тодор Бояджиев, член на ръководството, но на контрол са взети и две известни духовни лица - отец Боян Саръев и митрополит Галактион, поддържащи от дълги години националната тракийска кауза.
Факт щ 6:
Същата дата - 19.03.2001 г. С писмо вх.щ 2103 до Главния прокурор на Република България г-н Никола Филчев го уведомявам, "че се възражда политическата полиция" и искам прокурорска проверка по случая (прилагам сканирано копие).
Факт щ 7:
И тук ще спра, защото иначе трябват страници, за да изреждам и други конкретни данни. На 21 март 2001 г. нещата си дойдоха на местата. С публикация в най-тиражния български ежедневник тогава под заглавието "Командира посочи врага на СДС" стана пределно ясно кой и защо е разпоредил разработването на най-старата обществено-патриотична организация в България - Съюза на тракийските дружества. Организация, закривана от "Звено" през 30-те години и от Политбюро на ЦК на БКП през 70-те години на миналия век, но достигнала 115-годишния си юбилей тази година с поглед далеч в бъдещето.
В този скандал освен многото неща, които вбесяват, има и "дреболии", които ме натъжават. Уж сме нация-техническа, българин е измислил компютъра, а пак изоставаме от световния прогрес. В навечерието на ХХI век депутатът Йордан Бакалов получи държавната тайна в насипен вид направо в пощенската си кутия в парламента... Една декада по-късно в."Галерия" я получава под вид на електронни флашки. Има прогрес, ама, братя - "рупори" на истината, изоставате от световните тенденции и ще си имате проблеми с прокуратурата. То ще бъдат словесни портрети, описания на "неизвестните" извършители, експертизи в чужбина и т.н. месеци наред, с надежда да се забрави в крайна сметка, че е ставало дума за злоупотреба с власт на най-високо ниво. Учете се от световните тенденции и пионерите от "Уикилийкс" - правете го през интернет и с програми, който заличават изцяло подателя и той си остава неизвестен и за тях, и за ФБР, респективно и за вас, и за МВР и ДАНС. По този начин не могат да ви съшият обвинение за конспирация против сигурността на държавата. И ще тръгне такъв поток от държавна тайна, че и няколко многотиражки няма да успяват да го оползотворят...
Другото, на което се чудя, е какво стана с професионализма на Бойко и със силния му инстинкт за съхранение. Не е ли наясно, че в резултат на толкова години работа в МВР, вътре в системата има много хора, които не го обичат. Има и недоволни, които с пълно право създадоха профсъюзи. Има идеалисти, които вече на нищо не вярват, но се надяват, че със скандали нещо ще се промени. Има и продажници, които за 30 сребърника са готови не само да продадат майка си, а и да я доставят без наложен платеж. Да не говорим за броя на тези пък, които са готови да платят. На нищо ли не го научи провалът на партньорите му с "Уикилийкс"? Вече толкова ли повярва на обожествяването му от някои журналистически слугинажи, че забрави, че и той може да попадне на пангара, както се казва.
Така че за мен темата не е конкретният скандал като нещо "нечувано" и "невиждано", а генералният въпрос - "За каква демокрация говорим" при непрекъснат рецидив на това, което може да се нарече само милиционерщина и полицейщина. Те не се възраждат. Те просто никога не са си отивали. И не можем да виним СРС-тата. Те са скалпел, използван за извършване на животоспасяващи операции, но и на политически убийства. Оказа се, че може да наранят фатално и този, който ги използва не по закон и предписание. В крайна сметка зависи не от скалпела, а от ръката, която го държи.
Очевидно е, че досега този инструмент все още не е в точни и чисти ръце и че не сме създали необходимите предпоставки за контрол при използването му.
И докога ще ни е толкова къса паметта? Защото стар постулат е, че "Всяка власт корумпира! Абсолютната власт - абсолютно!"