Нямате думата!

Христо Смирненски (1898-1923)

Христо Смирненски, от чиято смърт се навършиха 100 години, е не само гениален поет, но и невероятен публицист. Фейлетонът му "Нямате думата!" е отпечатан във в. "Народна армия", г. III, бр. 2 от 18 ноември 1922 г. и е във връзка с участието на България във войните, довели страната ни до национална катастрофа. Публикуваме го заради неговата изключителна актуалност и днес, когато разпищолили се политици, съгласувани с чужди посолства, отново се опитват да ни въвлекат във война в услуга на чужди интереси. Но скоро ще дойде моментът, когато и те няма да имат думата...

Сутрин ставате рано, бързате да не закъснеете за работа, а на ъгъла ви спира голям афиш с черни, едри букви: "Манифест към българския народ"... Боже мой! Пак война!... Пред манифеста разтревожена групичка чете плахо: "Ние, Фердинанд първи..." Проклина някаква бабичка, повдигат се на пръсти изплашени деца, трепери и се взира в манифеста пожълтяла млада жена, а по навъсените мъжки лица лежи и тревога, и злоба:

- Нали неутралитет уж щяхме да пазим! Пак ли ще воюваме?...

- Нека воюват тези, които я обявяват.

- Стт! Нямате думата! Отечеството говори...

*

По окопите цяла нощ е беснял ураганен огън. Всичко е разорано. Трупове пред окопите, трупове в тях, трупове в телените мрежи, увиснали и разкъсани. Неприбрани ранени и охкат, и плачат като деца. Тежи намръщеното небе, ръми ситен есенен дъжд, мътни, калночервени ивици се стичат из труповете. Смазани от умора, войниците се гушат в галериите. Сиви силуети, лентички тютюнев дим и мрачни думи през зъби.

- Проклета война! Проклето тегло! Няма край!...

- Всичко ще се свърши, когато свършим всички.

- Може и по-рано - когато хвърлим пушките.

- Кой говори там? Пак ли ти?... Когато народният дълг говори, нямаш думата!

*

Пред военния прокурор стои млад, брадясал момък, с измъчено продълговато лице.

- Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си в тия съдбоносни за народа дни!

- Съдбоносни са не за народа, а за тия, които грабят и мамят народа, които обявяват война, за да останат в тила... Нека и те дойдат в окопите.

- Ст! Нямате думата!...

Насапуненото въже или куршумът отнемат завинаги думата.

*

- Ние тук мрем от куршуми, мрем от студ и малария, децата и жените гладуват, а там грабят, а там си пълнят джобовете.

- Ние сме голи, ние ходим по чорапи... с един ботуш. Зима иде, а носим летни скъсани ризи... Защо не сключите мир?

- По този въпрос ние имаме думата - вярвайте в своите министри.

- Не можем повече да вярваме... Толкова време ни лъжете!...

И от фронта, през Радомир и Владая, се проточват на колони и групи разбунтувани войници.

- Стойте! Къде отивате?

- В София! В София! Там! Искаме сметка ние!

- Не може!...

- Но ние искаме! Не можем повече да чакаме и да мрем зарад вашите доставки, зарад вашите тютюни... Искаме да кажем и ние своята дума!

- Не може! Предателите нямат думата. Или не разбирате български? Тогава може би немски?

...И германската артилерия доказва, че нямат думата.

*

По улицата буйна демонстрация.

- Хляб! Хляб! Долу скъпотията! Долу народните грабители!

- Спрете! Къде отивате!

- Искаме хляб, искаме евтин живот. Искаме наказание за спекулантите. Няма ли кой да ни чуе?

- Ст! Мълчете! Във Версай се сключва мирът, съдбата на България виси на косъм.

И думата се дава на пушките, камшиците и саблите.

*

По улицата пак афиши: "Народът има думата на 19 ноември!" "Пред народен съд виновниците за войните!"

- Ние не сме виновни за войните - политическото положение беше такова.

- А спекулацията, ограбването?

- И за туй не сме виновни - стопанското положение беше такова... Ние изобщо не сме виновни. Дайте ни думата да се обясним.

- Ст! Мълчете! Днес вие пък нямате думата!