15 Ноември 2024петък02:56 ч.

Няма да се роди добро

Проектозаконът на ГЕРБ за училището раздели обществото и не постига никакъв консенсус

/ брой: 35

автор:Велиана Христова

visibility 3319

Който е гледал последното предаване "Референдум" на БНТ, посветено на бъдещия закон за училището, видя как представителите на ГЕРБ и реформаторите го превърнаха в ода за държавното финансиране на частните училища. От политически клишета до откровени неистини - всичко влезе в употреба в защитата на порочния принцип "парите следват ученика". Порочен, понеже от времето на създателя си Фридман в средата на миналия век до днес не е донесъл успех на образованието в нито една от малкото държави, в които е прилаган във вида, предвиден в проекта на ГЕРБ. Напротив - основната му философия е, че образованието е пазар на услуги. И в единия щат на САЩ, където все още се прилага, и в Чили по времето на Пиночет, и в много краткото му съществуване във Великобритания при Тачър - навсякъде е довел до бързо икономическо разслоение на децата и до тежки дисбаланси между големите и малките селища. Добре би било радетелите на "пазарното образование" да отговорят на въпроса защо Тачър тъй спешно се отказа от ваучерната система, при която "парите от държавата вървят с ученика", независимо дали се записва в публично или в частно училище. По този въпрос световните анализатори са писали толкова много, че родните ни късно родени либерали би трябвало да знаят поне малко. Още повече, че сме в държавата, в която и в момента - според всички международни изследвания за образованието -

имущественият ценз на родителите

влияе най-силно върху равнището на знанията на учениците. 
Единственият аргумент на вносителите на закона е, че всички родители плащат данъци, значи всяко дете има право на своите пари за образование, за да бъдат всички равнопоставени в достъпа си до училището. Това е цинично обръщане с краката нагоре на постулата за равнопоставеност. Простете, каква равнопоставеност може да има между семейството, което дава 8000 лв. годишно за частното училище на детето си, и другото, което храни малчугана с картофи, понеже няма пари да му купи друго? Второ, по същата логика, ако не искам да се возя "с простолюдието" в осигурения ми от държавата транспорт, ще искам същата държава да ми осребри сметката за таксито, понеже плащам данъци, с които се издържа градският транспорт. А нали и семействата, които нямат деца, също плащат данъци - те как ще си ги върнат, за да са "равнопоставени"? И в колко селища у нас има частни училища - защо и хората от бедните села да издържат с данъците си обучението на заможните отрочета от София? Изобщо, схемата на здравеопазването, при която осигуровката влиза в НЗОК и е за лично ползване при нужда, няма нищо общо с разходите за сектор като образованието, при който насочването на публични средства към частни училища, регистрирани като търговци с цел печалба, силно намирисва на неразрешена държавна помощ. Приказките, че частните училища нямало да формират печалба, ако държавата им плаща, са само лакърдии за наивници.           
По-лошото обаче е, че в този диспут хора, които претендират да са политици,

изсипаха куп опашати неистини

само и само да оправдаят намеренията си. Парите за децата, които учат в частните училища, били планирани, видите ли, в годишния бюджет, и понеже държавата не им ги дава, те изобщо не влизали в просветната система. Били икономия! И това го говори Димитър Танев от РБ, който, бидейки навремето главен секретар на МОН, няма как да не знае, че бюджетът за средното образование се формира според бройката на учениците в държавните и общинските училища, не и в частните. Затова - ако бюджетът за образование е константен и към досегашните деца, за които той е планиран, се прибавят и тези от частните училища, естествено, че сумата за "публичните" ще намалее с тази за "частните". А правителството на ГЕРБ тази година намали средствата за средното образование, а в тригодишната си прогноза до 2017 г. залага "замразяване" на сегашното му равнище. Затова и мисълта на "ДПС като либерална партия", която одобрява идеята, но при второто четене на закона щяла да предложи висок коефициент към единния стандарт за всеки ученик в малките селища, за да не пострадат, е само лукаво измъкване за пред електората - просто няма откъде да се вземат парите за това, понеже разходът за образованието е закован. Възможността я изяждат онези "нищожни" 16 млн. лв., които ще отидат към сегашните частни училища.   
И

нека не ни дават за пример Швейцария

където частичното финансиране на частните училища вече доведе за 10 години до силно влошаване в знанията на учениците, та в момента там се чудят как да го ограничат. При това Швейцария инвестира за училищното образование 6,1% от БВП, докато България е на опашката в ЕС с 3,1%. Затова, когато вносителката на закона на ГЕРБ Милена Дамянова обяснява как сегашните ресурсни центрове за подпомагане на децата със специални образователни потребности ще се трансформират чрез назначаване на логопеди и психолози във всяко училище, понеже това във Финландия дало много добри резултати, нека добави също, че първо, във Финландия няма частни училища, и второ - че във Финландия държавата инвестира за образованието същите 6,1% от БВП като Швейцария.      
Тук стигаме до единния разходен стандарт, с който държавата осигурява издръжката на един ученик. Много е смешно обяснението, че този стандарт щял да се дава на частните училища не за да се издържат, а само за обучението на учениците. Нелепо е, понеже разходният стандарт всъщност са парите за три неща - заплатите на учителите, издръжката на училището (ток, отопление, вода и пр.) и поддържане на материалната му база. Ако едно общинско училище има 1000 ученици и базовият разходен стандарт е 1300 лв. на ученик, то получава делегиран бюджет 1,3 млн. лв. - за заплати, за издръжка и за поддържане на базата си. Какво означава, че частните училища щели да получават разходния стандарт само за обучението на децата? Няма "обучение" в бюджетирането - има възнаграждения на учителите, отопление на класните стаи и пари за ремонтиране на чиновете да не се разпаднат. Когато дадеш парите по стандарта на частното училище, това всъщност е издръжката му. Всякакви други приказки са

просто приспивна песен за души и умове

Затова е достатъчно абсурдно майка да сипе политически клишета от типа "образованието ни е мастодонт от централизираното време" и сърдито да брани "правата" на детенцето, дето всяка сутрин го возят в лукс кола до училището за 20 минути по паважа на София. Тя няма как да разбере другата майка - която буди детето си в 5 часа сутринта и го качва спящо в автобуса да го закара той за час през преспи и свлачища до средищното училище на 30 км от селото. Където пристигналите през същите преспи учители бързат да напалят печките, за да не седи детето в клас с ръкавици и ушанка. И се чудят как да го нахранят през деня, преди то да поеме привечер обратния час път до вкъщи, щото училището с 50 деца има бюджет 65 000 лв. за цялата година. За каква равнопоставеност говорим!? И

кое от двете деца е дискриминирано?

Много можем оттук насетне да говорим за малките основни училища - дори средищни, които ще се закрият, когато им отнемат 8-ия клас (заедно с парите за него), за да "преструктурират" основното образование до седми. По данни на НСИ за 2013 г. средищните ни училища са вече 800 от общо 2026 - което означава, пак според статистиката, че са закрити 800 селски общообразователни училища за последните 13 години. Само за последните пет ликвидираните са 200. Дали не са закрити и заради повсеместното прилагане на единния стандарт, който предизвестено ги убива? Според леви експерти, в момента 30 общини имат само едно училище, а в други 45 децата са под 300. Дори според МОН засегнати от новата мярка ще са нови 200 училища. Законът предвижда и обединени училища от І до Х клас, но това също вещае закриване на съществуващи училища с всичките рискове за нови отпаднали без време ученици и ново обезлюдяване. Пък и след Х клас - какво? Тапия за преминат задължителен минимум по общообразователни предмети и нискоквалифициран труд - понеже ученикът излиза без профил и професия (те са предвидени чак в ХІ и ХІІ клас), а разширено (факултативно) обучение по професия в VІІІ-Х клас колко училища ще си позволят?
И нека обясняват на тези училища, на тези учители, на тези ученици, че

законът щял да им даде свобода

да си правят свои учебни планове, да включват предмети по избор според интересите на децата, да избират от 15 учебника по всеки предмет... Ще избират и ще разнообразяват в София, а в Родопите, във Видинско или в Долно Големанци ще скалъпват обучение според наличните и неналичните учители и заниманията "по интереси" ще се свеждат до още 3-4 часа на чина, заковани в същите предмети, минати до обяд. И директорите ще се чудят как да запълнят онези 2500 незаети места за учители, и ще добавят нови пенсионери към сегашните 7500, които "спасяват положението" тук и там в градчета и селца.
Няма общо между тези два свята. Никаква свързваща нишка помежду им не протяга новият проектозакон, която скоро ще стане закон за едните и хартийка за другите. В него няма визия за единна национална образователна система. Приказките за светло бъдеще с финансово облекчен достъп и за бедните до по-качествено образование са само лъскава опаковка за некачествен и опасен законов продукт, тихомълком намаляващ издръжката на и без това бедните публични училища. Опитът на няколкото страни, където е преминал тайфунът на ваучерите, показва, че частните училища се множат (вкл. чрез евтино приватизиране на общински), но таксите и достъпът до тях си остават за избрани. А заможните деца прекратяват своя досег с "обикновените" си връстници. Държавата дава ресурс на едните и оставя другите в свободна либерална агония.
Апропо, след всичките ревностни пледоарии в защита на бъдещия закон в предаването одобрението за него в зрителската аудитория... спадна с няколко процента, а неодобрението и колебанията се увеличиха. Не породи консенсус в обществото този проектозакон и няма да доведе до добро.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ