Новата германска стена

Да си талантлив, ученолюбив, приет в престижен университет в чужбина, един от хилядите млади българи от категорията "изтичане на мозъци зад граница", далеч не е повод за радост и гордост. Поне в началото, когато се опитваш да се "закачиш" и адаптираш към новата среда, която ти се струва твърде негостоприемна, даже враждебна. Сблъсъкът с тамошните правила, възпитание и норми - психологически, културни, морални, битови, ако щете, е наистина впечатляващ. Трябва да си изключително мотивиран, зареден с въображение и доста енергия, за да преминеш Рубикона. А за мен като родител и страничен наблюдател това изглежда направо като битка за оцеляване. И няма как де не си задавам многократно въпроса - защо съсипахме страната си до степен, при която повечето млади търсят перспектива навън, подгонени от липсата на работа в родината си и от чувството, че тук са излишни.
Впечатленията ми са от Франкфурт, Германия, но съм сигурен, че усещането за някаква празнота и отчуждение присъства навсякъде. Първите мъки са

в търсенето на квартира

Да получиш стая в студентско общежитие в Мюнхен или Франкфурт е мисия невъзможна. Списъците от канидидати са дълги, местата - твърде малко. Записванията започват поне половин година преди старта на семестъра, когато дори нямаш ясна ориентация къде и какво ще следваш. Да не говорим, че децата по това време изцяло са погълнати от подготовката за матури, зрелостни изпити и наближаващите абитуриентски балове.
Германската държава е длъжна да осигури по закон място в общежитие за всеки студент, който идва от друг град или от чужбина. Шансът за стая обаче може да ти се усмихне едва след един семестър, ала и това не е сигурно. Има и частни студентски общежития, но и там ситуацията не е по-различна. Разликата е в цените. Докато в държавните месечният наем излиза под 300 евро, то в частните той стартира от 300 и нагоре. При тях се изисква и документ за доходите на родителите, гарантиращ, че плащанията ще са редовни и безпроблемни.

Сградата на Европейската централна банка - един от символите на Франкфурт

"Господине, няма такива заплати"

изумено ме гледа слабичка женица зад бюрото в католическото общежитие, което е в центъра на кампуса на самия университет. А аз съм не по-малко смутен, при положение, че справките ми включват всички възможни доходи - и по трудов, и по авторски договор и хонорари, събрани от последните 3 месеца. Как да й обясня, че у нас средната работна заплата е 400 евро (800 лв.), че мнозина работещи не я достигат и че това, което й се струва на нея нормално - 2000 евро или 4000 лв. на месец, не взема официално дори родният депутат или министър...

Пазар на открито във Франкфурт  

Търсенето на свободния пазар също се оказва нелека задача. Но поне шансовете са по-големи. Необзаведена квартира тук се предлага за около 350-400 евро, а мебелирана за по-малко от 600 трудно може да се намери. В престижните и скъпи квартали като Норденд и Вестенд сумата с лекота надвишава 1000 евро - нещо непосилно за студент въобще. Сделките обикновено стават през агенции, на които се изръсваш с още един допълнителен наем като комисиона, а в договора ти за квартира задължително фигурира депозит от още 2 предварителни наема като гаранция за целостта на имуществото в нея.
И парите обаче невинаги ти "отварят врати". Оказва се, че собствениците, пък и посредниците, предпочитат

германци пред чужденци

Отказите са любезни, с мотива "Обектът вече е зает". Но ако решиш да си направиш повторен експеримент с "обекта", този път с германска фамилия, откриваш, че не е така... Това аз наричам "новата германска стена". Защото недоверието към прииждащите всяка година хора от цял свят расте и изглежда този процес ще се засилва. Независимо дали става дума за изградени вече специалисти, за студенти с амбиции и перспектива, или просто за гастарбайтери. Разбираемо. А може би и оправдано от гледната точка на самите германци.   
Иначе никак не е без значение местоположението на покрива, който наемаш. Защото крайните квартали или местата около големите гари са плътно населени с общности от турци, иранци, афганистанци и роми и се смятат за опасни. Някои от тях, като пътните възли Констаблервахе и Хауптвахе, са в самия център на Франкфурт, където са и големите молове и витрини на магазини с известни марки като "Зара", "Тифани", "Картиер", "Прада", "Гучи", "Адидас", "Водафон", "Бенетон" и какво ли още не. На входовете им обаче не липсват надписи с предупреждения: "Внимание. Пазете портфейла си!"
Точно на тези места всяка сряда и събота се организират нещо като открити пазари, където прииждат производители от околностите на града, за да предлагат всевъзможни храни и лакомства. Атмосферата силно напомня на бирфеста в Мюнхен, а смесицата от хора, раси и националности трудно може да се опише. Привидно това съжителство изглежда безпроблемно, но взаимната толерантност е по-скоро фалшива, изпълнена с усещане за тлеещо напрежение.
За мен като българин има обаче нещо, което наистина ме изуми - никъде в града не видях улично куче или котка. Затова пък по моравите и из парковете около големите банки и в кампусите
   
играят на воля зайчета и катерици

В басейните и езерата плуват патици или риби, необезпокоявани от никого. Такава природна идилия в София е невъзможна. Явно в Германия парите наистина се усвояват по предназначение. 
И друг парадокс прави впечатление на чужденеца. Точно в ситито, където са струпани големите банки и всеки втори срещнат е костюмар с куфарче, няма просяци, наркомани, проститутки, нито тълпи от джебчии или съмнителни групи и типове. А точно на няколко преки от този бизнес хайлайф има улички, където можеш да видиш компактни маси от въпросните общности. Някакси имаш усещането, че едва ли не си "знаят мястото" и не създават проблеми.
Транспортът в града е уреден перфектно. Комбинацията от бусове, трамваи и метро е твърде удобна и бърза, така че ти трябват не повече от 40 минути, за да стигнеш и най-отдалечения район. За студентите градският транспорт е напълно безплатен с изключение на бързите междуселищни влакове, което си е сериозна привилегия. Цената на билетчето е според зоната, до която пътуваш, а най-евтиното е около 1 евро за ползване на 2 превозни средства. Седмичната карта за цялата мрежа пък е малко над 24 евро.
Основното "превозно средство" обаче е велосипедът. Може би всеки втори жител на Франкфурт кара велосипед. И това не е някаква временна мода, а утвърден начин на живот. Специалните алеи за колелета са задължителни зони, предимството им е гарантирано, както и на пешеходеца пред зебрата.    

Цените в магазините

определено разбиват мита, че на Запад било по-евтино. Нямам впечатления колко струват бензинът, токът, парното и други комунални услуги, но който твърди, че стоките у нас са по-скъпи, или е заблуден, или заблуждава. А най-вероятно разсъждава през призмата на немските заплати, не и на българските. Вярно, разнообразието на хляб е огромно, качеството несравнимо, грамажите варират, но цените са същите като в България, само че не в лева, а в евро. Така е и с повечето други стоки. Най-скъпа е водата. Бутилка малка минерална вода, която у нас е 60-70 ст., там тръгва от 50 евроцента, което е левче, а в заведенията стига и до 3-4 евро. По-евтино може да се намерят йогурти и някои млечни продукти, вкл. сирене камамбер - за 65 цента. 
Във Франкфурт "властват" основно 3 вериги за всекидневен шопинг - REWE, Penny и DM, последната основно за козметика и хигиенни препарати. По тази линия София изглежда доста по-конкурентна. Интересното е, че в неделни дни нито една от тях не работи, а градът изглежда като опустял. Това е и времето, когато можеш да потичаш сред природата или да покараш велосипед - неща, в които германецът изглежда влюбен.
Истински пример за гъвкавост при бизнеса може да се види при хотелите. Мрежата от малки хотелчета тук е много добре развита, като една и съща категория стая в един и същ хотел може да те изненада с различни цени, и то в няколко последователни дни - диапазонът е между 50 и 80 евро. Това е така, защото собствениците им ги вдигат или свалят според търсенето. А търсенето може да се окаже голямо, когато се открива някакво изложение, има панаир или дори футболна среща.
И отново се връщам на темата за недоверието и отчуждението отвъд "новата стена". Защото най-голямата разлика, която видях, е в разделението при работата. Ако германците са в ситито, банките и институциите, то преобладаващата част от наетите в сферата на услугите са чужденци. Избор има, но всичко зависи от теб самия. А стремиш ли се към върха, пътят наистина е дълъг и стръмен.