Нощите "превземат" още територии

За шеста поредна година голямата пловдивска инициатива "Нощ на музеите и галериите" събра хилядно множество под тепетата. За пръв път обаче нощите бяха две и според статистиката за 22 часа културни събития бяха представени три основни програми, изложби, пърформанси, прожекции, уъркшопове и прояви за деца по 61 локации. Повечето посетители, с карта на маршрутите в ръка, обикаляха трескаво десетките изяви в топлата петъчна вечер. Нощта "Пловдив 2010" организира фондация "Отворени изкуства" със съдействието на общината и с подкрепата на фондация "Америка за България" и "Виваком".
Голяма тумба истински ценители отрано ревниво пазеха от "пришълци" пространството пред "Аспект", където известният турски художник Хикмет Четинкая вече рисуваше уникалните си полски макове. За две минути репортер на ДУМА остави "арт" отпечатък на транспаранта за любители пред галерията на пловдивските художници и хукна за концерта на девическия хор "Евмолпея" в Иконната зала на Градската художествена галерия.
В Етнографския музей, където бе подредена изложбата от костюми за обредни и магични ритуали, влизането беше сериозен проблем, свързан с дълго чакане. Центърът за съвременна история събра фенове с вечер, посветена на Япония, демонстрации на оригами, калиграфия и икебана, а Регионалният исторически музей "свика" любителите на екзотика, показвайки им тайните на Тайланд.
В Градската художествена галерия до полунощ се тълпяха ценители на великите български художници Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и Владимир Димитров-Майстора.
Джаз на живо с Мирослав Турийски, бодиарт на Иван Яхнаджиев, международен видео арт фестивал и разговор с автора на проекта "Създаването на музей за съвременно изкуство в България" Иван Мудов, бяха само "щипка" цвят в петъчната нощ.
В събота разнообразни уъркшопове за биопредмети, за кукли и фотография събираха гости и туристи. Пърформанси и инсталации караха гражданите добронамерено да цъкат в почуда. Фондация "Отворени изкуства" покани под тепетата американския автор на хорър-романи Стив З. Баровски, за да представи последния си бестселър "Седемте хълма на Пловдив". По време на двуседмичното си пътуване с кораб към Европа той изрисувал по автомобила си родословното дърво на всички автори на книги на ужасите от античността до днес, а ДУМА "запамети" возилото.
Малко преди полунощ уморени колеги от БНТ-Пловдив махаха за такси след многобройните си срещи с публиката, която искаше да е на "ти" с работата на снимачните екипи.
Вместо да "се съобрази" с европейската мода и да насрочи своята Нощ на музеите през май, Стара Загора последва пловдивския пример. Над 10 000 старозагорци посетиха поне една от десетките прояви в традиционната пета поред "Нощ на музеите и галериите", която започна в петък вечерта и приключи късно следобед на следващия ден.
Едно от най-големите стълпотворения стана пред входа на затворената от години Ески джамия, където археолозите от Регионалния исторически музей откриха основите на средновековна базилика и останки от тракийски жертвен храм. През цялата нощ старозагорци и гости оглеждаха вътрешността на построената през 1408 г. джамия, където до два месеца предстои да започне проект за реставрация на стойност 2,3 млн. лв.
Опашки се извиха пред музея "Градски бит", пред Художествената галерия, където бяха изложени и 3 графики на Пикасо, пред новата сграда на Регионалния исторически музей, дом-паметника на поета "Гео Милев" и още дузина галерии и паметници на културата.
За пръв път в лапидариума бе показана и куклената пиеса за възрастни "Котка върху горещ керемиден покрив", а в съседство любителите на църковното изкуство можаха да видят част от близо 200-те, съхранявани в депата на галерията икони.
Близо 5000 бяха картите на цена от 1 и 3 лв., които даваха възможност да се видят седемте най-важни исторически обекта, като успелите да поставят навсякъде печат тези дни ще получат и специални награди - реплики на артефакти от региона. Събраните средства ще бъдат използвани за реставрацията на знамето на Старозагорското въстание от 1875 г., което е в доста неугледно състояние, уточни директорът на културния институт д-р Светла Димитрова. Сред предизвикалите небивал интерес бе и раннохристиянската черква с епископска гробница, която след откриването си през 1979 г. почти непрекъснато е заключена.