Безсмъртие

Никола Вапцаров - невъзможният разстрел

Големите поети продължават да живеят

петък, 22 Юли 2022 / брой: 141

3143

Боян БОЙЧЕВ

Поредната годишнина от гибелта на Вапцаров. Времето е неумолимо и не спира своя ход.

Къде е Вапцаровата вяра днес? Има ли я? Къде са неговите идеали? Къде са мечтите, в които "няма цензура", които "греят с синкава прозрачност"?

И колцина днес, когато посегнат на вярата (на онази, Вапцаровата, Ботевата, Гео Милевата...), са готови да се борят за нея като "ранена в сърцето пантера"?

Прекалено материални станахме, меркантилни. И смирени... Превърнахме парите в основна "ценност", а егоизмът и снобарщината - в "правилен" модел на поведение. Бездушни към страдащите, към бедните, към изнемогващите...

Бутафорното време, в което днес живеем, крие зад лъскавата станиолена обвивка цялата си грозота. Време, което "разровиш ли го - ще мирише/ и ще горчи като отрова".

Време на огромно социално разделение и неправда. Несправедливо... И опростачено... "Народът - прост,/ живота - тежък, скучен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено, свирепо куче."

И днес, слезли от екрана и от страниците на жълтата преса, шестват съвременните варианти на Джон и Грета от "Кино" като модели на подражание - олигархът и мутрата с ръце "чиличени" и силиконката "като жребица от разплодник"? А за голяма част от българския народ остава "сивия живот,/ борба за хлеб,/ мечти неясни".

Тогава не е ли време да извикаме Вапцаровото "Стига!" И да се опитаме да променим живота си, да го направим такъв, какъвто са го виждали онези мечтатели, които са пренебрегнали личното за сметка на общото. Които са жертвали себе си за свободата и вярата в утрешния по-справедлив ден.

Преди години, на изпит в университета, ми се падна да говоря за предсмъртните стихотворения на Вапцаров. В главата ми изникна целият задълбочен анализ, изникнаха методите, по които да ги предам на учениците в училище... И точно когато бях готов да нахвърлям всичко това на белия лист, разбрах, че е ненужно. Защото предсмъртните стихотворения на Вапцаров не е необходимо да се анализират. Те просто се цитират и всеки за себе си трябва да ги разбере. Ако може, ако има ум и сетива за това. В тях е събран целият Вапцаров. И неговата безкористна вяра в бъдещето, живота и хората, и неговата всеотдайна, лишена от егоизъм, любов към любимата. Написани в миг на върховно изпитание, е кощунствено да бъдат разчепквани. Те трябва просто да се усетят със сърцето. Така и казах тогава на изпитващия ме преподавател...

Тогава? Къде е Вапцаров днес? До нас, с нас. Големите поети продължават да живеят след разстрелите - на войниците в Гарнизонното стрелбище, на хулителите, на отрицателите, на предателите... Защото в поезията им звучи истината за живота. В случая с Вапцаров разстрелът е невъзможен. Можеш ли да разстреляш вяра, която е "бронирана/ здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити"? И за която времето няма значение. Вяра, свързана с вечната човешка борба за свобода, равенство и братство.

Никола Вапцаров е сред нас. И въпрос на избор е дали ще крачиш с него по трънливия, но достоен път, или не... Но преди да избереш, прочети още веднъж предсмъртните му стихотворения и се опитай да ги усетиш.

***