Нашият манталитет
/ брой: 260
Изминаха вече 26 години от нашия "преход". Десети ноември беше началото на българската раболепна метаморфоза. Изведнъж за десетина дни видях катедрата по научен комунизъм, видях партийни секретари, видях делегати на партийна учрежденска конференция как станаха свирепи антикомунисти. Това е показателно и вече гледам по друг начин на прясната българска история, след като потомците на тези храбри хайдути, въстаници, бунтовници и прочие, не всички, но мнозина от тях, можаха с такава поразителна лекота да сменят словесността си и принадлежността си, поведението си и клетвите си, че не са били такива, каквито се представяха преди това. Няма да забравя един млад доцент, който без никаква причина ми каза: "Аз не съм комунист". Като че ли някой го питаше какъв е.
Сега също е модерно точно такива хора, които са били апологети на идеологията преди 1989 г., да казват: "Не съм членувал в БКП, в БСП". Това е най-големият срам за това, за което казваме условно социализъм или комунизъм. Синовете на идеолозите бяха по-противни, отколкото тези, които по една или друга причина са пострадали от режима преди. По тази причина това, на което условно казвам комунизъм, падна с едно странно и почти вълшебно безсилие - защото беше предаден отвътре, от тези, които ни говореха за социализма, а караха западни коли.
Това не е българско явление, но в българския му вариант придоби най-отблъскващи черти. Не мога да повярвам, че деца на Политбюро днес казват "те" за комунистите и хулят онзи период, в който пиеха с пълни шепи от рога на условното социалистическо изобилие. Може би това да е изобщо черта на българина. Аз не приемам думата народопсихология. Тя не е изобретение на Хаджийски, макар той да написа книга "Оптимистична теория за нашия народ", а сега тя се оказва доста песимистична. По същия начин след Освобождението повечето туркофили стават русофили. При Стамболов всички русофили стават австрофили, а при присъединяването ни към силите на пакта метаморфозата продължава. Да не говорим за след това. Представям си, ако утре стане нова Ялта, как всички ще излязат отново на Орлов мост и ще кажат, че бащите им, дедите им са били заклети русофили. Същото ще е, ако будизмът победи в България. Всички или повечето ще се обявят за част от будистката философия.
Вечно се оплакваме от другите във вътрешен и външен план. Ако е външен план, са съюзници или разбойници. Забелязвате ли, че темата "сърбите като злодеи" леко вече избледнява? За турци и румънци, вече и за гърци след идването на Вселенския патриарх казваме, че са ни виновни, но никога не казваме, че основната част от нашите нещастия е причинена от самите нас. Това раболепие, което проявяват българите, не е свързано с предателството на Левски, с поведението на Любен Каравелов, с докарвачеството пред синеоките рицари и след това - пред великия Съветски съюз. Това е част от нашия манталитет. Затова нямаме капка уважение от страна на тези, които в момента ни употребяват. Това ни води към идеята, че докато не покажем малко характер, даже той да е негативен като съпротива, като различие, като отрицание, дотогава ще ни приемат като една транзитна зона - географска, топографска, но няма да има съобразяване с българите.
Когато разпитват Гьоринг на Нюрнбергския процес - защо предприехте тази авантюра, нима не знаехте, че ще се провалите, той казва: "Ние знаехме всичко за руската икономика, за руския военен потенциал, но не знаехме едно - за руския характер". При нас за жалост такова нещо като характер, поне като фактор в политиката, няма. Ние си унищожихме държавата, защото като най-екзалтирани русофили преди това смятахме, че ако направим точно обратното, Западът много ще ни заобича и зауважава. Оказа се точно обратното. Получихме само леко скривано презрение.
Ние загубихме много от това, което имахме преди. Навремето разменяхме консерви срещу нефт. Хайде сега в Париж или в Осло да ядат по един буркан български краставици и да ни дават. Спомням си как Александър Йорданов каза, че от Норвегия са готови да ни дадат нефт. Ще ни дадат и боб, стига... да си го платим. Разрушавайки държавата, ние разрушихме и духовност, разрушихме и ценности - нещо, което другите държави не направиха. Не го направиха, защото имат характер. Ние по същия начин разрушихме една държава, която беше създадена в резултат на война. Има аналог между 3 март и 10 ноември - той е, че винаги на нас ни се поднася нещо, не го правим сами. Много е ясно, че 10 ноември нямаше да го има, ако не беше паднала Берлинската стена. Сега искам да попитам: нали разрушихме Берлинската стена? А какво става - от бирата ретро "Загорка" до летните кина и до граничните кльонове започнахме да възстановяваме нещо, което преди това сме го обявили за символ на злото и на разделението. Защо сега отново строим стени?