Нашите разногласия: Глобалният пакт за миграцията

В резолюцията на конгреса на ПЕС от декември в Лисабон бе заявено, че "Миграцията е глобален проблем, който изисква многостранен подход на много нива. Трябва да изградим положителна визия за миграцията. Партията на европейските социалисти застава за уреждане на миграцията и превръщането на миграцията, нарушаваща реда, в такава, която го зачита". Това са позиции, които като цяло следва да бъдат подкрепени. Едновременно конгресът настоява за ратификация на Глобалния пакт за миграцията, чиято действителна институционална и правна философия е доста по различна от шумно заявената. 

Пактът не бе задълбочено обсъден нито в ПЕС, нито в ЕС, нито в европейските общества като цяло. От една страна, в документа се обявява, че той се придържа към Конвенцията на ООН за бежанците, според която бежанец е онзи, който бяга от преследване, а от друга, по един пределно разширителен начин на мигрантите се приписват права, които те не биха могли да имат в един свят, чиято архитектура се гради на националните държави. Бежанецът бяга, защото е преследван. Мигрантът отива в друга страна, защото досегашната му страна не го устройва. В защита на бежанците действа принципът за "забрана за връщане" - бежанецът някак е "свещена особа", защото ако го отблъснат, ако го върнат, може да бъде убит в страната, от която е избягал. Пактът обаче по същество 

забранява "връщането" не на бежанци, а на мигранти

Пактът не бе предшестван от анализ на последствията от прилагането му. От Брюксел бе казано: "Ние сме петстотин милиона европейци, ако всяка година влизат два-три-пет милиона мигранти, какво толкова?" 

Обявено бе, че пактът щял да даде "световен тласък на справянето с незаконната миграция". Как? Просто като елиминира правната фигура за нелегална миграция и я трансформира в легална. Такова виждане Юнкер обяви преди повече от три години. Този начин на действие е неприемлив.  

Луиз Арбур, специален представител на генералния секретар на ООН за мигрантите, обясни: "Миграцията не е нещо добро, миграцията не е нещо лошо. Миграцията е НЕЩО и то трябва да бъде управлявано". 

Директори на миграционни "водопади"?

Пактът не се интересува от причините, поради които някакви хора - бежанци или просто мигранти, са се оказали в друга държава. А за европейците това е важно. Документът е съставен от хора, които или не познават съвременното международно право, или съзнателно го игнорират. Пактът и двата декемврийски форума в Маракеш - експертният и президентско-премиерският, както и последвалите дебатите в ООН, сякаш "откриват" проблема за "апатридите", т.е. за хората, които по едни или други превратности на съдбата са останали в даден момент без гражданство. Глобалният пакт игнорира всичко дотук, направено от ООН по тази тема. Неприемливо е някой да пледира за правата на хората без гражданство, без да може да се чуе тяхното мнение. В житейски план и от правна гледна точка случаите на загуба на гражданство са изключително разнообразни и не биха могли да бъдат "кодифицирани" в няколко точки от препоръчителния пакт. Въпросите на гражданството са изключителен приоритет на националните държави и стремежите за "преуреждане" на тази материя от Глобалния пакт за миграцията вместо от държавите, са съвършено неудачни.  

Пактът се захваща с проблема за надеждността на финансовите преводи. Ясен е мотивът - планира се на милиони хора по дебитни карти да се превеждат средства, без каквато и да е било връзка с националните социални системи. За мигрантите - ще има! Парите ще идват вероятно от общоевропейските фондове, които имат друго назначение.   

Преди близо половин век, Вили Бранд инициира диалога "СЕВЕР-ЮГ" за по-справедлив международен икономически ред. Най-изтъкнатият европейски социалист от втората половина на ХХ век искаше държавите от Африка по-бързо да се индустриализират и развият. По свой начин да се "европеизират". И на ум не му е идвало да решаваме проблемите на Африка, като се преселват африканците в Европа. И ето днес - проблемът е преформулиран - ООН ще се бори за защита на "климатични мигранти" - пустините в Африка настъпват. 

Въпросът за бежанците се вля във въпроса за мигрантите, а оттук авторитетни международни институции като някои агенции на ООН с ентусиазъм се заеха да разработват въпроса за "релокацията на населението". Т.е. за преселването. Трябваше отдавна да се възрази - няма съгласие, по преценка на някакви организации, пък били те и към ООН, 

милиони хора да бъдат "преселвани" 

- от една страна в друга. Агенциите нямат такъв мандат, но точно от тях произтичат творения като Глобалния пакт. Миграцията се мисли като "регулярна", т.е., милионите мигранти идват "по график".  

След като няколко държави от Централна и Югоизточна Европа обявиха, че оттеглят подкрепата си за пакта, Жан Клод Юнкер се ожали: "Поне да го бяха прочели...". Е, прочетохме го - доста задълбочено. Петер Сярто, унгарски външен министър, изрази най-точно впечатлението на хората с юридически поглед към проблема: "Този пакт защитава интересите единствено на мигрантите и пренебрегва хората, които искат да живеят в сигурност и при стабилна обстановка в собствените си страни".

Житейски се оказва, че западноевропейските държави си пазят нелегалните мигранти. Веднъж стъпили незаконно на европейска почва, правителствата ги репатрират  изключително бавно и ограничено, водени не от общо хуманни съображения. Европа се кахъри от недостига на работна сила, като си спестява размисъла кое в наложения европейски начин на живот прави от континента застаряваща и дори измираща Европа.

Мигрантите се устремят към Европа и към САЩ. Правни основания да бъдат допуснати без документи те нямат. За да бъдат приети, е нужна еднозначната воля на приемащата държава. Глобалният пакт игнорира тези принципи. Той не се интересува от мотивите на мигрантите...   

Забележително бе изказването на еврокомисаря Димитриус Аврамопулос, в чието портфолио са и въпросите на миграцията, след като няколко държави се отгранчиха от пакта: "Не трябва да разочароваме африканците"... Сакън, да не се изложим! Моята представа е, че европейската комисия следва да се ръководи от общите принципи на ООН и от интереси на европейските граждани и държави. Г-н Аврамопулос, който е кариерен дипломат и бивш гръцки десничарски политик, би могъл след мандата 

да се опита да стане "афрокомисар"

към някоя от панафриканските организации. 

В конгресната "Визия за България" на БСП се изтъква: "Независимо че през последните години няма преки заплахи за терористични актове, рискът от тероризъм остава и ще продължава да бъде висок и през следващите години. В условията на цивилизационния сблъсък ислямският фундаментализъм и радикалният екстремизъм ще се засилват. Разпадът на ИДИЛ крие риск от поява на клетки с терористична насоченост на базата на миграцията". 

Миграцията настъпва преди всичко към страните от "Златния милиард", най бедната от които е България. Навсякъде в Европа ще се атакува равнището на заплащане на труда и на социална закрила. Ще се разгърне политика на снижаване на социалните гаранции за всички европейци, която ще се обосновава с натиска от страна на "новодошлите", готови да работят на други, полуевропейски условия. В резултат европейското общество ще стане по-малко социално. 

Глобалния пакт се опира на едно фундаментално подвеждане - не мигрантите са проблемът, а социалната безпътица, пред която са изправени милиарди хора на планетата. Това е истинският проблем. От социалната безизходица бягат хората, не само от войните. 

Един малък голям успех

Миналата есен БСП изигра значима позитивна роля България да се откопчи от Глобалния пакт за миграцията. Смисленото, правносъобразното в него, е отдавна прието от България и се прилага. Новото е подвеждащо и невярно. При гласуването на документа в Общото събрание не ООН България гласува "въздържала се". Правителството на Бойко Борисов нямаше кураж да направи нещо повече. Преди европейските избори, и още повече след тях, спорът за миграцията ще избуява. В едно съставителите на пакта са прави - всичко едва сега започва.