Музиката като жизнена позиция

    В навечерието сме на Международния ден на музиката - Първи октомври. Това ми дава основание да споделя разсъжденията си относно невидимото тоново изкуство, понеже човешкият живот започва и завършва с музика и непрестанно го съпровожда, независимо от желанието му, през неговото всекидневие.
Всъщност какво представлява музиката?
Музиката е многостранно и многопрофилно културно явление, което едновременно е изкуство и средство за осъществяването на директен виртуален диалог между хората, независимо от техния етнос, образование, професия. Въпреки че се "продуцира" от енергията, излъчвана от вибриращи материални компоненти, тя не може да се пипне, да се види или вкуси. Тя може да се осъзнае единствено чрез слуховите възприятия - процес, който човекът непрестанно усъвършенства, докато е жив. Тази "невидимост" на музиката е едновременно нейната сила, но и слабост, защото както не всичко, което блести е злато, така и не всичко, което звучи, е музика... И още - музиката е неизменен компонент в културата, но двете понятия не са синоними.
За изграждането на умение да се разчитат вярно музикалните виртуални емоционално-интелектуални послания се изискват целенасочени усилия от отделния индивид. Притежаването на музикална грамотност има адекватен механизъм за култивиране, подобен на словесната, математическата, историческата и всички други грамотности, изграждани в семейството и училището от ранна детска възраст. За съжаление, на практика това не се получава, поради неравнопоставеността - и дори дискредитирането! - на емоционално-естетическото възпитание на учащите се, заложена в учебната програма, която все повече се засилва, въпреки множеството "образователни реформи". Незнанието е основата на некомпетентността - най-сигурното средство за грешките, които хората и обществото допускат в своята практическа дейност. Което в никакъв случай не ги оправдава, понеже може да имат фатални последствия.
Защо е толкова важно хората да притежават личен код за разчитане на музикалните послания? Защото той им дава ключа за осъзнаване, че музиката не е само носителка на емоции, а притежава и способността да предава по абстрактен способ интелектуалните по своята същност послания. Неслучайно Бетовен утвърждава, че "музиката носи по-висока мъдрост и откровение от всяка философия". Същата оптимистична философия утвърждава и поетът Йордан Георгиев със стиховете си "дори и сляп да си, не е беда, когато/ край теб трепти на славей песента,/ защото истинското зрение е в тебе,/ всеразпознаващо чрез обичта". При това музиката не манипулира, а одухотворява човешката личност, възпитавайки у нея високи морално-етични качества, и обединява хората в общества на единомишленици, което е много важно за обществения просперитет в глобален мащаб.
Крайно време е у нас да се създаде национална концепция и оперативни уредби, даващи необходимата подкрепа на културата - в частност на музикалното изкуство, която оперативно да решава всичките му организационно-финансови и творчески проблеми, съобразени с положителния глобален опит, особено необходим за тази важна обществена сфера. Трябва да се проумее от всички оторизирани лица и институции, че най-непродуктивната стратегия за нейния просперитет е проблемите да се решават "на парче", постфактум и без експертното сътрудничество на гражданското общество. Комплексното им решаване ще позволи да се утвърди печелившата стратегия за обществено-държавното ръководство, на различните аспекти в многопрофилното обществено явление, наречено култура.
Подобно на всички обществени сфери и в духовната съществуват две паралелни и взаимносвързани направления - култура и субкултура. С уникалните си творчески резултати първото има за основна задача да възпитава у хората етични морално-естетически принципи и критерии, които да сформират високото културно равнище на обществото. А многостранните ползи от културата, служещи за осъществяването на тази благородна цел, изцяло оправдават държавните инвестиции, вложени в нея. Въпреки това, когато се правят генерални обобщения и изводи, свързани с нашата "държава на духа" (определението е на видния руски акад. Дмитрий Лихачов), музикалното изкуство никога не присъства в "единен строй" с езика, писмеността и литературата. Това е сериозна грешка и красноречиво показва, че българското общество и държавното ръководство недостатъчно го оценяват като израз на вид висша духовна дейност. Всички знаят, че когато хората скърбят или се радват, те пеят, а не решават математически задачи... А субкултурата преследва предимно задоволяване на първичните човешки биологични и хедонистични потребности.
Притежанието на музикална дарба от отделни индивиди е не само привилегия, а носи и голяма отговорност - най-напред сред притежателите й, за да я развият, а след това и пред обществото. Тези, които са успели да сторят това, по принцип са щастливи хора, независимо от положения многочасов упорит всекидневен труд от ранна детска възраст до дълбоки старини. Те са щастливи, понеже като предоставят уникалния художествен продукт, създаден от тях, на обществото, активно помагат на хората да живеят по-добре и по-смислено.
Не бива да се забравя или подценява фактът, че българското музикално изкуство е едно от най-ефикасните средства за утвърждаване на положителния образ на България по света. Неслучайно европейските експерти официално го утвърждават като "неотделим компонент от световния културен феномен". Не е ли поразителен фактът, че понастоящем, близо 100 български цигулари са концертмайстори на най-известните симфонични оркестри в държавите от Америка до Австралия, а над 1000 български инструменталисти и певци заемат ръководни артистични позиции в различни музикални институции по света! Това се дължи не само на тяхната надареност, а и на обстоятелството, че те са продукт на българската музикално-образователна система. За да се развива непрестанно, тази система се нуждае от целенасочени и по-ефикасни грижи, тъй като създаваната от нея "стока" има многостранна и с най-висша степен принадена стойност.
Умението да слушаш музика с "подготвени уши", за да изпитваш върховно духовно удовлетворение от осъзнатите й послания, е много по-стойностно от притежанието на пари.
Международните стандарти изискват също артистичните творчески кадри в България да получават адекватно заплащане за своя специфичен труд, основаващ се на притежаваните от тях уникални природни дарования и приноса им за повишаване на духовния статус на глобалното общество като важна предпоставка за неговото развитие към по-добро.
В подкрепа на изложеното ще подчертая, че то е в унисон и с разбиранията на много дейци на словесното изкуство, поради което ще цитирам някои техни мисли:
- Прогнозата, че във времето, когато забавната масова култура все повече ще доминира в живота на хората и ще измести истинското изкуство, е неприемлива. (Проф. Крикор Азарян)
- Със своя универсален "език" и с виртуалната си "образност" музиката може да даде необикновена изразителност и мъдрост за реалните неща в живота. (Калин Донков)
- Съвременното изкуство е това, което съумява да осъзнае духа на времето, в което живеем, понеже то го изпреварва, т.е. същността е да се улови духът на времето и да се създадат изразни средства, които изпреварват статуквото. (Проф. Маргарита Младенова)
- Изкуството позволява непрестанно да откриваме и преоткриваме тайните на света. (Велко Кънев)
- Крайно време е държавата да застане зад хората, занимаващи се с изкуство, за да докаже, че населението, живущо в нея, има нужда от култура. (Галин Стоев)
Декодирайки посланията, които музиката му отправя, човекът преоткрива своите вътрешни пространства и открива нови светове. В повечето случаи те са по-интересни от реалните и по-пълно отговарят на неговата съкровена същност, понеже му дават инструментариума за общуване със себеподобните.


Снимка Женски хор "Христина Морфова"
Женски хор "Христина Морфова" при НЧ "Д-р Петър Берон 1926 г."