Майка извън "системата"
/ брой: 40
Факт е, че никога не съм се срамувала от произхода си. Както често се шегувахме с приятелка, аз съм рускоговоряща българка от Украйна, завършила висше образование в София. Годините, които живея в столицата, са повече от прекараните в родния ми град. След над две десетилетия плащане на данъци в милата ми прародина, след стриктно спазване на всички закони и наредби и след като от 15 години съм омъжена за български гражданин и имаме син, се оказа, че съм извън "системата" като майка.
Преживяната от мен случка някои биха нарекли тривиална. Други не биха й обърнали внимание, понеже е "частен случай". Но за мен бе въпрос за отстояване на правото ми да бъда "призната" за майка на сина ми. И не от кой да е, а от служителките на паспортната служба в столичното Трето РПУ.
Когато преди близо месец подавахме заявление за международен паспорт на сина ми, специална наредба изискваше присъствието и на двамата родители. Никой тогава не се усъмни, че съм майка на детето ми и мога да дам съгласието си да му бъде издаден необходимият документ. А и всички представени от мен бележки го потвърждаваха. Но когато отидох да получа готовия паспорт, се оказа, че не мога да го взема, тъй като, както ми обясни служителката, ме няма в "системата".
Документът ми за самоличност е абсолютно редовен, издаден е в същото районно управление преди 3 години. И, ей Богу, не ми беше ясно как така "системата" не дава аз, майката, да получа паспорта на сина ми. "Трябва да дойде бащата" - грубо пресече служителката моите опити да вникна в същността на неочаквано изникналия проблем. Всички предоставени от мен бележки сочеха, че и аз съм родител като съпруга ми. Но това не означаваше нищо за служителките, които, освен да ми крещят, че съм "извън системата", друго не правеха. Не можаха и да ми предоставят поисканата от мен наредба, според която само български граждани може да получават документите на децата си. Освен да ми внушават, че съм никоя за тях и нямам никакви права, не получих разбиране от служителките. Те дори не направиха опит да се свържат с шефа си, за да бъде някак разрешен казусът.
Поисках да говоря с началника на службата, който се оказа професионалист и за минути се справи с "проблема" от компютъра в кабинета си. Никоя от крещящите преди това служителки не се извини за похабените ми нерви и време...
Когато раждах сина ми - български гражданин, никой не ме предупреди, че някога мога да се окажа извън "системата" като майка. Само защото на някои дребни чиновници им е много по-удобно да не правят нищо и по-лесно да се опитат да те унижат.