Левицата извън капана?

Днес БСП е Лявата сила в една деградираща държава. Програмните и строго политически цели и усилия на една лява партия в една деградираща държава са доста по-различни, отколкото тези в едно процъфтяващо или поне сравнително спокойно, балансирано общество. Така се случи, че по едни разбираеми стремежи БСП искаше да бъде на една черта с левите партии в развитите западноевропейски държави. Проблемите на България обаче изискват доста по-различни политически и управленски действия.
Една от значимите промени в лявата и общоевропейската политика от последните две-три години е изоставянето на концепцията за "икономиите". То доказва, че основните критики от страна на Лявата партия към икономическата политика на Симеон Дянков при първото правителство на Борисов са били правилни. Борисов-Дянков изгубиха властта, без българското общество да осмисли докрай случилото се през 2009-2012 година. То не бе чак толкова ново. Като икономическа философия и политика бе неолиберализъм със стоманени ръкавици. Същото като управлението в периода 1997-2001 г.
Последните шест месеца половин дузина леви дейци се изправиха пред медиите, за да обяснят как на предстоящите местни избори БСП (може би) ще бъде "размазана". По принцип това не е невъзможно, въпреки че изблиците на съпартиен садомазохизъм поставят серия от любопитни политически и морални въпроси. Например - ти какво ще направиш катастрофата да не се случи? Е, добре. Да приемем, че това наистина се случи. Какво следва?

"Врачките" от двата пола

които пророкуват изборно поражение, не го обясняват. Част от злополучните критици на БСП просто не разбират социалния смисъл от Лявата партия. Тя е повикана на живот не поради каприз на историята, не за да има кой да играе в "другото поле на политическото игрище", а защото десницата вече две столетия не е намерила човешки отговори на основните човешки въпроси. И днес ги няма...
"Точно сега БСП не бива да управлява!" Кога бе казано това? Вземете един кариран лист и напишете в колонка 25 числа - едно под друго: 1990, 1991, 1992 и т.н., до 2015 година включително. Посочете която и да е от тези години и в рамките на половин час в някоя уредена библиотека ще ви намеря "отговорно" десничарско твърдение от същата година, което обяснява, че точно сега не е време за ляво управление. Не, не, авторът не е по принцип против "редуването"; не изключва "някой ден" и ляво управление, ама точно сега - не бива. Как бе там в "Алиса": "Кейк - само утре; никога кейк днес". Но като дойде "утре", - то  пак е "днес".
Позицията на крайната българска десница през всяка от тези 25 години е една и съща -

"БСП не трябва да управлява"

Или по-теоретично: "Сега не е време за ляво управление." Иначе казано: "Никога не е време за ляво управление." В началото имаше "теоретично обяснение" - "преходът е десен!"
Преходът, въпреки изборната победа на БСП през 1990 г., действително стартира като десен и дясното се натрапва като единствената "легитимна посока" и от "господарите на медиите", и от хоноруващите експертите на Прехода, и от "външните фактори". Преходът обаче е неуспешен за трите четвърти от гражданите - в лично качество, включително и за част от външната, допълнителна "пета" четвъртинка. В България и някои други държави в Югоизточна Европа. Но българското социално-икономическо дясно стана най-дясното в Източна Европа. Затова загубата на Лявата партия е и загуба на националното мнозинство.

Капанът "изборни правила"

Приключи един епизод от странната "сага за изборните правила". "Правилата" по начало винаги могат да се усъвършенстват. Сменихме един "изборен кодекс" с друг - трудолюбиво деяние с проблематичен ефект, но не за това бе спорът. През май 2013 г. българската радикална десница бе шокирана от своето отпадане от парламентарната палитра. Концепцията, че трябва да се променят "правилата", както маниерно някои се изразяват, остана недообяснена и отказът на част от десничарите в парламента от народно допитване онзи ден е скрито признание, че изобщо не това е бил проблемът. За радикалната българска десница, която натрапи на обществото този спор, проблем не бяха "правилата", а собственото й полу-отсъствие от 42-то Народно събрание (полу-отсъствие, защото радикалните десничари в ГЕРБ също не са малко). БСП се подведе да влезе в политическия капан по темата за "изборните правила". Ясно бе, че за реформаторите и за ГЕРБ всички правила са добри, стига да влизат в парламента и в правителството.

Капанът "съдебна реформа"

Реформите в съдебната власт са непрестанни през последните 15-ина години. Стремежът днес е някак дискретно да се "разгони" досегашният Висш съдебен съвет и на негово място да се избере друг. Защо да се очаква, че новият ще бъде по-добър? Бих задължил народното представителство да изгледа на запис "изслушванията" на кандидат-членовете на ВСС преди последния избор. Радикалната десница обича да поставя такъв тип капани: "да видим лично кандидат-избраника, да го попитаме туй-онуй и да решим" с гласуване - явно или тайно. По принцип е правилно, но се спестява главното - прокурорът "говори" чрез обвинителните актове, които внася, съдията - чрез присъдите и решенията. Не "телесността" на "кандидат-висш-съдебно-съветниците" трябва да интересува общественост и медии, а как кандидати са се произнасяли по делата, които са гледали, и как са мотивирали решенията си. Търсят се хора, които са доказали, че си разбират от работата - почтено и професионално.
Онова, което външните, загрижени за българското правосъдие фактори не разбират или не искат да разберат, е, че в България се случи твърде проблематична приватизация, определена от народа като "криминална". "Търговията с правосъдие" е доста по-масова от "купуването на гласове", да речем. Съдебните органи и множество магистрати не са неангажирани с нея. Обратно - някои от тях са съучастници. Този е големият проблем на българското правосъдие. Той изисква много по-различен подход от този, на който се опира сегашният модел на "съдебната реформа".
"Влизане в капана" за Левицата би било да си спести натрупания аналитичен и политически опит по проблемите на съдебната власт, да изостави тази проблематика на безпределното господство на десницата.
Десницата постигна много в усилията си да се наложи като "безалтернативна". Успя единствено да тласне страната към порочен, автодеградиращ модел на национално развитие. Задачите пред българското общество, поне през близките десетина години, ще бъдат подчертано леви. Те са колосални по тежест. Десничарското самовластие е опасно за страната. Нужен е ляв завой в националната политика. Не е въпросът колко ще спечели БСП, въпросът е, че България още има шанс да оцелее, ако си даде сметка, че днешното състояние на страната е продукт на самозабравили се десни догматици и корупционери.
Българското общество трябва някак да се освободи от неолибералната упойка. А то ще рече - да си даде сметка, че следвайки неразумни социално-икономически съвети, е поставило под въпрос собственото си национално съществуване.