Лазурната перла на Капри
Искрящо синият нимфеум на император Тиберий останал скрит за света цели 19 века
/ брой: 262
"Изведнъж се озовахме под огромен купол, където всичко блестеше като етер. Водата под нас беше като горящ в синьо огън, който осветяваше огромното цяло. Пространството наоколо беше затворено, само на едно място под водата се намираше тесният отвор, през който влязохме; той стигаше почти до морското дъно, на четиридесет клафтера* дълбочина, а входът му стигаше горе-долу същата ширина. Оттам проникваше яркостта на слънчевия ден, хвърляше отразената си светлина върху пода на пещерата; сега тя преминаваше като огън през синята вода и изглеждаше сякаш да я превръща в горящ дух. Всичко отразяваше светлината обратно; скалистият свод и всичко наоколо изглеждаше сякаш изтъкано от втвърден въздух, а после сякаш всичко се преливаше обратно в него. Капките, образувани от пръските при движението на греблата, падаха червени, с цвета на свежи листа на роза. Това бе един приказен свят." Така описва посещението на своя герой в Лазурната пещера на Капри в първия си роман "Импровизаторът" Ханс Кристиан Андерсен. Именно с него великият разказвач на приказки пробива в литературния свят. Този факт днес е малко известен, но през 1835 г. полубиографичният роман-фикция има незабавен успех. Сюжетът разказва за пътешествието на писателя из Италия, което той прави през 1833 г., като разказът тече от името на младия Антонио. Андерсен пък се заразил от вдъхновението на нейните "първооткриватели", които правят Лазурната пещера достояние на модерното светознание. На 18 август 1826 г. тук влизат немският поет и художник от полски произход Аугуст Копиш и приятелят му швейцарският художник Ернест Фриес. Копиш я описва в книгата "Откриването на Синята пещера". Две години след тях поетът Вилхелм Вайблингер й посветил ода в духа на романтизма и тежнението за "завръщане на човека към природата". Мълвата за синьото чудо се разнесла бързо. Капри и Лазурната пещера станали част от модерните през Викторианската епоха Гранд турове и насам се стекъл неочакван поток посетители.
Противно на лансираната за широкия свят легенда, че Лазурната пещера е открита от двамата пътешественици едва през XIX век, истината е, че тя е знаково място за острова още от древни времена. Останките, намерени под водата и няколкото открити големи статуи (сега те са в музея "Чертоза" в Анакапри), указват, че тя е изпълнявала функцията на елегантен нимфеум към римската вила Градола. В древна Гърция и Рим нимфеумите били паметници-светилища, посветени на нимфите. Първо ги правели в естествени крайбрежни пещери, а в по-късно и в изкуствени. Археолозите все още не са постигнали съгласие по въпроса дали това е бил просто павилион, в който богатите патриции са се разхлаждали преди следобедния пикник, или място, където се извършвали свещени ритуали. Други смятат, че Тиберий е имал личен достъп до пещерата през канализационната система cloaca maxima на Анакапри от намиращата се в близост вила Дамекута.
Знае се само, че е била личният плувен басейн на Тиберий, който преместил столицата на Римската империя на острова през 27 г. пр. Хр. Капри останал столица на империята в продължение на десет години - императорът предпочел трайно да се установи тук заради мекия климат. Прекарвал времето си последователно в общо 12-те си вили, където организирал оргийни празненства и отмарял в почти халюциногенното синьо на пещерата, плувайки сред красивите тела на млади момчета и момичета. На Капри е известен и с разточителството си и най-вече с пищната Вила Джовис. Тя се кипри на върха на скалите на триста метра над водите на Средиземно море, а от нея се разкривала прекрасна гледка с върховете на Везувий в далечината. Била най-великолепната императорска резиденция на острова, но легендата твърди също, че тези, които не се нравели на величеството, били изхвърляни през скалата й в морето. Тиберий бил наследен от радващия се на не по-малко лоша слава Калигула, който също прекарал в младостта си няколко години на острова. По времето на Тиберий пещерата била украсена от няколко статуи, а по краищата на свода имало и места за почивка.
Но това, което днес можем да видим, не се отличава много от видяното от Марк Твен през 1869 г., което той описва в "Наивници в чужбина": "Входът към пещерата е четири фута** висок и четири фута широк и се намира върху фасадата на внушителна перпендикулярна скала - преграда за морето. Влизате с малки лодки - проходът е възтесничък. Изобщо не можете да влезете при висок прилив. Веднъж попаднали вътре, вие се озовавате в пещера с арков свод около сто и шестдесет фута дълъг***, широк сто и двадесет**** и висок около седемдесет*****. Колко е дълбоко тук - никой не знае. Подът стига дъното на океана. Водите на това спокойно подземно езеро имат най-искрящото, най-красивото синьо, което някой може да си представи. Прозрачни са като стъклен лист, а цветът им би засрамил и най-наситеното небе, надвисвало някога над Италия. Нито един нюанс не би могъл да е по-пленителен, нито един блясък по-изящен. Мяташ камъче във водата и се получават безчет миниатюрни мехурчета, които хвърлят брилянтни отблясъци като сини театрални прожектори. Потапяш гребло и повърхността му се превръща в заскрежено до прелест сребро, опръскано в синьо. Скочи ли във водата човек, в миг го обгръща ризница, по-прекрасна и от най-прекрасната, носена от някой кралски кръстоносец."
Посетителите и днес трябва да легнат на дъното на лодката, която сякаш се насочва право към крайбрежния скален откос. Лодкарят изкачва момент на затишие между приливите и се мушва през ниското отверстие в скалата. Ще ви побият тръпки на страх и от най-малкото вълнение, получено от преминаващ наоколо кораб. А вътре водите светят като ярки изумруди с някакво синьо, което сякаш не е цвят от този свят и което сияе върху тъмния контражур на пещерата отгоре.
Капри е осеян от пещери като същинско решето. Лазурната обаче е единствена по рода си тук. Сред местните е известна с името Градола и в течение на времето я отбягвали заради поверието, че е обитавана от чудовища или зли духове. Дали е омагьосана или не - всеки вярва в каквото му изнася. Но при всички случаи съществува някаква природна магия. Дълго след като я е напуснал, човек носи отпечатъка на впечатлението в съзнанието си, някои могат по-бързо да се отърсят от него, но по-чувствителните натури трудно свикват обратно с позната реалност.
Лазурната пещера е дълга 60 м и широка 25 м. Кристалните сини води под лодката са дълбоки 150 м. Ефектът на неземно синята светлина се създава от пречупването на дневната светлина през входа на пещерата, който се намира над водата и през един по-голям отвор, потопен под водата. Акустиката в пещерата се слави с красотата на звука си. В дъното на основната пещера съществуват три разклонения, които водят към "Сала дей номи" - "Залата на имената". Казват й така заради подписите на посетителите, влизали тук през вековете. Два други канала поемат по посока към сърцевината на острова, преди да станат съвсем непроходими. Дълги години се е смятало, че през тези фисури е имало древно стълбище, което водело до императорския замък на удоволствията. Но това най-вероятно са естествени проходи, които просто се стесняват и губят в скалата.
Три статуи на морските богове Нептун и Тритон са били открити на дъното на пещерното езеро през 1964 г. През 2009 г. на дъното бяха намерени още седем постамента за статуи. Римският историк Плиний младши дава описание на пещерните статуи и казва, че те "си играят на миди". Позициите на липсващите ръце на статуята на Тритон указва, че това са въпросните статуи, които историкът зърнал тук през I в. пр. Хр. Би трябвало да има още четири статуи, скрити някъде под пясъчното дъно.
Днес плуването в пещерата е забранено поради съображения за сигурност и с цел опазване кристалната чистота на водата. Въпреки това смелчаци се осмеляват да влизат след часовете за посещения на свой собствен риск. Няма съмнение, че този красив и рядък природен феномен е най-популярната туристическа дестинация на Капри. До Лазурната пещера се стига с лодка от пристанището Марина гранде или с автобус от Анакапри. Съществуват и добре маркирани и утъпкани от хиляди крака пеши пътеки. Пристигнете ли по море, ще трябва да смените лодката с по-малка. Има ли лодки на опашка, получавате безценни мигове възможност да се насладите на невероятните цветове на водата и сребристите й отблясъци. Цената на екскурзията е 18.50 евро от Марина гранде и 8.50 евро с малка гребна лодка от входа на Лазурната пещера край Анакапри. Влиза се от 9 до един час преди залеза, но е затворена и при най-малкото вълнение на морето.
Миналата година репутацията на Лазурната пещера като природен рай бе сериозно засегната и се наложи пещерата да бъде на два пъти затваряна заради опасения от замърсяване с води на отходната канализация. Един нов проект на асоциация "Маревиво" предвижда пещерата да възвърне облика си от римски времена с копия на тогава съществуващите статуи. "Маревиво" трябва да осигури и системен контрол за опазване на това природно чудо. Амбициозният проект се надява пещерата да се представи във вида от дните на император Тиберий още идното лято.
* Мярка за дължина - 182 см.
** Около 1,20 м
*** 48,77 м
**** 36,57 м
***** 21,33 м
Фотография на Джорджо Сомер (1834-1914), правена за поздравителна картичка
Синята вселена на нимфите
Изглед от скалите Фаралиони, Капри
В някои дни за вход се чака и по цял час