Кухи цифри
/ брой: 260
Ръст на БВП от близо 2%, рекорден резерв, 2 млрд.лв. повече приходи в бюджета, ръст на преките чужди инвестиции. Такива изхвърляния слушаме през седмица от представители на управляващото мнозинство. Анализатори обобщават данните и вещаят добра година. За кого обаче?
Тези дни националната статистика попари всякакъв повод за оптимизъм, вадейки данни за реалното производство и ефектите от него. В понеделник бе отчетен спад за втори пореден месец във всички ключови сектори на икономиката - промишленост, строителство, търговия на дребно. Тоест, произвежда се по-малко и се потребява по-малко. Това значи влошаване на бизнес климата и изтъняване на джобовете. Ден по-късно излязоха данни за така прехвалената намаляваща безработица, която се сочи като критерий за подобряване на икономическата среда. Близо 40 хиляди души са загубили работните си места само за месец, а средната заплата е намаляла. Най-голямо намаление на заетите е отчетено в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и развлеченията. Тоест - там, където е временната заетост, свързана с туристическия сезон. Така балонът с трайното подобрение на заетостта като фактор на икономическо оживление се пука безславно, оголвайки реалните проблеми пред икономиката. А те са, че реформи и растеж реално няма и отново боравим с едни кухи макроикономически параметри. По-лошото е, че спадът в основни сектори е предпоставка тенденцията на влошаване да се ускори. Тези дни стана ясно, че още от 24 октомври България е похарчила приходите, които е планирала за тази година, и оттогава живее на кредит. Къде отидоха рекордният резерв, прехвалените приходи, уж успешните реформи и растежът, с който се спекулира като предизборна агитация? Кой ще плати сметката е ясно. Но някой трябва да даде отчет и да понесе отговорност.