15 Ноември 2024петък02:01 ч.

Кокиче срещу зли духове, или снежна капка надежда

Навсякъде по света красивото бяло цвете е предвестник на слънчевите дни и вдъхващото радост наближаване на пролетта

/ брой: 76

автор:Альона Нейкова

visibility 2013

В безброй страни по света на 19 април се отбелязва Ден на кокичето. Добре е да се знае, че корените на красивия, много любим и доста популярен празник, превърнал се в традиционен, водят към Англия, където през 1984 г. решават именно на тази дата да се почита това прекрасно нежно цвете. В зависимост от климатичната зона то се появява от януари до април. Но винаги е предвестник на слънчевите дни и наближаването на пролетта.

Трябва да се отбележи, че на Острова кокичетата са изключително търсени и отношението към тях е безкрайно трепетно. Съществува мнение, че това е свързано със старинното английско поверие, според което фините бели "камбанки", засадени край къщите, предпазват жителите им от зли духове. Преди всичко обаче се акцентира върху факта, че тези представители на флората се появяват първи след зимните мразовити месеци и съответно символизират победата на топлината над студа и даряват с надежда за по-добри времена. С кокичета се украсяват безброй градски лехи, морави и паркове. А на развъждането на тези приказни растения се отделя също толкова внимание, колкото например на лалетата в Холандия.

Латинското наименование - Galanthus, буквално означава млечно цвете. Познато е още от I хилядолетие. В Средновековието го почитат като символ на непорочността. А повсеместното му отглеждане започва едва през 19-ото столетие. Днес може да се срещне в доста кътчета на планетата ни. На човечеството досега са познати около 20 вида, но практически всеки от тях е вписан в Червената книга.

Най-популярно е обикновеното кокиче (Galanthus nivalis), което е високо 10-15 см и цъфти малко по-късно. Луковиците му съдържат отровен алкалоид. Т. нар. кавказко (Galanthus ikariae) дължи името си на местообитанието си - планинската верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море. Любопитното е, че върхът на вътрешните му околоцветъчни листчета е зелен за разлика от основата, която е бяла и има формата на подкова. Елвезиево кокиче се среща в Централна Европа, Италия, Унгария, Полша, Украйна, западните части на Русия и Балканския полуостров. В България вирее най-вече на Черноморското крайбрежие, Беласица и Странджа. Местообитанията му достигат до около 2000 метра надморска височина. Расте из храсталаци, гори, скални поляни, по варовити земи, по долините на реките в низините и долния планински пояс върху богати наносни почви. Често се приема дори за декоративно растение.

Тези видове, а и много други може и да имат леки разлики във формата, цвета и дори аромата, но всички са много красиви и харесвани от хората. Въпреки латинското им название в различни страни са наричани по специфичен начин. За англичаните тези цветя са снежни капки или снежни обеци, за чехите - живи снежинки, за германците - снежни камбанки.

Поразителна е способността им да си пробиват път под снега и да разцъфтяват с първите топли лъчи на слънцето. Самият факт, че в мразовитото време под бялата покривка на земята се крие това прекрасно пролетно творение, превръща кокичето в образ, пълен с тайни и загадки. Затова е обяснимо и закономерно, че често цветето става герой в различни приказки и легенди. Например едно от най-древните предания гласи, че когато Адам и Ева са били изгонени от Рая, валял сняг. Първата жена започнала да замръзва и горко се разплакала от мъка, спомняйки си за топлите небесни градини. За да я утеши, Господ превърнал няколко снежинки в кокичета. Щом зърнала нежните бели камбанки, Ева се усмихнала и в душата й се зародила вярата за по-добро бъдеще. Оттогава се смята, че това цвете е символ на надеждата.

Друга легенда разказва, че когато богинята Флора раздавала на растенията костюмите за горския карнавал, подарила на кокичето бяла рокля. Снегът също поискал да участва в тържеството, но за него премяна не останала. Тогава започнал да моли цветята да му помогнат, но те се изплашили от ледения му дъх и побързали да се отдръпнат колкото може по-надалеч. И само кокичето се смилило и го завило с дрехата си. На бала те затанцували заедно и толкова се харесали, че станали неразделни и до ден днешен.

Според още една приказка злата Зима подкокоросала Студа и Вятъра да не пускат Пролетта на Земята. Всички цветя се стреснали от заплахите на мразовитата старица. И само кокичето изправило стъбълцето си и успяло да подаде главичка от снежната покривка. Видяло Слънцето листенцата му и огряло почвата, отваряйки пътя на дългоочаквания топъл сезон.

Днес обаче бялото растение се е превърнало в жертва на човешката любов. Тези цветя наистина са прекрасни, но само в природата, защото, веднъж откъснати, живеят само няколко дни. По вина на хора, които варварски се отнасят към кокичетата, с всяка изминала година броят им катастрофално намалява. Еколози призовават към по-внимателно отношение към нежните пролетни представители на флората, за да имат възможност и следващите поколения да се радват на това чудо на природата, а не само да разбират за него от приказки и картинки в интернет.

Именно това е целта на днешния Ден на кокичето - да се привлече вниманието на хората към опасността от изчезването му.

Българският принос

Известният лекар Димитър Пасков, смятан за един от основоположниците на българската експериментална фармакология, през 1959 г. екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче - алкалоид, наричан галантамин.

Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно. Докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което, без да иска, изпива водата от чашка с кокичета, оставена на масата до леглото от родителите на детето.

Изолирана в чист вид, съставката получава името Нивалин. Намира приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Дава се на пациенти, преболедували детски паралич, с остатъчни явления, тоест отсъствие на активни движения. Препаратът показва изключително добри резултати - рязко подобрение на двигателните функции, отзвучаване на пораженията на лицевия нерв. Нивалинът намира успешно приложение и при прогресивната мускулна дистрофия, миастения, миопатии, родови парализи у новородени. Препаратът има голям терапевтичен диапазон. Днес се прилага в различни области на медицината: в анестезиологията, в хирургията - при следоперативни парези на червата и пикочния мехур, в психиатрията - за лечение на дефицит в умственото развитие, във физиотерапията - при ангионеврози, неврити, невродермити и др.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ