Книгосветецът

Мъж - канара. И на вид, и по душа. Личи му отвсякъде. Големият шипченец, човек, писател, приятел... полк. Георги Й. Георгиев от с. Катунец, Ловешко. Вече цели 85 години той тъпче добрата и грешна българска земя с отмерената си и твърда стъпка. И оставя дълбоката си и трайна духовна диря. Облагородява хора и институции, човешки души и съдби.

Неговата нива са книгите и словото

В детството си аз водех чифта биволи, а баща ми натискаше с две ръце палешника. На края на нивата се обръщаше, гледаше дълбоките бразди в рохкия чернозем и очите му топлееха. Това оприличаване на книгата с нива, на словото със слог ме връхлита спонтанно. Защото добре познавам браздите, дълбоките благородни бразди, оставащи след полк. Георгиев.
Роден е на 26 февруари 1932 г. След основното си образование завършва Образцовата земеделска гимназия в Плевен, известна като Винарското училище. Тук от есента на 1946 г. живее в една стая в пансиона и другарува с големия Григор Вачков. Сетне завършва Военно-политическото училище и цели 40 години "оре" в Българската народна армия. Нека акцентирам "народна армия". Която е най-голямата културна институция в държавата. С нейните централни военни културни институти: Военно издателство, театър "Народна армия", в. "Народна армия", групи на военните писатели, на военните художници, на... Чуйте думите на началника на Главното политическо управление на народната армия ген.-полк. Кирил Косев: "Ние искахме да направим Военното издателство най-голямото и най-авторитетното..."
И цели 14 години начело на това издателство стои той, немногословният, благородният, познавачът на поезията и прозата,

приятелят на поетите и писателите

...полк. Г.Й. Георгиев. Вижте книгите му, всичките. И особено "Дарования", "Шипченци", "Сред светци и ангели", "Шипченски мотиви"... И ще станете по-възторжени читатели, почитатели и приятели на полк. Георгиев и от мен. В средата на отминалата 2016 г. той стана "Почетен гражданин на Шипка". След като описа в книгите си почти всяка улица, посвети възторжени страници на храм-паметника в Шипка "Рождество Христово", народното читалище "Светлина - 1861", църквата до самото читалище "Успение Богородично", възкръсналото изпод ръцете на достойната шипченка Гина Хаджиева военно гробище, с ръцете си постави паметника на загиналите във войната опълченци от Шипка...
Преди да оглави Военното издателство обаче, полк. Георгиев в продължение на 10 години е журналист в армейския в. "Народна армия". Половината от тях е зам. главен редактор. Едно на друго, почти четвърт век. Колко души е срещнал, за колко хора е писал, колко герои е обезсмъртил! Може мнозина да знаят името и големият професионализъм на ген.-майор, проф. Генчо Кръстинов, на началника на Военното училище полк. Станчо Хаджиев, на журналиста Генчо Бъчваров, на художниците Христо Кутев, Станьо Стаменов, Дечко Мандов...
А не всички са от Шипка, мило и сладкодумно, увлекателно и интересно ни "светва" полк. Георгиев. Ще припомня, той не е от Шипка. От Шипка е Валя, Валерия Алексеевна, царство й небесно. Но извисява ръст редом с героите и съвременниците му от Шипка. И когато "главният файтонджия на републиката", поетът Велин Георгиев, седнал на капрата на литературния салон "Старинният файтон", се шегува, че полк. Георгиев е "присаден шипченец", категорично съм опонирал.
 
Присажда се клонче, вейка. Не и коренище

Голям залък, отвсякъде, е писателят и човекът Г. Й. Георгиев. По негово време във Военното издателство работят 700-750 души. Сред тях и много творци. А творците са едни... Има и жени! Полковниците Теньо Тончев, Евстати Бурнаски, Любомир Рангелов, Тодор Богданов, капитан І ранг Константин Площаков... Освен да пишат книги, те искат и квартири. Големи, хубави и веднага. Колко още са вплетени едно в друго имената на издателството, работещите там и отговарящият за всичко началник. Не издателство, а завод за издаване на книги. Машините бумтяха денонощно, тиражите - в хиляди. И това са показатели за времето и хората. А работилите някога там още се събират на срещи и винаги и специално канят началника. От приятеля на полк. Георгиев - ген. Димитър Тодоров, съм запомнил, че на иконата се кръстят най-почтено в църквата.
Не съм виждал полк. Георгиев да се кръсти. Което днес за мнозина стана почти мода. Не съм го чувал и да декларира атеизъм. Но си спомням за Йордан Радичков и думите му за

господьовия човек

Като че ли за полк. Георгиев са казани. На колко книги пътен лист е дал, на колко автори вяра е вдъхнал. Сам и само да пишеш е много по-лесно. Напоследък мотото му е: "Стар ръкопис - нова книга!" Така отново заживяват Хаджи-Димитровите четници от Шипка Христо Патрев и Стефан Орешков в книгата на шипченеца Христо Милев, чиято внучка е днес известната университетска преподавателка по право проф. д-р Емилия Друмева. Следва книгата на друг шипченец - д-р Дянко Д. Караджов, "Шипка до Освобождението", престояла десетилетия в читалищните архиви. Готова е и последната авторска книга на полк. Георгиев за шипченския войвода Черньоолу. Нали стана дума за книги и плодни ниви!
Няма как иначе да сложа точка на тези редове. Чел съм как Лев Толстой, графът, е одумван от Ленин и Горки. Вождът на революцията се обръща към автора на "Буревестник": "Какво човечище, а! Кого другиго можем да сложим до него?" И недочакал отговор, заключава: "Няма кого!" Знам, че полк. Георгиев няма да хареса това. Но го пиша. Сравнението и отговорността са мои. И понеже вече зачекнах развяващия бяла грива в "Старинния файтон" голям поет Велин Георгиев и знам, че той много харесва заглавия от една дума, като "Шипченци", ще озаглавя тези мои страници за полк. Георгиев по негов тертип - "Книгосветецът". И ще прибавя Веселин Стоянов: "Такива работи."