Клинична пътека към никъде

Жена тръгна по клинични пътеки и се изгуби. Спасителни екипи три дни издирваха жената. Така накратко може да се опише "реформата" в здравеопазването. Началото е при джипито - ако отидеш след 20-о число на месеца, вероятността да получиш направление клони към нула. Отговорът е един и същ - няма, свършиха, елате след 1-ви. А ако е нещо много важно и не търпи отлагане? Тогава ще дам, но мен ме глобяват, оправдава се джипито. Случаят обаче е спешен и тя ме праща директно в "Пирогов". Трябвало хирург, но септичен, а такъв в поликлиниката нямало.

"Пирогов" - едно много тъжно място

Ожулени стени, окаляни, мръсно. Това е първото потискащо впечатление. Вратите на кабинетите са в сигнално червено. Червеният цвят е агресивен, създава стрес на и без това стресирания и омаломощен пациент. На яркочервените врати са сложени яркочервени информационни надписи. Недомислие, глупост, осъзнат тормоз?
Като човек, ползващ предимно частна медицинска услуга в добре и хигиенично поддържани центрове, имам усещането, че съм попаднала в миналия век. Обстановката е упадъчна като военно-полеви медицински лагер, с елементи на Хичкок. Колкото и да няма пари, все може да се отдели някой лев за една замазка на стените и един латекс. Недопустимо е най-често ползваната сграда за спешна медицинска помощ да е в упадъчно състояние. Но това са бели кахъри.
Пред кабинета на септичния хирург чакат 20 души. Кабинетът е само един, въпреки нуждата от по-голям капацитет. На час минават средно по 2-ма. Изтерзани хора, чакащи с часове, всеки с неговата си болка. Хора, които не са нито живи, нито умрели. В някакво преходно състояние между живота и смъртта, загубили надежда, единствено оцеляващи. Пречупени, смачкани животи. Една картина на състоянието на държавата - повече от половината население живее на прага на бедността или под нея - хора, които всеки ден се борят за оцеляване, в борба със статуквото, докато други хора от телевизора самодоволно обясняват какво са направили за всички нас, колко добре се развива държавата и какви успешни реформи се правят. Успешни за кого? 
След два часа чакане в състояние, изискващо спешна хирургична намеса, се оказва, че в близките 5-6 часа

няма кой да ми обърне внимание

Горе-долу толкова време е нужно, за да минат всички други, чакащи спешна помощ. Опцията е Военна болница. Там сградите са две - на едната те посреща табло, информиращо, че вътре услугите си предлагат над 20 медицински здравни центъра. Частни, разбира се. Военна болница е отдала основната си сграда за развитие на частна медицинска дейност - нещо като мол за здравни услуги. Ако имаш пари да си платиш. И пак няма гаранции. Оказва се, че хирург не е наличен в близо десет от центровете, защото си имат определени графици на прием. В другата сграда на Военна болница те посреща телефонен списък с всички кабинети, предлагащи здравна услуга. При прозвъняването на звената "Травматология" и "Хирургия" се оказва, че или никой не вдига, или са си тръгнали, защото са до 14 часа. Но хирург така или иначе нямало, защото всички са отпуск, обяснява дамата на рецепцията. Идете в "Пирогов", казва.
В недоброто си състояние на човек не му остава друго, освен да се прибере у дома, с надеждата, че ще изкара нощта, без да вдига отново 40 градуса, и без острото му възпаление да доведе до спукване на гнойния абцес, за да може на другия ден от рано сутринта да се нареди пред спешния кабинет в "Пирогов". Бананова република.
А всъщност съм изряден здравноосигурен данъкоплатец, който очаква да получи поне спешна помощ в момент на нужда в държава, член на ЕС, в ХХІ век. За останалите неща си плащам, защото няма как да предвидя да се разболея в началото на месеца, когато все още има направления. После остава единствено да чакаш или да си платиш - в някоя от онези частни болници, които държавата щедро финансира, докато за "Пирогов" средствата достигат колкото да поддържа ниво от миналия век. В крайна сметка обикновеният човек не го интересуват високопарните обещания за реформи, увеличени бюджети и обяснения за какво има политическа воля. Той иска, след като си плаща редовно здравна вноска, да получи и адекватна услуга.

Какво адекватно има в това

да няма направления, да няма специалисти, да няма кой да ти окаже помощ при спешен случай? Да не говорим за мобилната помощ. Ако не закъснее фатално, ще пристигне без нужното оборудване. В някои от линейките няма дори дефибрилатор и лекарства. Заради закъснелите линейки от този свят си отидоха преждевременно дори деца.
Европейският стандарт за достигане до мястото на инцидента е до 15 минути. Развитите държави ползват и хеликоптер, който идва за 5 до 10 минути. У нас линейки и персонал не достигат, а стотици малки населени места са без местна здравна услуга. Колко ще пътува линейката от съседен град и дали въобще ще има такава на разположение, е друг въпрос. 
Иначе по закон всяко лечебно заведение трябва да оказва спешна помощ. Проблемът е, че това не се случва на практика. Голяма част от болниците изобщо не искат да се занимават със спешни пациенти и дори не са се лицензирали за такава дейност. На практика те се поемат предимно от държавните болници и много малка част - от общинските или частните. Причината за това е, че спешността у нас е губеща заради финансирането й. Така де, далаверата е в операциите, пък били те и ненужни. Изключение се прави и за инфарктите, тъй като те също са добре обезпечени.
Най-големият проблем на системата обаче си остават кадрите. Заради ниските заплати и лошите условия на труд отливът на специалисти е все по-тревожен проблем. По-сериозният проблем е заплахата от затваряне на болници. Неотдавна зам.-председателят на Сдружението на общинските болници д-р Атанас Атанасов предупреди, че бюджетите, с които разполагат клиниките, стигат до 70-80 на сто от реалните пари, които са получили през миналата година. И ако останат лимитите на Здравната каса, повечето общински болници ще са принудени да затворят врати в края на годината.
Същевременно бюджетът за Здравната каса за 2015 г. е с 252 млн. лева повече, отколкото първоначалния бюджет за 2014 г.

За пръв път има такова голямо увеличение

В цифри това е 3,075 млрд. лева. От тях 2,040 млрд. са предвидените приходи от здравноосигурителни вноски, а близо 1 млрд. от вноските на осигурените от държавния бюджет. Има и допълнително отпуснати средства от бюджета и здравното министерство за финансиране на ваксини и медицинското обслужване на неосигурените по различни дейности, както и за покриване на недостиг. Най-много средства са предвидени за болниците - близо 1,283 млрд. лева, или 48% от общата сума. И при все че за плащания към частни болници пари има, за държавната спешна помощ няма пари за линейки и поне за хигиеничен вид на доболничната сграда. Реформи?
Проблемът на спешната помощ у нас е, че през последните 20 години се реформираше на парче, пренебрегвайки европейския стандарт и разхищавайки средства в неналожителни инвестиции. Нека не забравяме, че докато в "Пирогов" обстановката е от миналия век, в Здравната каса непрестанно си обновяват автопарка със суперлуксозни и скъпи автомобили, а сградата е от 4-звезден клас.

Защо е нужно това разхищение

при редовно изтъквани дефицити? Следващия път, когато Здравната каса се оправдае, че няма пари за тежко болни, да продаде скъпия автопарк и да купи обикновени коли - една и съща работа ще вършат, а и не спасяват животи с тях. И на фона на това имаше безумни идеи да се криминализира неплащането на осигуровки. Ами да инкриминират неуместното разхищение на парите на данъкоплатците в скъпи ремонти и автомобили за администрацията. От което нито пациентите печелят, нито медиците, които също са онеправдани. Съвсем друга тема е рекетът на лекарите и техните грешки. Тези дни стана ясно, че България е една от четирите държави в ЕС с най-много жертви на здравната система. И за тях наказание няма! Защото и тук политика няма.