Кастинг зад кулисите

Тези дни "живакът" на общественото оживление удари високи градуси. Газови потоци спират, чужди сенатори шетат, хвърчат оставки, жужат партийни централи, филии и фобии бунят духовете. И всичко туй на фона на любимото президентско задкулисие, с което той неистово воюва. А уж идваше лято - време човек да разпусне. Не би. Отново социолози, политолози и сраснали се с екрана тв водещи неистово бдят да не секне нашето безпокойство.
Кавгата няма край. Управляващи и опозиция - едра и дребна, са се вторачили в пъпа на властта и всички вкупом си въобразяват, че с поредните избори ще настъпи часът на истината и техният звезден час. Както ни погнаха преди 20-ина години с бодрия призив "Избори до дупка", така ни лашкат до днес. А дупката става все по-дълбока.
В същото време, за да не си отплесваме вниманието от скучния политически БГ сериал, гледат много-много да не ни занимават със ставащото извън нашата дупка. То минава в скромната рубрика "хроника на световните новини". Така диетично ни ги поднасят, че непосветеният в тънкостите на политическите крамоли не схваща веднага пряката връзка между нашата дупка и голямата европейска и световна яма. Изкусно скриват - все едно, че въобще не са се случили, едни твърде любопитни неща, които стават там. Защото това може да доведе електората до опасни негативни размишления. Едно от тях е, че народните избраници не го водят накъдето трябва. И още по-лошо, че не те вземат решенията, за което са ги избрали, а някой отвън им нашепва, дърпа, ако трябва, ги заплашва, ако иска, им плаща.
От време на време обаче любимото на Плевнелиев задкулисие, в което той всъщност с удоволствие пребивава, се разкулисва точно там, където той най-малко иска. Внезапната визита на динозавъра Маккейн например стори точно това. Не стана ясно защо първият държавен служител и активен борец срещу задкулисието не ни светна с какво толкова успя да ни стресне US гостът и кой въобще го покани. Или тук вече всеки, комуто скимне, идва, разпорежда се, сякаш си е вкъщи, и си тръгва по живо, по здраво. Уважаемата държавна глава не ни разясни как заради един руски бизнесмен от "черния списък" на Бялата къща ни спират "топлия поток", а в това време американският гигант ExxonMobil подписва с "Роснефт" договор за трилион долара за стратегическо сътрудничество в добива на нефт и газ в Арктика. Имали намерение и заедно да сондират и в черноморските находища в крайбрежието на... "анексирания" Крим. При това начело на руската компания стои не кой да е, а Игор Сечин - също от "черния списък". И още нещо любопитно: информацията за руско-американското делово сътрудничество изнесе възмутеният украински депутат и кандидат-президент Анатолий Гриценко от кръга на "демократката" Тимошенко. И тъй като знаем, че нашият председател на републиката е с две ръце за новата киевска власт, трябва да имаме вяра на източника на информация.
Какво става във вашето задкулисие, господин председателю на републиката? Защо не осъдихте и "неевропейското" - по вашата логика, поведение на френския президент, който отказа на американците да спре сделката с "мистралите", поръчани от "агресивна" Русия. На всичко отгоре на паметните тържества за десанта в Нормандия, вместо да използва случая да нахока Путин, той отдаде почит към съветските воини и изтъкна решаващата роля на СССР за разгрома на фашизма. В това време афроамериканският кумир и ментор на нашенския политически елит дъвчеше дъвка.
Председателят не ни обяснява какво го кара така пламенно да подкрепя киевските властови новоназначения, въпреки че в Европа мнозина негови колеги вече се чудят как да ги вразумят и озаптят. Че по газовия пазарлък на Украйна с Русия в ЕС са съгласни с предложенията на Москва, но са безсилни да надвият ината на омайданените управници. Някой им шепне обратното. Суфльорът обаче не е в Брюксел, а във Вашингтон. Същият, който шушне и в нашето държавно ухо. В ухото на всяка слаба и национално безхаберна власт.
Сцените в Европа и Америка отдавна нямат един и същ репертоар, както се опитват да ни втълпят. Затова суфльорът не иска европейската пиеса да има хепиенд. Тя не му трябва. Пречи му. Благополучната европейска развръзка не отговаря на националните му интереси. На него са му нужни слаби комедианти, които да може лесно да обърка и да провали спектакъла. Той си ги избира. Намира ги - вчера в Прибалтика и Грузия, днес в Киев. Дойде ред и София да се включи в антируската, а следователно и в антиевропейската трупа. Кастингът става зад кулисите. Ролята е вързана в кърпа, стига да имаш голямо ухо, насочено в правилната посока.