Калоян Георгиев: Нужно е ново разбиране за лидерството, което ще роди различен елит

Калоян Георгиев е възпитаник на 164-та ГПИЕ "Мигел де Сервантес". Завършва "Международни отношения" в Лондон, като междувременно е стажант в ЮНЕСКО в Париж. На 21 години съосновава програмата "Менторс БГ", която е без аналог в България. Приет е да следва на пълна стипендия в Академията "Йенчинг" на Пекинския университет. Владее английски, испански и португалски език. 

"Момчиловци е известно в Китай с дълголетието и киселото мляко"

"Китайските младежи живеят в бъдещето"

- Г-н Георгиев, вие сте първият българин, успял да се класира сред 100 млади лидери от цял свят на пълна стипендия в Академията "Йенчинг" в Китай. Разкажете повече за надпреварата. Какво учите и с какво се занимавате извън студентството?

- Конкурсът за стипендията съчета два етапа - първоначален подбор и интервю. Четейки за програмата, си давах сметка, че интересът ще е сериозен. Кандидатурата бе от няколко компонента. Знаех, че единственият начин да стигна докрая е да изпратя уникално послание, което да грабне вниманието. За целта всеки от компонентите трябваше да допълва останалите. Заложих на разнообразието - съчетание на различни по вид дейности и проекти, чрез които съм изразявал и продължавам да изразявам себе си. Отделно подчертах как допринасям за програмата. Обикновено говорим за нашите ползи, без да обръщаме внимание на онова, което можем да дадем.

Извън студентството координирам програмата "Менторс БГ", чрез която подпомагаме българските студенти и млади професионалисти да установят работни отношения с известни личности от политиката, финансите и бизнеса. Подбирайки участниците, разширявам обхвата на проекта. В момента работим с над 30 ментори, които приемат втори випуск участници. Всеки от тях има различна история и шансът да си сътрудничим е ценен. Това ме учи на търпение, усъвършенства преценката ми и дава възможност да си сверявам часовника за студентския живот в България. Реално стартирахме програмата изцяло от чужбина. 

- Паралелно с образоването си вие поехте  културната мисия да станете "посланик на добра воля" на момчиловското кисело мляко в Китай и да популяризирате родопското село. Какво ви мотивира за това начинание? 

- Дневният ми ред в Пекин е разнообразен. Позициите тук ми дават ресурс и възможност да популяризирам България в една много подбрана среда. Пекинският университет е първи по всички класации в Китай, а Академията "Йенчинг" е мостът му към света. Всичко това е добра основа за инициативи, свързани с България. Момчиловци е известно в Китай с дълголетието и киселото мляко. Мисията ми е да подпомагам туристическия поток, който има потенциал да нараства. Координирам дейността си с Центъра за развитие, инвестиции и туризъм в Китай. Предстоят преговори с китайските туроператори за включване на българска туристическа програма с център с. Момчиловци. Присъствието ми тук е шанс да участвам в тези процеси. Отделно от това ме мотивира емоцията. Посещението в Момчиловци ми даде невероятно впечатление за духа, общността и историята на селото. Надявам се заедно да допринесем с частица и за бъдещето му. 

- С какво най-много ви впечатлиха Китай и младите му хора? По какво си приличат и по какво се различават те от българските си връстници?

- Този месец участвах в пътуване до Сиан, провинция Шаанкси. Посетих музеи и културни забележителности, някои от които на повече от 2000 години. Китайската античност е впечатляваща, но най-интересни са паралелите с днес. Възходът на Китай през последните десетилетия често се анализира в изолация, но всъщност се дължи на много от традиционните схващания и похвати. Има една стряскаща приемственост, която привлича вниманието. Редица черти на днешното социалистическо общество се коренят в миналото. Колективизмът винаги е заемал основно място в Китай. Впечатлява ме начинът, по който го съчетават с модерните практики и подходи. Тук роля имат младежите. За първи път виждам толкова будни, активни и фокусирани млади хора. Китайските младежи живеят в бъдещето. Можем да учим от тях за технологиите, прагматизма, приемствеността и обичта към страната. 

- Стипендиантите на Академията "Йенчинг" идват от над 35 държави. Разкажете как са спечелили място в програмата.

- Академията цели да бъде мост между Китай и света. В този смисъл тук идват млади лидери с потенциал и визия за бъдещето. Повечето университети подготвят студентите да намерят работа и да изградят стабилна кариера. От нас се очаква, на база познанията за Китай, да създаваме работа и да водим промяна в даден сектор или държава. Запознах се с обещаващи колеги от цял свят, с които не само учим, но и живеем заедно. Всекидневно обсъждаме различни проблеми и решения, споделяме мнения и опит. Някои от тях са в класацията на Форбс "30 под 30", младежки лидери от Африка, един от които получи награда от кралицата на Великобритания. Запознах се с блестящи изследователи - историци, икономисти, както и предприемачи, завършили Харвард, Колумбия, Оксфорд и т.н. 

- Преди да заминете за Китай, завършихте  "Международни отношения" в Лондон. Защо младите ни сънародници търсят възможности за по-добро образование и реализация извън България?

- Обясненията са много - дефицити в образованието, ниско заплащане и липса на стимулираща среда. В същото време има и друг елемент. Светът е глобализиран и това влияе и на България. В десетки държави има такива тенденции. Никога в историята не е било по-лесно за един млад човек да пътува, да учи и да преследва мечтите си. Въпросът е, че при нас процесът е по-интензивен и от привилегия се превръща в заплаха. Ако направя паралел с младежите в Китай - рискуваме да загубим онези, които да ни въведат в бъдещето. Нещата обаче не са толкова черни. Интеграцията на регионите отнема от човешкия капитал на България, но това не е перманентно. Тези хора,  както могат да заминат, така могат и да се върнат в една променена и иновативна България, където институциите са в услуга на хората, а политиците не мислят ден за ден. За целта трябва да променим разбиранията си за лидерство, от което ще се роди един различен елит. Смятам, че младежите ни в чужбина имат историческа роля за тази промяна. Остава да видим дали сме на висотата й.

- Съосновател сте на единствената по рода си менторска програма в България с участието на известни личности от политиката и бизнеса в страната. През 2016 г. пък сте стажант в ЮНЕСКО в Париж. Какви са емоциите да видиш част от мечтите си реализирани?

- През последните пет години изпитах твърдението, че промяната в мисленето води до промяна на обстоятелствата, което води резултати със себе си. Щастлив съм от постигнатото, но най-вече се гордея с хората, които ме подкрепят по пътя. На 22 години не страдам, а и не мога да страдам, от чувство за превъзходство и самодостатъчност. Дължа много на своите съмишленици и съм задължен на отговорност в бъдеще. Предстоят последни месеци студентски живот, след което идва различна динамика. 

- Какви са новите предизвикателства пред вас? Какво още искате да научите и да постигнете?

- Подхождам към развитието си систематично, което невинаги е лесно. Балансираният живот в толкова непредвидима среда е предизвикателство. Престоят ми в Китай е изпитание на много умения, но най-вече дали ще успея да оползотворя всички възможности. Това означава дисциплина, съобразителност, прецизност в действията. Стремя се да положа основата и в перспектива да науча китайски. Така ще съм в по-благоприятна позиция да изпълня плановете си. Заедно с това знам откъде идвам. Дължа много за подкрепата досега, което ми дава още по-силен тласък.