Какъв съм аз показва моята музика

Пътят на композитора Николай Стойков към музиката започва със свиренето на цигулка. Но тя не станала "неговия" музикален инструмент, защото не е можела да отговори на музикалните му интереси, когато започнал да импровизира и да се увлича по композирането. Така втората му "музикална любов" - пианото, се превърнало в "неговия" музикален инструмент, с който станали верни приятели за цял живот.
За разлика от това, през 1959 г. се оженва за първата си любов - пианистката Румена Гарвалова, с която изживява 45 години пълноценен семеен живот и създават сина си Иво. Той се утвърди като отличен пианист, но понеже е "човек на XXI век", увлича се по чудото, създадено от Джон Атанасов - компютъра. Заедно с жена си Красимира и внучката Никол - кръстена на дядо си, понастоящем са голямата му житейска радост.
"Според данните от преброяванията на българското население аз съм "роден фелибелия" и "заклет пловдивчанин". Кръщелното ми свидетелство документира, че съм се появил на "белия свят" на 23 юни 1936 г. и по зодиакален знак съм Рак. Баща ми Иван Стойков беше лекар, а майка ми Спасия - зъболекарка. В дома ни цареше патриархална атмосфера, за която сериозен принос имаха двамата ми дядовци - Михаил Стоицов и Николай Стойков, на когото съм кръстен.
Продължавам да живея в Пловдив, защото в него има някаква особена атмосфера. От една страна, той е полумилионен град, а от друга - в него са се запазили много елементи от българския патриархален уют и спокойствие, които предразполагат към творчество. Може би за това допринасят хълмовете, река Марица и особено Старият град, който притежава някаква сакрална атмосфера" - изповядва известният български композитор проф. Николай Стойков.
През 1954 г. той става студент в софийската Музикална академия. Големият му шанс е, че негови учители стават най-видни български професори по музика Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Здравко Манолов, Пенчо Стоянов... Но най-вече проф. Панчо Владигеров, който изиграва най-важната роля за неговото развитие като композитор. Закономерно след дипломирането си отива на специализация в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович, където установява контакти и с други видни руски музиканти.
Започнал работа в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в родния си град, той усилено експериментира и търси своя композиционен стил. Не е било лесно, защото всичко, което е научил, трябвало да се преосмисли и "да прекипи". Когато в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век навлиза дълбоко в проблематиката на българската народна музика, когато фолклорът го поразява като социален феномен, той започва да си дава сметка и за неговата космическа функция. Тогава осъзнал неговата уникалност и прякото му кореспондиране със съвременните течения в музиката, което му показало верния път, по който трябва да осъществява неговото композиторско развитие.
Още през шейсетте години на ХХ век неговият учител проф. Панчо Владигеров слага следната точна "диагноза" за него като композитор -  "Изходната точка в творчеството на Николай Стойков - от първите му композиционни опити до последните му произведения - е българският фолклор. Веднага искам да добавя, че отражението, което дава народнопесенното интонационно мислене и нашият колоритен ритъм, се пречупват органично през призмата на неговата богата творческа мисъл".
    "Действително българският фолклор за мен е многостранен източник на идеи и здрава основа на моя композиционен стил. Той е дълговечно преоткриване, лична енигма, която държи твореца изправен! Въпреки че композиторът се стреми да я осмисля по своему, все още не сме достигнали до магическата същност и интимност на фолклора."
Специално искам да спра вниманието си върху спецификата на българската протяжна, "безмензурна" песен. Интерпретацията на "безмензурната" мелодия изисква от изпълнителя съвършеното владеене на сложното изкуство за орнаментиране, импровизиране, звукоизвличане съобразно гласовите регистри, умело дишане и вярно чувство към четвърттоновите отсенки. Изследвайки развитието на безмензурната мелодия, нейните опорни точки, орнаментика, спадове и кулминации, констатираме явна аналогия с принципите на тоновата организация, съществуваща в мелодичните конструкции на Нововиенската школа. Към това трябва да се добави, че тази нейна музикална организация - с присъщия й елемент на случайността - я сродява и с алеаторната практика. И още един аспект - нейният графичен еквивалент има ясен аналог със съвременния нотопис" - споделя композиторът.
Анализирайки творческия живот на Николай Стойков, трябва да кажа, че той се реализира по две основни писти - композиционна и педагогическа. Хубавото е, че те са паралелни и взаимнодопълващи се. Той характеризира композирането като "много интимен процес, върху който оказват влияние и въздействие още много и често противоречиви сили! Той е и своеобразен пъзел, който се подрежда трудно, защото не подлежи само на природните закони за магнетизма, а се диктува и от висшестоящата предопределеност на твореца. Затова кривата на всяка творческа биография крие много парадокси, спадове и градации, много енигми и бутафория".
Може да се каже, че Николай Стойков не е от много продуктивните български композитори. Навярно, защото многократно преосмисля творческите си замисли и защото повече държи на качествените, а не на количествените показатели. В жанрово отношение най-продуктивен е в хоровата и камерната сфера и по-малко внимание обръща на вокално-симфоничните форми. Предполагам, че това се дължи на факта, че за реализацията на песните и камерните пиеси по-лесно се намират подходящите изпълнители. Всеки композитор неистово желае неговите произведения да се изпълняват повече, защото музикалното творчество е насочено към най-многобройна и разнообразна слушателска аудитория.
Много негови хорови песни получиха широка популярност (не само в България). Може би най-голяма популярност получи песента му "Калугерине, црън гяволине", написана през 1971 г. За нея полската критичка Малгожата Гонсйоровска споделя: "Произведението заблестя с фойерверк от хрумвания по отношение на звуковите и фолклорните остроумия, пренесени като равностойни изразни средства, щедро демонстрирани на основата на постиженията на "сонористичния" авангард... "Калугерине..." се превърна като че ли в някаква българска "комедия дел арте".
Заедно с песента "Урок по гъдулка", двете са получили 32 изпълнителски награди на 18 международни хорови конкурса!
    Николай Стойков има съчинена и много камерна музика. При нейното създаване пред него стоят други творчески задачи - да намери интересни тембри, нови звучности, действена драматургия, съвременно обобщение на формата, стремеж да съчетава композиционните тенденции на ХХ век с българската фолклорна и инструментална музикална традиция и пр. "Доволен съм, че навреме съумях да осъзная, че съм стигнал до крайност в елитарността на използваните от мен изразни средства в камерната музика, което ми позволи навреме да избегна тази псевдотворческа болест. Съзнателно направих този завой към директната емоционалност, насочена към публиката, защото разбрах, че са ми нужни усмивките на хората, дошли в концертната зала да слушат моята музика" - заявява композиторът.
Другата негова писта води началото си от 1971 г., когато Николай Стойков започва работа в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (тогава Висш музикално-педагогически институт - ВМПИ).
"Безспорно всеки преподавател във висше учебно заведение е институционен субект, но същевременно е и обект на въздействие от страна на тези, които е призван да обучава. Тази междуличностна двупосочност е толкова важна, колкото и самият образователен процес и тя придава неповторим чар в общуването между двата му компонента. Прекият контакт на преподавателя с една вечно обновяваща се аудитория, която никога не остарява и винаги е носител на новите идеи, не му позволява - като нея самата - нито да остарява, нито да забавя темпото на личностното си развитие!" - декларира именитият творец и педагог.
    Той е един от създателите на академичната специалност "Народни инструменти и народно пеене", впоследствие преименувана в "Ръководство на народни състави", която ръководи 27 години.
    Зад гърба си проф. Николай Стойков има изживян три-четвърти век! "Не се чувствам нито млад, нито стар. Само ме безпокои чувството, че времето вече е преброено и няма да стигне за това, за което съм предопределен - да сглобявам в мелодии шума на дърветата, пеенето на птиците, мълчанието на камъните, изографисаните порти, величието и падението на човека... да достигна до сливане с философията на фолклора, за да се докосна до космическия Разум, песнопенията на Йоан Кукузел, минорните опуси на Моцарт, тъжните стихове на Дебелянов..." - изповядва своята житейска и творческа философия композиторът професор Николай Стойков.