Извънземните през ХХІ век

"Парите не се правят на силна светлина."
Джордж Бърнард Шоу

Каква всъщност е историята на появата и възхода на големите компании?
Годината е 1910-а. Предстоят още цели седем сезонни кръговрата на природата, докато топовните изстрели на крайцера "Аврора" възвестят началото на една от значимите революционни промени в историята. Но тогава, седем години по-рано, тихо и полека, без тръбене на фанфари и помпозно афиширане на целите й, най-вече в САЩ, но и в Западна Европа, започва систематично налагане на нов поведенчески модел на населението. Стартира първият етап от Консумативната Революция на Корпорациите (КоРеКо).
Тази качествена промяна имала за цел да отхвърли господстващия римокатолически възглед, че хората сами по себе си са ценност и стойността им не зависи от социалния им принос, манифестиран след остойностяването му чрез периметъра и нивото на тяхната резултативна консумация. Първата стъпка на КоРеКо било постепенното налагане на дисциплина, претенциозна и манипулативно поднесена като "трудова етика". Тя била замислена като противоотрова на две саботиращи възхода на производството истини, на които хората били подвластни: естествената им склонност да се задоволяват с това, което имат и предпочитанията им към занимания, извън работата, извършвана единствено заради прехраната.
Трудовата етика обаче твърдяла, че както е неправилно, така е и абсолютно своенравно да се задоволяваш само с това, което притежаваш. След като пред индивида се открива възможност да има повече, то всеки човек, съгласно новата морална концепция - трудовата етика, е задължен непременно да положи необходимите усилия, като извърши съответната работа, за да се сдобие с това допълнително състояние. Независимо, че подобна нагласа противоречала не само на християнството, но и на ранните хуманистични презумпции, че отвъд нивото на достатъчност и елементарен функционален комфорт, допълнителното материално богатство било сериозна духовна спънка.

Фатална спирачка за извисяването на индивида

Та нали във Втора книга Моисеева, гл. 22, 25, е казано: "Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва". И още в гл. 23, 8: "Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извращават делото на правите". И напълно категорично в гл. 20, 23 и 24: "Не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете: направи Ми жертвеник от пръст ...".
Но капитализмът не би могъл да създаде алгоритъм за непрекъснато увеличаване на печалбите, без да осигури количествен растеж на производството на стоки, както и в сферата на услугите. И съответния пазар за продажбата им. Именно затова е било повече от наложително да бъде повсеместно усвоена т.нар. трудова етика, като основа за появата на новия консумативен светоглед. Производство заради потреблението и потребление заради производство. Всъщност още Адам Смит (1723-1790 г.) предпоставя на капиталистическия социум една психологическа теория, наречена по-късно "психологически егоизъм" в разработките на либералния икономист Стенли Джевънс (1835-1882 г.). Основното й предположение е, че хората генетично, а не като резултат от външно социално въздействие, са предразположени да се стремят еднопосочно към собственото си благополучие. Именно затова Джевънс определя икономиката като "механизъм на ползата на личния интерес", като добавя, че "задоволяването на нуждите ни до крайна степен с възможно най-малко усилие - осигуряването на най-голямо количество от желаното с цената на най-малко от нежеланото - с други думи, за да увеличи удоволствието, това е проблем на икономиката".
В опитите за постигане на "неопровержимо доказателство" за универсалната валидност на своята теория за "психологическия егоизъм", нейните привърженици използвали биологичното естество на хората като основание за паралела с Дарвиновата еволюционна теория за оцеляването на най-приспособените. Трансферът от биологичните конструкции в животинския свят към социалната действителност бил извършен чрез хипотезата, че онези представители на даден вид - включително и homo sapiens - които успеят да постигнат това, което желаят,

имат по-голям шанс да оцелеят

и да създадат потомство. Нали според Чарлз Дарвин развитието на видовете е резултат от случайно възникващи мутации. Конкуренцията за храна и противопоставянето срещу враждебните природни сили въвеждали ред в тази произволна игра на случайността, като гарантирали естествения подбор на онези мутации, които осигурявали най-високо адаптивно преимущество. Именно индивидите, наследили благоприятната мутация, се развивали по-добре и след известна повторяемост на благоприятните мутации заменяли индивидите с по-неблагоприятните мутации. И така, урокът на "трудовата етика" бил леснодостъпен за усвояване: стреми се и постигай материални придобивки, за да имаш по-голям шанс в живота.
И още преди средата на миналия век вече била факт симбиозата между трудовата и консумативната етика и това силно благоприятствало частното предприемачество. Понеже пред пазарния капитализъм и утвърждаващия се негов корпоративен модел изникнали два кризисни фактора - два препъникамъка: негодуванието на работниците от свръхексплоатацията и, от друга страна, пласментът на свръхпроизводството, получено вследствие на тази свръхексплоатация (наричана на корпоративен език "ефикасност"). Изобретяването на неразривното "дуо" - трудова и консумативна етика, предполагало глобално решение едновременно и на двата проблема.
Колкото се отнася до историята на самия "вид" "корпорация", тя датира още в римско време. Корпорациите били създавани главно, за да бъде осигурена приемственост в работата на външни институции. По-късно, през Средновековието, вече били раздавани корпоративни грамоти на отделни градове, университети, занаятчийски гилдии, че и на духовни ордени. Именно оттогава произлиза това своеобразно "безсмъртие" на корпорацията - отделните й членове можели да постъпват в нея, да я напускат, понякога и поради естествената си кончина, но тя - корпорацията - продължавала да съществува. И докато първоначално корпорациите представлявали обединение на хора, то откъм ХVІ и подчертано през ХVІІ век, когато монополната търговия и колонизаторските начинания се разраснали, те постепенно се трансформирали в коопериране на капитали.
Ранните бизнес корпорации, като отражение на държавните интереси и същевременно като инструмент за тяхното осъществяване, запазвали правомощията си дотогава, докато дейността им реализирала държавните интереси. Вратата към рая за корпорациите била отворена към средата на ХІХ век. Тогава, благодарение на спонсорирана от корпорациите юриспруденция, корпоративната институция постепенно се "откачила" от държавната "проходилка", като в повечето национални юрисдикции законите, третиращи инкорпорирането престанали да изискват наличие на бизнес начинание за постигане на някаква конкретна обществена полза, в замяна на защита и определени привилегии, осигурявани на инвеститорите от корпоративната харта.

И джинът излетял от бутилката!

Бизнес корпорациите вече не били разглеждани само като полезни инструменти за постигането на рисковани, но полезни за общественото благо начинание, явяващи се понякога дори самоунищожителни играчи в икономическата сфера, при провал на начинанието. Но и в качеството им на нещо, полезно и добро само по себе си като институция, един органичен придатък към самоуправляващия се пазарен механизъм. Идеологията за ненамеса на държавата в механизмите на свободния пазар, обхванали и корпоративната инициатива. С разрастване на икономиката в САЩ през втората половина на ХІХ век, стопанската дейност на по-стария, предшестващ корпорациите, вид бизнес структури - сдруженията и еднолично притежаваните компании, бил затруднен, поради невъзможността да набират капитал чрез продажба на акции - нали юридическият им формат бил на еднолична собственост. Настъпила ерата на модерната бизнес корпорация. Чиито ръководни правила никога не биха могли да допуснат "чудатостите" на Хенри Форд. Старият капитан на бизнеса и често утопист в действията си, вярвал, че "корпорациите трябва да бъдат ръководени така, че само инцидентно да правят пари", понеже "бизнесът е услуга, не златна мина". Но новата форма на бизнес структура - корпорацията, виждала своята мисия не в обслужването на своите клиенти, а par excellence в увеличаване на печалбата на своите акционери.

Един век по-късно

финансовият поток на крайната изгода бил насочен към нов шлюз. Интересите на акционерите били изтласкани на по-заден план, така, както първоначално е била преодоляна инерцията на възгледа за бизнеса като "услуга". Новите облагодетелствани от корпоративната дейност са висшите мениджъри, инкорпорирали в разходите на корпорациите огромните си възнаграждения. Новите номади в бизнес света, несвързани със собствеността на корпорациите, и не притежаващи в дългосрочен план интересите, а, следователно и възгледите на собствениците на акции. Но и в двата периода в историята на корпорациите, за да е налице финансов ресурс за разпределение, са необходими приходи. И още, и още приходи!
Ето защо тогава, около 1910 г., започва Консумативната Корпоративна Революция. Основен неин инструментариум е рекламата. Дотогава рекламата не е била разпространено социално явление, като средство за социален контрол, спонсориран от корпорациите. С появата на конвейерното производство е изникнала и необходимостта от гарантиране на разширяващи се множества от купувачи. Осигурявани чрез всепроникващи рекламни послания, които директно или завоалирано приканвали адресатите към една нова логика на живот, в която предишната система за поведенческо "самоизтезание" чрез следване на ценности като самодисциплина, изграждане на характер, въздържание, честност и почтеност, ориентирани към активна социална изява, била подменена с новите ценности като удоволствието, външния вид на индивида и постиженията му чрез неговата консумация. Легитимиране на личността чрез обема и качеството на потреблението й.
Или както го превъплъщава визуално една от рекламите на цигари "Уинстън": загорял, с мъжествени черти американец отваря пакет с марката. Под картината има недвусмислен надпис: "Ако ще го правя, ще го направя както трябва!" Всъщност дълбокият смисъл, който корпорациите имат за цел да промие мозъците на адресатите на рекламата, е:

"Живей, за да консумираш!"

Живот, изцяло обсебен от корпорациите. И за тяхна изгода. Изгода, наречена "печалба"! По пътя към която, след като в мозъците на хората масово е имплантиран чипът на неограниченото консуматорство, е целесъобразно националните законодателства на държавите членки на ЕС да бъдат елиминирани. Нали именно те налагат рестрикционната матрица върху действията на транснационалните компании. Като регламентират нормите за опазване на околната среда, правата на наемната работна ръка спрямо работодателите, качеството на произвежданите стоки.
Ето защо чрез Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП) в настоящия му вид, се въвежда нормативна уредба, че споровете инвеститор - държава биха били решавани от наднационални частни трибунали (ISDS).
По законодателството на "извънземните" през ХХІ век.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България