Инвеститорите търсят стабилна политическа среда и сигурност

Негативен или позитивен сигнал дават преките чужди инвестиции у нас, ще се изпълнят ли прогнозите и ще компенсират ли очакваната дупка в бюджета са въпросите, които ще звучат все по-актуално с наближаването на края на годината.
Нека припомним, че преките чуждестранни инвестиции се приемат за една от най-важните предпоставки на икономическия растеж, защото,  освен увеличение на производствения потенциал и работни места, повишават общото технологично равнище и производителността в икономиката.  Освен това преките инвестиции са и неформална оценка на икономическата политика, защото отразяват нагласите на международни компании да разширяват своята дейност към България.
На фона на подобрения бизнес климат през първото полугодие и отбелязан икономически растеж, което е показател за икономическо съживяване, повечето анализатори прогнозираха през тази година инвестиционната активност да се повиши. От друга страна, колебливият ръст на инвестиции в началото на годината даде предпоставка за негативни очаквания. Какво е положението в края на третото тримесечие?
През последния отчетен месец - август, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизат на 235,3 млн. евро.
Това е два пъти повече

спрямо размера на капиталите, прекосили границата на страната през същия месец година по-рано. За сравнение, ПЧИ през август миналата година са били за 103,1 млн. евро. Освен това Българската народна банка (БНБ) ревизира над три пъти сумата на преките инвестиции, отчетени през юли - от първоначалните 74 млн. евро до 234,9 млн. евро.
Така от началото на годината до края на август ПЧИ са за 1,221 млрд. евро, с което прогнозата на Българската агенция за инвестиции за годишната сума на инвестициите у нас се сбъдва четири месеца преди края на 2014 г. Припомняме, че през юли директорът на БАИ Светослав Младенов прогнозира годишен прираст на ПЧИ в размер на 1,2 млрд. евро. Затова след ревизираните данни очакванията за тази година за изпълнението на ПЧИ са по-високи. За сравнение, за 8-месечието на годината те са по-големи с 47,5 млн. евро от преките инвестиции за първите осем месеца на миналата година, когато са били за 1,174 млрд. евро. Тоест дотук имаме по-висока инвестиционна активност - и спрямо очакванията, и спрямо предишен период, което е сигнал, че икономиката е започнала да се възстановява.
Най-големите преки чужди инвестиции в страната за януари-август 2014 г. са от компании от Холандия - 402,5 млн. евро. Следват Австрия и Русия - съответно 242,8 млн. евро и 152,9 млн. евро. Най-големите нетни отрицателни потоци за периода БНБ регистрира към Люксембург - 24,6 млн. евро.
Структурата на инвестициите дава малко по-друга картина. Тоест този положителен резултат все още не е знак за така очаквания траен ръст на чуждите инвестиции. Причината за него може да се търси не в излизането на икономиката от стагнацията, а в кризата в банковия сектор.
Инвестираният в страната дялов капитал през януари-август 2014 г. възлиза на едва 223,7 млн. евро., спрямо 680,3 млн. евро, привлечени през същия период на 2013 г., сочат данните на БНБ. Намаление спрямо година по-рано има и в постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти, които са 78,9 млн. евро, при 102,7 млн. евро за януари-август 2013 г.  Реинвестираната печалба се оценява на 106,6 млн. евро, спрямо 62,1 млн. евро за същия период на миналата година.

Каква тогава е причината за значителното увеличение на преките инвестиции в страната?

Това е промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити. С други думи, българските компании са взели назаем от собствениците си от други държави 891,1 млн. евро или двойно повече, отколкото за същия период на миналата година. Централната банка класифицира тези инвестиции като "друг капитал". В тази група се включват вътрешнофирмените кредити, които чуждестранните компании с бизнес в България предоставят на местните си дъщерни дружества.
От данните, които БНБ публикува обаче, не става ясно дали това вътрешнофирмено финансиране е с търговски характер, или е предоставено с цел инвестиции и увеличаване на производствения капацитет на компаниите. Тази неяснота се смята и за един от основните недостатъци на използваната от БНБ методология за измерване на инвестициите. По този начин българската икономика ще е по-малко зависима от притока на чуждестранни спестявания, защото източник на кредитите ще е депозитната база. Можем ли тогава на тази база да очакваме траен ръст на ПЧИ?
Като по-сериозен израз на дългосрочни инвестиционни намерения от страна на чуждите компании се смятат вложенията в основен капитал, т.нар. дялов капитал. Обяснението е, че теоретично за излизането от този тип инвестиции е необходимо повече време, докато вътрешнофирмените кредити за местните поделения могат да се изтеглят много по-бързо. Това е и слабост на статистиката за преките инвестиции, а именно че калкулира и вътрешнофирменото кредитиране, което може да не е предназначено за разширяване на дейността, а само да стимулира временно разширяване на операциите. Преките чуждестранни инвестиции обаче се отчитат понякога със закъснение до шест месеца и поради това е възможно те да се ревизират на по-късен етап, както се случи това през август. След ревизираните данни за предходни месеци се оказва, че са неколкократно по-високи от предварителните данни. Това дава оптимизъм, че все пак в края на годината ще имаме едни добри резултати. 

Кои са силните и слаби страни на България като дестинация за инвестиции?

Положителен фактор е поддържането на ниски данъци, добра фискална политика и стимули и облекчения към бизнеса, на което беше заложено по-осезателно през последната година. Като резултат преките чужди инвестиции отбелязаха ръст. Тогава размерът на ПЧИ влезли в страната достига 1,16 млрд. евро, докато през 2012 година са били 1,14 млрд. евро.
Друг фактор за привличане на инвеститорите е доброто стратегическо положение на страната ни - България е близо до пазарите в Европа, Русия и Близкия изток. България е член на НАТО и ЕС, което е гаранция за стабилност, а икономическият ръст на страната ни вече достига 1,8% за второто тримесечие по данни на НСИ. Позитиви носят също и нулевият корпоративен данък за региони с висока безработица, както и образованата работна ръка. Отражение дават и атрактивните цени на дълготрайните активи - особено за закупуване на имоти.
Инвеститорът освен това търси предвидима среда, ясни правила и закони, и стабилна политическа среда, гарантираща сигурност. Един продължителен период на смяна на правителства и протести, разбира се, не дава тази стабилност и предвидимост за предприемач, търсещ къде да си вложи капиталите. От края на миналата година обаче бяха предприети много стъпки за връщане на доверието на инвеститорите, които в края на 2012 г. бяха достигнали рекордно ниски нива.
Намаляването на административната тежест за бизнеса, ускореното връщане на данък добавена стойност и задълженията към компаниите, е едно от първите неща, които бяха направени. Над 100 режима са премахнати или облекчени, а 12-те документа, необходими за издаването на сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите, са сведени до един само документ. И резултатите са налице. След ревизиране на данните, привлечените в страната ПЧИ се оказаха по-високи от прогнозираните. Дали това ще компенсира изоставането в събирането на бюджетните приходи, е рано да се каже. Резултатите все още не са достатъчни, за да дръпнат икономиката напред.
Интересно е да се отбележи, че намаляването на държавния рейтинг не се отразява на инвестиционните намерения.

Какво още може да се направи?

Може да се помисли как да бъдат компенсирани инвеститорите за недостатъците на България и да се насърчат целевите отрасли. Отдалеченост на страната ни от пазарите в Централна и Източна Европа, може да се компенсира с подобряване и развитие на инфраструктурата, която по принцип е основен фактор за привличане на инвестиции.
Трудност пред инвеститорите се явява човешкият ресурс. 85% от работната сила са съсредоточени в големите градове, което предполага развитието на проектите именно в тях. Експерти посочват, че дори инвеститори от Ихтиман се оплакват от липсата на подходящи кадри.
Необходимо е да се подобри образованието и обучението чрез спонсорирано от държавата преквалифициране на безработни и стимулиране на компаниите за повишаване на квалификацията на служителите.
Много се говори за засилване на рекламата и увеличаване на бюджета за тази дейност. В началото на годината от Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) заявиха, че ще започнат да представят големи общински проекти на изложения в Западна Европа съвместно с местните администрации. Популяризирането на проектите има за цел привличането на чужди инвестиции. Според експерти, представянето на общински проекти на чужди изложения ще доведе до привличане на по-голям капиталов ресурс в различни райони на страната и ще стимулира икономическото им развитие. Оттам подчертават също, че в резултат на съвместното сътрудничество между МИП и общините е събрана и анализирана богата информация за бъдещите инвестиционни проекти в регионите.
Плюс за инвестиционния климат ще бъде и постигане на политическа стабилност, и запазване на една стабилна макрорамка.