Юлия Ал-Хаким: Журналистите дължат на хората истината

ЮЛИЯ АЛ-ХАКИМ завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", записва и докторантура по западноевропейска литература в същия вуз. В най-смелите мечти си представя как преподава Гьоте, Шилер, Юго, Шекспир, Вирджиния Улф. Но се посвещава на публицистиката. Нейни статии и анализи може да се прочетат в "Поглед.инфо" и други издания. Отскоро е водеща в БСТВ. Съпруга е на говорителя на ПГ на "БСП за България" и журналист от ДУМА Александър Симов.

"Стремя се да дам трибуна на онези, които са най-много засегнати"

"Имам ексцентричния навик да казвам това, което мисля"

- Кога за първи път си представихте, че може да бъдете водеща на телевизионно предаване, Юлия?

- Изобщо не съм си го представяла, макар че завърших филология, а впоследствие записах докторантура по западноевропейска литература. И някак в качеството си на хуманитарист размишлявах, че мога да работя и в медиите. Немалко колеги филолози стават много добри журналисти. Но, да кажем, че по-скоро съм си представяла как, ако се занимавам с медии, това ще е в сферата на културата, например, или ще се посветя на някакви социални теми и проблематики. Никога не съм предполагала, че ще водя политическо предаване или дори ще стигна чак до телевизия. Но така се случи: много се политизирах покрай съпруга ми. Няма начин, тъй като едната половина от живота му е свързана с политиката, а другата - с литературата. И, за щастие, споделям интересите му и в двете области. Нещо повече: струва ми се, че в последните години много хора доста се политизираха, понеже това правителство и всички кабинети на Борисов непрекъснато генерират скандали. А това няма как да ни остави безразлични. Имах намерение да се занимавам с филология, да бъда асистент по литература. Но сега не минава и ден, в който да не взема отношение по някакъв политически проблем.

- Помните ли първия си ефир в Българската свободна телевизия?

- Още веднага - в първия ми работен ден, ме включиха директно в ефир. Казаха: или ставаш, или не, просто скачаш в дълбокото. И така започна всичко. В началото правех репортажи, добре се сработих с екипа. Но неочаквано за мен стана ясно, че ще водя предаване - всеки ден, на живо. Трябваше много бързо да се уча. Все още допускам някои грешки. Но основното ми усилие беше да не личи, че се притеснявам пред камера. Налага се да се държа свободно, да разговарям с различни гости, да влизам в теми, които изискват всякаква компетенция. С часове се готвя преди всяко предаване. Няма да ви лъжа: засега не оставям нищо на импровизацията в ефира.

- Получавали ли сте съвети от съпруга ви как да се държите пред камера?

- Александър понякога ми подхвърля идеи - за гости, за контакти. Но винаги сама решавам кого да поканя, какво да попитам. Благодарна съм за това на Българската свободна телевизия: никога не е имало вмешателство от страна на директорите и на моите преки началници, гласуваха ми огромно доверие. Единственото, което чувам в слушалката си по време на разговора, е колко минути имам до края на предаването. Знаете, че в повечето медии такава свобода на практика не съществува.

- Доста интересна е авторекламата на предаването ви...

- Решихме, че е добре да съдържа драматични исторически и политически кадри. Съпругът ми винаги се шегува, че "шапката" на предаването изглежда така, все едно остават 10 секунди до избухването на Чернобил, и тогава се появявам аз - мила и усмихната... Много разчитам на Александър да ми каже къде съм допуснала грешки, какви са недостатъците, дефектите, пропуските на моето представяне.

- Имайки предвид чувствата му към вас, мислите ли, че може да бъде обективен?

- Всъщност, той е смайващо обективен. Не ми спестява нищо. Но за някои неща, които аз самата не харесвам, ми дава кураж. Например, имам лек говорен дефект: произнасям френско "р". Александър твърди, че това не е проблем, и дори го намира за чаровно. Но аз знам, че трябва да положа сериозни усилия, в последните месеци дори ходя на логопед и се надявам да успея да се преборя с това предизвикателство, за да съм спокойна, че давам най-доброто от себе си.

- Ваша ли е идеята за името на предаването? От какъв антидот имаме нужда?

- За мен антидотът, който журналистите и медиите като цяло дължат на обществото, е истината. Трябва да се опитваме винаги да представяме случващото се възможно най-обективно. Аз, например, не вярвам в безпристрастността на един журналист. Но все пак необходимо е да се покажат възможно най-много гледни точки към даден проблем. Затова в предаването си се опитвам да каня хора с различни политически позиции - аполитични, партийци, безпартийни, с десни убеждения, с леви, с национални, с либерални, с всякакви възгледи. Стремя се да дам трибуна на онези, които са най-много засегнати. Като че ли в други медии не остава достатъчно време за тях. Например, се старах да поканя в "Антидот" представители на различни браншове, гилдии и съсловия, които пострадаха от мерките на извънредното положение заради КОВИД-19. Опитах се да покажа какво прави държавата, която буквално беше затворена, а тези хора не получиха никакви компенсации за понесените щети. От два месеца и половина давам трибуна на лицата на протеста - на хора, които са недоволни от случващото се в държавата. Смятам, че това е много важен въпрос. Вижда се как обществото започна да задава дневния ред, смени фокуса на вниманието. И ако до този момент медиите най-напред представяха монолозите на премиера Борисов от джипа му, сега първата новина са протестиращите. И това е много хубаво. Нашата медия - Българската свободна телевизия - има голям принос, защото показва, че на улицата се случва нещо изключително важно: събуждането на гражданското общество. Няма по-голям антидот от това.

- Как очаквате да приключи ситуацията с протестите?

- Ще си позволя да го кажа: не съм оптимист за това, че протестът може да постигне оставката на този кабинет. Видяхме колко арогантна може да бъде тази власт, как в продължение на повече от два месеца се прави, че не забелязва хората под прозорците си. Пролича си колко е изплашен Борисов. Какви са тези зависимости, които му пречат да подаде оставка?! Към кого е поел ангажимент и какви задкулисни договорки има да изпълнява - може само да гадаем. Но е факт, че сегашният премиер с всички сили се стреми да не допусне служебен кабинет, а иска той да диктува условията за следващите избори. Въпреки всичко, няма да се откажа от протеста, от участието си в него и от това да го превръщам в тема на своята публицистика.

- Има ли представител на политическия или обществения живот, когото не бихте поканили в студиото на БСТВ?

- Към момента няма такъв човек. Отправяла съм покани към лидерите на някои десни партии, които обаче пък отказаха да гостуват в "Антидот". Излишно е да споменавам, че хора от управляващото мнозинство изобщо не идват в БСТВ, явно има някаква забрана в партията ГЕРБ, те не ни дават абсолютно никаква възможност да покажем какво мисли човек от правителството. Така че в нашата медия обикновено идват опозиционно настроени хора. 

- Фамилията ви е доста екзотична. Създавала ли ви е някакви пречки?

- Не, досега не ми се е случвало. Смятам, че българите са доста толерантни. А и фамилията ми по-скоро звучи като интересен артистичен псевдоним, отколкото като истинско име. Даже много хора се обръщат към мен с Хаким или Хакимче, вместо да ме наричат Юлия. 

- А какъв е произходът на тази дума? Означава ли нещо всъщност?

- Дължа моята фамилия на стар арабски род на аятоласи. Дядо ми е политически емигрант от Ирак, избягал през 70-те години на ХХ век от режима на Садам Хюсеин, но впоследствие се установява в България. Среща се с баба ми, влюбва се в нея и се женят. Първоначално намеренията му не са били да остане тук, връща се в Багдад, но ситуацията там се влошава, започват гонения към семейството му и дядо ми отново идва в България, където е роден и отгледан моят баща.

Ал-хаким означава много неща: мъдрост, лечител, както и правото в държавата. Смята се, че това е едно от 99-те имена на Аллах. Представители на фамилията ми са наричани свещеното семейство в Близкия изток. И точно защото са много уважаван род, те са представлявали опасност за режима на Садам Хюсеин. Повече от 50 души роднини и близки на дядо ми са били избити. Разбягват се из Европа и други държави. Но някои остават. Към момента, или поне допреди няколко месеца, външният министър на Ирак беше чичо ми - Мохамед Ал-Хаким. Мои роднини са начело на една от големите партии в страната. Всъщност, така се оказва, че моят род винаги е бил тясно преплетен с политическата върхушка на Ирак и е част от нея.

- Чувствате ли се като шиитска принцеса в България?

- Така ме нарича Александър още от втората ни среща - полуиронично, полузакачливо, полунарочно дори, но винаги с много нежност... Какво да ви кажа - той ме кара да се чувствам като принцеса, а мисля, че това е най-важното.

Наистина, мечтая да посетя Ирак. Но, за съжаление, заради гражданската война това е много опасно място: в повечето квартали - особено в шиитските, почти всеки ден избухват бомби, там са едни от най-силните военни конфликти, чийто край не се вижда. И макар многократно да съм молила баща си и дядо си да отида в Багдад, те винаги ми отказват. А много бих искала да видя роднините си, които не познавам, научавам за тях само от пресата и от социалните медии.

- Казват, че зад всеки успял мъж стои една силна жена. Приложима ли е тази сентенция и за вашето семейство?

- Би било много хубаво. Но не знам дали помагам на съпруга ми, по-скоро към момента може би го вкарам в някои конфузни ситуации. Вероятно това се дължи на ексцентричния ми навик да казвам това, което мисля. А някои се опитват да направят от думите ми някаква интрига. Александър обаче има страхотно чувство за хумор и винаги много се забавлява с откровените недоразумения, написани по наш адрес. Аз наистина се опитвам да го подкрепям, неговите идеи напълно ми импонират, особена тази за социалната справедливост. И вярвам, че след като тази власт си отиде - а това е неизбежно, просто е въпрос на време - ситуацията както в политиката, така и в обществото, и в медиите ще се нормализира.

- Ако не възразявате, да завършим интервюто малко по-неочаквано, по женски: по-уютно ли се чувствате, след като цветът на косата ви вече е рус?

-  Може да се каже, че постепенно станах блондинка: експериментирах с различни цветове, нюанси и настроения. Косата на жената е като дрехата - винаги задава определен тон на визията. В кръга на шегата, бих могла да споделя, че с това съм се опитала да удовлетворя фетиша на Александър към руси жени. Някои хора знаят, че съпругът ми харесва Памела Андерсън. Но не само защото е блондинка, а и понеже е изключително активна и много лява по своите разбирания, неведнъж остро е реагирала на всякакви несправедливости в американското общество. Доста познати са ми казвали, че за първи път сякаш са ме забелязали, когато се изрусих. Това определено е моят цвят, чувствам се комфортно.