ТРИТЕ МАЙМУНКИ - В ГЕРБА!

"Отстрелват ни поединично", писа колега на страниците на ДУМА, когато безцеремонно изритаха за волнодумство Светла Петрова от една телевизия. 
Сетих се за случая покрай железничарската стачка. Изписа се достатъчно защо и как се стигна до нея, какви ще са резултатите - ще видим, май вече е ясно, думата е за друго. В четвъртък сутринта на предното стъкло на автобус 102, с който пътувам, имаше табелка "Солидарен съм със стачката на железничарите". На някои трамваи, не на всички, пишеше същото. В петък все още табелката се мъдреше тук-там. Вярно, солидарност на думи, но все пак е нещо.
А какво да кажеш за някакъв фактор от автобусния транспорт (ставаше дума за междуградския), който предишната вечер словоохотливо обясняваше от телевизионния екран как те били подготвени да поемат "пътникопотока", как това било отрепетирано по време на празници, когато като се струпали повече пътници, се подавал сигнал докъдето трябва и оттам до половин час осигурявали резервен автобус. Да ти се доплаче от умиление за стройната организация, а и за пълната липса на репортерски рефлекс на интервюиращия, който не се сети да попита титана на автобусната организация известен ли му е изразът професионална солидарност. И няма ли този титан да заподсмърча, ако работи, да речем за "Юнион ивкони", и утре той и колегите му тръгнат по някаква причина да стачкуват, а от "Груп" побързат да успокоят разтревожените им клиенти, че те - от "Груп", ще ги поемат. Но това за елементарното мислене на въпросния титан е вече почти висша математика.
    Много по-жалкото, по-омерзителното - както и да го наречеш, все ще е слабо, беше поведението на колегите на стачкуващите, които ги заместиха, поемайки карането на влаковете, поддръжката, контрола на пътниците... Навсякъде по света и открай време такива ги наричат презрително "стачкоизменници". Омерзителна картина бе да гледаш по телевизията интервюто с железничар, който на десетината въпроса - дали ще стачкува, ще постигне ли стачката целите си, заплашвали ли са ги с уволнение или някакви други санкции, защо не иска да говори - той със здраво стиснати устни единствено свиваше рамене и правеше многозначителни гримаси. Мъж, доведен до такова състояние на животински страх да не изпусне нещо, с което да си изяде хляба, е срам не за него, а за обществото. За нашето, българското общество.
В същите информационни емисии, в които "гастролираха" и стачкоизменниците, и предпочитащият да се прави на глухоням, и титанът на организацията на алтернативния автобусен транспорт, и тръгващите и пристигащите влакове, беше показана... стачката на транспорта в Португалия. Пусти перони на гари и метростанции; табла с разписанието на излитащи и кацащи самолети, на които за всички полети отгоре до долу на списъка се чете една дума "cancelled" - "отменен". Няма алтернативен транспорт, няма стачкоизменници, няма наплашени до загубване на дар слово мъже. Два свята, две стачки - коя ли е истинската! Португалските колеги на нашите транспортни служители стачкуват, защото се предвижда през 2012 година да ги лишат... от 13-а и 14-а заплата. Ами наистина си заслужава да стачкуват - това са поне 4-5 хил. евро по-малко в семейния бюджет.
А нас ще ни разстрелват и поединично, и групово, и целокупно, докато на драмата на другите гледаме като на сеир и не се сещаме, че утре мечката може да се разиграе и в нашия двор.
Но ако на стачкоизменниците не им е ясно в какъв позорен акт ги въвличат, ако правещият се на глухоням се надява, че това е начинът да си запази хляба, ако на титана на автобусната организация му е оперирано чувството за колегиалност и човешка солидарност, би трябвало да се намери някой, който ги разбира по професионално задължение тези работи и да просвети стачкоизменниците, да вдъхне малко мъжество на "глухонемия", да посъветва "титана" поне да не се хвали пред телевизията как забива нож в гърба на борещите се за своето оцеляване негови колеги от железопътния транспорт. По света  - оня, другия свят, с истинските стачки, тази роля на организатор на социалните борби, на защитник на правата на трудовите хора я играят синдикатите. Май ги има и у нас и още преди две десетилетия доктор Константин Тренчев ни обясняваше как с неговата поява като синдикален лидер у нас е приключила ерата на казионните профсъюзи, проводници на политиката на БКП. Докторе, Тренчев, за две десетилетия се нагледахме на вашата физиономия, наслушахме се на кухото ви философстване, с луличката го докарвате досущ героя Попай от детските комикси. Само че той, като хапне от спанака, добива херкулесовска сила и се преборва с "лошите". А вие само помпате мускули, но на пресконференциите. Откъде измислихте с колегата си от КНСБ такъв хермафродит като осемчасова стачка. Какво направихте, за да няма стачкоизменници и локаут? Защо не се изрепчихте на премиера, който в едно интервю в неделя хитро подаде паролата, обяснявайки на интервюиращата го журналистка, че и от нейната заплата ще се реже, ако сега не се резне живо железничарско месо. Както обикновено става, паролата беше "спонтанно" подета в интернет форумите от дежурни участници, на които като им видиш никнейма, знаеш, че следва "Браво, Бойко, само така, Цветанов!"
"Всяка коза за свой крак" у нас се котира далече по-добре от девиза на тримата мускетари "Един за всички, всички за един". А уж сме в Европа. Има телевизия и гледаме как стачкуват португалци, гърци, французи, че дори румънци. А тук мнозинството народ гледа сеир и се прави на глухоням. Вместо лъв по-логично е на герба ни да са трите маймунки - ни чул, ни видял, ни казал.
    Някъде в началото на демокрацията в България за някакъв симпозиум пристигна някогашният ми учител от ловешката езикова гимназия Ролан Десне. Срещахме се, разговаряхме, той наблюдаваше тогавашния поне привидно бурен политически живот. И накрая заключи: "Вие не знаете да се борите." Тогава обяснението беше, че току-що излизаме от социализма, където такива неща не се допускаха. Но за 20 години демокрация така и не успяхме да се научим да се борим, да бъдем солидарни, да бъдем всички за един, а не всяка коза за свой крак.