Теодосий Теодосиев: Заблудените се множат по-бързо от просветлените

Теодосий Теодосиев е сред най-известните български преподаватели по приложна математика, физика и астрономия. Започва педагогическия си стаж в ПМГ "Никола Обрешков" - Казанлък. Дава началото на специализирано обучение, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, в която поддържа и развива теоретична и практическа база. Негови възпитаници печелят най-много медали от престижни международни олимпиади. За дългогодишния си труд, заслуги и постижения удостояван е с редица награди.

"Най-важното производство в една държава е производството на качествени хора"

- Наричат ви "златният учител на България". Как реагирате на подобни определения, г-н Теодосиев?

- Никога не съм имал склонност към възгордяване. Предразположен съм към аскетичен начин на живот. Истината е, че съм наследил много от златните си родители, златните ми преподаватели в училище и от университетските ми години, имах и все още имам златни колеги... Много се надявам на златни последователи. 

- Какви мисли ви тревожат в навечерието на 24 май? Имайки предвид сегашната ситуация с коронавируса, може ли Денят на славянската писменост и култура да се чества по достойнство без обичайните шествия и официалните речи пред паметниците на Кирил и Методий?

- 24 май не е ден за тревоги. Това е ден за благоговение. Благоговение пред бистрите погледи на Светите братя, които са виждали много векове напред. От тяхното време и до сега страната ни е преминала през въздигания и падения, обществени сътресения, драстични промени на начина на живот. Идеята им обаче, че възходът на един народ минава през духовното и интелектуално израстване, днес е по-актуална от всякога. В епохата на шеста и седма научно-техническа революция, неграмотните народи нямат шанс.

Е, красиво би било да си направим хубав празник на младостта, пролетта и надеждата, с всичката красота на традициите, но да се надяваме, че сянката на кризата е само временно явление.

- Следите ли проблемите, породени от дистанционното обучение? Може ли и трябва ли тази учебна година да бъде завършена, без учениците да стъпят повече в клас? Вече има подписки от родители, които не само са против връщането на децата в класните стаи, но не желаят да има и Национално външно оценяване...

- По мое мнение дистанционното обучение в повечето случаи е нещо като приказки за лека нощ. Липсва психологичната настройка, че ученикът е на училище, липсва перманентната обратна връзка.

Разбира се, винаги ще има родители, на които им се иска децата им да лежат пред телевизора с дистанционното в ръка и накрая на годината да имат отлични оценки. Законът дава такава възможност. Всеки родител може да си вземе отрочето от училище, да го подготвя сам или с частни учители и детето да се явява на изпити по всички предмети. Но да няма изпити е контрапродуктивно. Навсякъде по света, от Калифорния до Шанхай, учащите се учат сериозно само ако предстои изпит. Многогодишният ми опит го е потвърдил хиляди пъти.

- Имате педагогически стаж, надхвърлящ четири десетилетия. Какво е за вас да бъдеш Учител - професия, призвание, начин на живот или нещо друго?

- Не изживявам себе си като учител, а като спасител на деца. Светът е в състояние на икономическа война. По време на война най-жестоко страдат децата. Вследствие невероятните мащаби на научно-техническия прогрес се очертават нови милиарди излишни хора. Опитвам се да спася децата, да не изпаднат в кръга на излишните.

- Преподавател сте по физика и астрономия. Дали обаче двойките, писани от вас по тези предмети, са повече от слабите оценки, които трябва да бъдат дадени за липсата на морал на някои забравили се политици? 

- Липсата на морал има много дълга история по света и у нас. За щастие, ние сме малка страна. Мащабът ни е малък и политиците могат да имат "малко самозабравяне". Има обаче "Велики сили", които могат да се самозабравят в планетарен мащаб и не страдат от никакви скрупули, свързани с някакъв си морал. Нали един славен политик беше казал, че неговата "Велика сила" няма приятели, тя имала интереси. За съжаление, родната политическа класа няма кой знае какъв избор да следва някоя от "Великите сили" по пътя на самозабравянето и да лавира с цел минимизиране на загубите. Колкото до двойките и шестиците, трябва да се знае, че отличните оценки, които съм поставял, са стотици пъти повече от слабите. И това ми дава надежда, че имаме някакъв шанс в световната икономическа война.

- Член сте на националното ръководство на Общество "Нова Магнаура" - организация за борба със заблудите на обществото. Успяхте ли да се преборите с някоя? И коя смятате за най-голямата заблуда?

- "Нова Магнаура" беше създадена от Илия Кожухаров, университетски преподавател в Пловдивската музикална академия, преди двайсетина години. Имам нула време да витая в интернет пространството и от много години нямам представа продължава ли проявите си. Идеята беше забележителна и в началния етап съм имал участие.

Светът обича да се самозаблуждава и с лекота се поддава на нови заблуди. Преди време имаше честване на Галилео Галилей. На гроба му нобеловият лауреат Ричард Файнман произнася слово, в което пред многочислена публика от световни знаменитости заявява: "Галилей, срам ме е! 400 години, след като ти си рискува живота в защита на научната истина за движението на планетите, във всеки брой на вестник "Ню Йорк таймс" има хороскоп!" Сега няма никаква Инквизиция. Хората живеят с илюзията, че са интелигентни, като могат да натискат копчетата на дистанционното или на мобилния телефон, но в суеверията си абсолютно не се различават от широките народни маси във времената на "мрачното средновековие". Участник в телевизионно предаване при първа среща с водещата трябва да отговори на ключовия въпрос: "Коя зодия си?" Леене на куршум, врачки, екстрасенси, предложения да ти измерят аурата или силата на биополето... Включително хора с множество престижни дипломи се поддават на най-диви суеверия.

Прекалено много индивиди се правят на атеисти, за да нямат задръжки от морално естество, и едновременно вярват в чудеса. Като например Чудото: Всички да ядат безплатни банички и никой да не работи! Има си Вселенски природни закони за съхранение. И обществените закони са част от тях. Според тези закони, ако аз получа безплатна баничка, то някой друг трябва да я изстрада, или след време ще си я платя сам, но с лихвите.

Никой не може да се пребори окончателно с която и да е заблуда. Живеем в пренаселен свят, в който заблудените се множат по-бързо от просветлените. За съжаление, повечето хора са пристрастени към заблудите си, обичат си ги, готови са да воюват за тях и никакви разумни аргументи не са в състояние да ги разубедят.

- Търсил ли ви е някой от управляващите, за да ви пита за съвет: какви промени трябва да се направят в образователната ни система, за да не е формално обучението, а да подготвя качествени и можещи хора за просперитета на българското общество?

- Не съм толкова важен, но имам натрупан многогодишен опит. Учил съм се от успешните практики и грешките на моите преподаватели и колеги. Тъжната истина обаче е, че който и да е на власт, ако се осмели да направи истинската реформа в образованието, ще трябва да е готов да загуби следващите избори, толкова много недоволни ще има. В икономиката обаче чудеса не стават. Най-важното производство в една държава е производството на качествени хора. Силните икономики са страните със силно образование. Живеем в епоха на перманентна техническа революция. Щом сме на последно място в Европа по икономически показатели, това е доказателство, че имаме най-слабата образователна система. Съжалявам, че го казвам в навечерието на празника на Светите братя - първоучители на славянските народи, но това е горчивата истина. Коментирали сме тези неща с министри на просветата от целия политически спектър, но тях никой не ги пита. Надделяват партийните интереси. Никой не иска да губи избиратели.

- Удостоен сте с доста награди. Коя е най-ценната лично за вас?

- Никога не съм работил за награди. Радвах се на медалите на учениците си и на научните им постижения. Наскоро имах кръгла годишнина. Дойдоха мои възпитаници от цял свят и на тържеството ми връчиха златен медал, правен по тяхна специална поръчка в Московския монетен двор. За мен този медал има най-голяма сантиментална стойност. Порасналите момчета и момичета си бяха припомнили времената, когато вече имах най-много златни медалисти, а самият аз нямах никакъв медал. Това обаче не ме е спирало да работя.

- Неведнъж сте споделяли тезата, че, за да успее човек в дадена сфера, е необходимо да положи поне 20 хиляди часа труд, което се равнява на няколко години отдаденост на определена област. Имайки предвид, че някои хора са във властта вече над десетилетие, но не личи да са направили нещо добро за народа ни, какво означава този факт - все още не са мислили за благополучието на хората достатъчно задълбочено, продължително и последователно или причините са други?

- Формулата за двайсетте хиляди часа съм я научил от мои възпитаници, които работят в най-големите световни научни центрове. Аз съм на възраст, на която мога да свидетелствам за драстични и болезнени исторически промени. Помня неща, за които твърде много хора биха желали да бъдат забравени. Много десетилетия изминаха. Имаше бригадирско движение, колективизация, студена война, Берлинска стена, обещания за светло бъдеще през 1980 година, застойни времена, фалит на системата, въпреки усилията на идеалистите, работещи безплатно като мен, разпад, приватизация, хиперинфлация, отново и отново беше съсипван трудовият човек. Колкото до политическата класа, тя си избира някоя "Велика сила", тази, която изглежда най-велика за момента, и се опитва да маневрира според конюнктурата. Моето мнение е, че благополучието на хората е в собствените им ръце и в собствените им глави. Никоя "Велика сила" няма за приоритет нашето благополучие. Сами трябва да си го направим.

- От какво ще имат най-голяма нужда хората след края на пандемията?

- След края на пандемията може да започне следващата пандемия. Повечето хора имат нужда от преосмисляне на живота си, изживяване на илюзиите. След пандемията следва световна икономическа криза, както прогнозират специалистите. Вече се развихря стопанската война между свръхикономиките. И отново се връщаме на светлите образи на Светите братя, които честваме. Неграмотниците ще са първите жертви на икономическата война.

- Коя е добрата новина, която мечтаете да чуете за България?

- Мечтая си за новината, че повечето български граждани са си купили шахматистки часовници, планирали са по 20 000 часа и отработват до съвършенство високоинтелигентни професии с бъдеще.

Това са Светлите бъднини, мечтани от Светите братя Кирил и Методий и учениците им - Свети седмочисленици!

- Какво е мнението ви за принудителната социална изолация, която трябваше да спазваме два месеца заради коронавируса? Липсва ли ви нещо или някой по време на карантината?

- За творческите личности самоизолацията е нещо нормално и необходимо. Човекът на творческия труд си е самодостатъчен и никаква карантина не го смущава. Все пак, понякога ми липсва голямата аудитория, живият контакт с големи групи съидейници и ученици.

- Станахте носител на титлата "Мъж на годината 2014". Важно ли бе за вас това признание?

- Не се лаская от каквито и да е титли. Радват им се децата ми. Не мисля, че болшинството от хората в България симпатизират на тежките интелектуални усилия. Оказа се, че и у нас има морално болшинство, което демонстрира симпатията си към саможертвения труд за идеална кауза.

- Създател сте на "Школата на Тео". Защо решихте да е безплатна?

- Имах изключителни родители и изключителни учители. Баща ми от моето най-ранно детство успя да ми внуши, че трябва да дадем на хората възможност да ни използват, иначе за какво сме им? Цял живот съм работил практически безплатно, следвайки този принцип. Имах един велик директор - основателят на Математическата гимназия в Казанлък - Кольо Горчев. От него за първи път чух думата "школа". През гимназиалните ми години той ми беше преподавател по дескриптивна геометрия и кръжок-ръководител по математика. От него съм заимствал ежеседмичните олимпиади и занятията по математика до полунощ... Когато Кольо Горчев ме покани да стана учител в неговата гимназия, първите му думи бяха: "Нали догодина ще водиш учениците на Международна олимпиада!" Аз изобщо не знаех, че имало и международни олимпиади по физика. Докато бях ученик, имаше олимпиади само по математика. Е, не беше на втората година, но на третата вече имах златен медалист на Международната олимпиада по физика в Храдец Кралове (Чехословакия). Петко Динев, който сега е конструктор на космическа техника от световна величина, беше първият ми лауреат. Оттогава минаха повече от 40 години. Работил съм на предела на невъзможното. Цял живот без ваканции и почивни дни, почти никакъв личен живот... Но не съжалявам.