Спасете нашите души

Видео показва социален дом в Пловдив като концлагер: синини, наказания с глад и мъчения, минусови температури, унижения, удари, обиди, болни, приспани нарочно с лекарства... Управителката отрича ужаса на принципа щом някой не е видял, значи не се е случило. Да, но скрита камера на една внучка показва всичко, за което от персонала крият лицата си. Но все пак говорят, макар и под сурдинка. Иначе може да останат и без туй невисоките си заплати.

Милост, бе, хора! Възрастните са нещо повече от децата даже, на които също се посяга с повод и без повод в детските заведения. Пак с видеокамери родители се принуждават да доказват това или онова издевателство. Възрастните са също беззащитни, когато живецът в очите им гасне, когато учудено гледат света наоколо и не знаят къде се намират. Тогава ли да ги удряме, когато самият живот ги е ударил безпощадно и даже много трудно са стигнали до заветния старчески пристан. Вярно е, че социалните работници не са най-платените, че от години им се обещават по-високи заплати и условия за работа, но има и нещо друго - не всеки става за работа в социални заведения. Трябва и доза смелост, разум и състрадание. Не всички са родени майки Терези, но когато има условия, много от положителните нагласи се култивират и у най-безсърдечните. За подобни социални институции - било за деца, било за възрастни, у нас вече се знае и по света. Но нито контролът се засилва, нито условията се подобряват, защото се пести от безпомощността на обитателите им. От хляба им се свиди и на държавата. В която няма милост ни за деца, ни за възрастни, а липсата на политики за тях говори за зрелостта на тази държава, в коята нещата не вървят може би заради климатичните промени...

В същото време ученици от Търговище събирали средства за справяне с щетите от пожарите в Австралия. Младите хора обясняват, че правят това, защото е важно хората да са съпричастни. Онзи, който спаси и една единствена душа, спасява света, убедени са учениците.

Два свята - единият е излишен.