Ще бъде ли социалист кандидат-президентът на БСП?

Подкрепям ви заради досегашната ви дейност, но искам и да зная какво е виждането ви занапред, ако станете държавен глава - ми писа един от хилядите млади членове на фейсбук-групата "Иво Атанасов - президент". Право е момчето да пита, но къде ли бих могъл да говоря по тези особено важни за всяка кампания теми? Ивайло Калфин каза наскоро, че кандидатпрезидентски дебати не могат да се водят, защото ГЕРБ още не са посочили своя претендент. Но такава дискусия нямаше и вътре в БСП, въпреки пороя от предложения за държавен глава. При издигането на кандидатури подобни въпроси не се задаваха. Номинациите протекоха като награди за цялостно творчество за всеки по-заслужил. При това без анализ на самото "творчество". Никой не се интересуваше дали си спечелил поне една изборна победа в живота си. Дори колкото по-зле си се представял на досегашните вотове, толкова по-напред изскачаш по броя на номинациите. Никой не се трогваше и дали си бил последователен в политическия си път. Колкото повече си лъкатушил, толкова по-желан се оказваш. Това, разбира се, едва ли е истинската позиция на партията. Неведнъж сме били свидетели на подобна масова подкрепа на "правилните" хора във фазата на номинациите и на нейната катастрофа в деня на изборите. Напоследък ни се случи точно три пъти поред.
След като никой не си прави труда да се интересува от платформите на кандидатите, по какво членовете на Националния съвет (НС) ще се ориентират как да гласуват? По броя на номинациите? Би трябвало, ако изразяваха действително волята на партията. Само че и сега се видя, че кампанията по издигане на кандидати е благоприятна почва за манипулации в полза на едни и срещу други имена. По принадлежност към лобита и кръгове? Възможно е, особено на първия тур, ако има тайно гласуване, но едва ли е полезно. По социологически данни? Ако разчитахме на тях, Георги Първанов никога нямаше да е кандидат-президент на БСП, анкетите в най-добрия случай му даваха четвърто място. Пък и много зависи за кои социолози става дума. Някои от тях са доказали, че са готови да качат или намалят процентите на някого от кандидатите, ако местният депутат поиска това. Могат и по своя инициатива да те сплашат, че кампанията ти върви зле, та лъвският пай от харчовете ти да отиде у подсказан от тях пиар.
Впрочем за немалка част от членовете на НС чак такъв размисъл не се налага. Избрани са от конгреса с листчета и по квоти и от повечето от тях се очаква тъкмо в такива моменти да поддържат безрезервно каквото им се каже. Но този или тези, които ще кажат, от какво ще се ръководят? От желанието за победа? Добре, но напоследък все не улучват. От сложния баланс вътре в партията? Той можеше да не е толкова труден за постигане, ако през годините се работеше с принципи, а не със сфери на влияние. От съображения за подкрепа на втория тур? Нека излезем с ярка фигура и да поведем още на първия тур, пък за втория подкрепата по-лесно ще се договори, както се случи на последните два президентски вота. От мисълта как да се оправдаваме след евентуална загуба? Опитът показва, че такъв подход задължително води до провал. Ръководството може и да оцелее, както се случи неведнъж, но какво от това?
Ето как в зависимост от виждането на онези, които казват, че пленумът на НС може да излъчи за кандидат-президент някого, който е излязъл от партията в най-трудния момент. Или който никога не е влизал в нея. Който е със синьо минало или пък е милионер. Който е бил в чуждо правителство. Или иска моменталната оставка на лидера, и то в най-неподходящия момент. Който до последно ту отказва да бъде номиниран, ту дава съгласие. Който използва кампанията, за да си прави имидж на гърба на партията. Или който признава, че не е важно да победи в изборите, а БСП да го припознае като свой. Или пък, който иска да спечели, но вече е доказал, че не може да мобилизира левия вот.
Все варианти, водещи или до загуба, или до победа, но чиито плодове няма да берем ние. А най-приличащата ни възможност - да излезем с истински ляв кандидат, оставяме за накрая, но не като десерт, а като горчиво лекарство, с което все не ни се ще да почнем лечението си. Сякаш за социалистическата партия най-трудното е да се представи със социалист. Може да не е моя милост. Но нека задължително бъде някое от ярките ни имена, които са и с позиция, и през годините са изстрадвали трудностите вътре в партията, и са се предпазили от всичко, което може да повлече надолу и тях, и БСП. Много ли искам? Улоф Палме казваше: "Когато вече не се осмеляваме да говорим за социализъм, то тогава противникът е спечелил вече половин победа."
А когато не се осмеляваме да номинираме социалист?
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info