Омразата трови обществото ни

Възхищавал съм се от Де Гол и Вили Бранд, от Митеран и Маргарет Тачър. Нямам любимци и кумири сред българските политици, сред които е и Волен Сидеров. А за идейна съвместимост да не говорим. В началото на деветдесетте той беше главен редактор на вестника на СДС "Демокрация", политически опонент на ДУМА, в която работех. С това въведение се застраховам срещу подозрения за някакви лични или политически симпатии към лидера на "Атака".
В една от агенциите - Offnews, тези дни беше публикувана информация за изява на Сидеров по партийната телевизия "Алфа", в която той развил конспиративната теза за преднамерено участие на НАТО в замърсяването на морето край Лозенец с фекалии. Това злоумишлено действие било, за да се прогонят многобройните руски туристи там. Заглавието на информацията "Сидеров: НАТО са пуснали специални фекалии на плажа в Лозенец" с обективизма си не буди

съмнение за други тълкувания

на изреченото от атакиста подозрение за натовски умисъл в тази афера. Следват 81 коментара (до момента, в който пиша тези редове) на новината. 78 от тях са хули и подигравки по адрес на Сидеров: обичайните обвинения за рубладжийство, съмнения в неговата нормалност, циркаджия, наркоман и т.н., и т.н. И всичко това, облечено в езиков изказ в диапазон от гаврата до директната псувня. "Този е ясен, плаща му се да говори малоумни неща. Но какъв трябва да си да му повярваш"; "Волен Сидеров е най-скучното представление в българската политика. Руснаците, като искат да правят пропаганда, поне да се постараят малко повече от "бялата Златка"; "Срамуваме се, че сме граждани на страна, в която такива болни хора, опасни за околните, не само не се въдворяват в някакво специализирано заведение, а са политици"; "Единствената ирония е, че тоя надрусан изперканяк успя да влезне и в тоя парламент". Такива са умерените, благоприличните коментари. Повечето не са за цапане на хартията, а имаш и чувството, че от екрана на компютъра всеки момент ще потекат храчки.
Само трима от форумниците са

схванали къде бие иронията

на Сидеров с натовската "конспирация", вероятно защото са дочели информацията докрай, заслужава си да ги посочим поименно: "Наблюдател", "Ърнест" и "Сарказъм Ротердамски". А финалният абзац гласи: "Те (натовците, бел.авт.) си носят със себе си при ученията цистерни с фекалии и са ги пуснали нарочно, да отровят плажа. Иначе не мога да повярвам, че по Южното Черноморие, където кметовете са изцяло от ГЕРБ, ще допуснат такова нещо. Абсурд. Не може да бъде. Те навсякъде се хвалят, че имало пречиствателни станции. Освен да ги няма тези пречиствателни станции и да ни лъжат. Кмет на ГЕРБ и лъжа - това е несъвместимо".
Ясно е, че лидерът на "Атака" просто се е изгаврил с кметовете на ГЕРБ от Черноморието. А хейтърите се хванали на въдицата с диверсията за натовските фекалии.
И така хейтърите печелят с 78 на 3 срещу нормално възприемащите и мислещите. Без да го е целил, изявлението на Сидеров се е превърнало в нещо като лакмус за

установяване на интелекта

на читателите. Четири на сто с нормална реакция - не е никак обнадеждаващо.
Опитвам се да намеря точната българска съответка на английската дума "хейтър" ("hater" от hate - омраза), която с компютризацията навлезе в езика ни, за да обозначи лице, чиито изяви във форумите се отличават с необуздана злъч, ненавист. Може би "ненавистник", но май по-адекватното е "злобар". Злобарите гастролират по форумите, някои от тях са толкова редовни и активни, че изглежда това е не просто единственото им занимание, но истински смисъл на живота. Често чувам мнения, че не бива да им се обръща внимание. Да, но ако разнасяха омразата си единствено по форумите. А т.нар. футболни запалянковци какво друго са, ако не хейтъри, злобари. Това благородна спортна надпревара, това кавалерство - да не би да танцуваме менует в пансион за благородни девици! Камъни по главите на съдиите, противниковите треньори и играчи, трошене и палене на скамейки, димки, бомбички, пожари, дивашки побоища по улиците. Да не говорим за не просто просташките, а

вулгарните графити

"украсяващи" дувари, подлези и където въобще има свободна стена. И това въпреки заклинанията за някакви фенклубове, които щели да канализират страстите. Така ги канализират, че организирано се чупят глави в предварително уредени масови сбивания. Хейтър ти размахва среден пръст, просто като ти и е паднал погледа върху него. Хейтъри, а то е равнозначно и на вандали, чупят методично иначе много здравите стъкла на трамвайните и автобусните спирки. Пак те обръщат кофите за боклук или ги палят, режат гумите на автомобилите, ей така, за кеф, кефът на злобаря, ненавиждащ всичко, вероятно дори самия себе си.
И неумолимо стигаме до онова "Мразя ви безплатно", което шестваше преди година по централните площади и улици на София. Омразата там беше анонсирана официално, обявена беше за верую, издигната бе до политическа програма. Ако се доведе до своя логически завършек, трябва да падат глави. Тук, на жълтите плочки, както много други неща в политическия ни живот,

"безплатната омраза"

се изрази в оперетни потпури. Но някъде по света, не толкова далече от нас, главите вече падат в буквалния смисъл на думата. А, както свидетелстват откровенията на палачите от "Ислямска държава", дошли от Великобритания и други европейски държави, в началото, в основата е била пак омразата. Омразата, породена било от социалната несправедливост, било от липсата на лична перспектива или от бремето на отчуждението.
И нека не се подвеждаме лековато от това, че в случая с натовските фекалии на Сидеров злобата, ненавистта са се излели в попръжните по адрес  на този политически деец. При определени условия омразата, ненавистта може да предизвикат неуправляем процес. Или обратното - да станат оръдие на престъпна манипулация на огромни човешки маси, на цели народи, като им се посочи "врагът" в лицето на различния: еретиците при Светата инквзиция, евреите при нацистите, немюсюлманите при джихадистите...