Изтокът е свежата глава на ЕС

Защо Балканите се страхуват от бежанците? И защо Стара Европа смята балканците за ксенофоби? Това бяха част от разискваните въпроси в националната конференция "Медиите и бежанците", организирана от УНСС и фондация "Фридрих Еберт". Чуха се много и все валидни отговори, свързани със слабостта на държавите в региона, с бедността и липсата на капацитет за справяне с подобна мащабна криза, с високия обществен песимизъм, поради който на мигрантите се гледа като на нашественици. И най-вече - с това, че при предишните огромни бежански вълни на Балканите свои са бягали при свои: сънародници при сънародници и дори едноверци при едноверци. Тук нямаме опита на Стара Европа от икономическата миграция след Втората световна война и от движенията на големи групи от хора след разпадането на бивша Югославия, когато чужди отиват при чужди. Липсата му ни държи нащрек, плаши ни, изпълва ни с недоверие и някак съвсем естествено е на нас да се гледа като на ксенофоби.
Всичко това е вярно, но не е достатъчно за обяснение на ситуацията. Защото Стара Европа упреква в ксенофобия и други страни от бившия Източен блок, може да се каже - почти всички. От своя страна повечето от тях, особено Вишеградската четворка, безцеремонно опонират на взиманите в Брюксел решения. Това създава напрежение в ЕС, което се отразява отрицателно върху функционирането на институциите му. Следователно има нещо, присъщо не само на Балканите, но и на Вишеградската четворка, дори на цялата източна част на Обединена Европа, в което старите членки намират основание да недоволстват, да поучават и дори да размахват заканително пръст.
Всеки, работил във вестник във времето на високия печат, със сигурност си спомня как минава дежурството му по брой. Часове наред чете шпалти и коректури, прави една, втора, трета ревизия, връзва вестника и когато сигналният екземпляр е готов, главният редактор идва да го види, преди броят да бъде подписан за печат. И дори не разтворил страниците, буквално още при първия си поглед, шефът забива пръст в някой текст и възкликва: "Каква е тази грешка тук!?" Разбира се, дежурният добросъвестно е прочел материала, и то няколко пъти, но ето, не е забелязал. Това е ефектът на свежата глава. Тя по-бързо и по-лесно открива кусурите, защото макар и да е вътре в процесите, ги вижда отстрани, и то с незадръстени още сетива.
Изтокът е свежата глава на ЕС. Той с голяма лекота и с още по-голяма горчивина вижда, че Стара Европа вече не е онази мечта, която пропагандата десетилетия наред наслагваше в душата му, разпалвайки желанието му час по-скоро да влезе в общото европейско семейство. Но разминаването между очакване и реалност не го подтиква да хване обратния път. Напротив, той иска да остане, но да се чувства у дома си, а не в Северна Африка или Близкия изток. Този стремеж го прави особено бдителен и той реагира болезнено и на висок глас при всеки случай, в който ЕС се отдалечава от представата му за него. И когато застава срещу Брюксел, то е защото иска Стара Европа да се върне отново в кожата си, а не да бяга от самата себе си.
Изтокът има способността да бъде свежата глава на ЕС, защото съзнанието му още не е достатъчно преформатирано в центрофугата на политкоректността, кривоприлаганата толерантност и невъзможната интеграция на нежелаещите да бъдат интегрирани. Рецепторите му все още са запазени и когато види, че произнасянето на истината за мигрантската инвазия, тероризма и престъпността се осуетява, не се колебае да каже, че Европа днес не е свободна. Изтокът не се задоволява с клишираните високопарни речи на евроелита, и не само защото предостатъчно е слушал подобни в предишното си битие, а и тъй като знае, че техният срок на годност е само до следващия атентат. Сигурен е, че тероризмът няма как да бъде победен с почти детските заклинания, че не ни е страх, макар и произнесени от най-високопоставените лица в ЕС, и от още по-детските рисунки по асфалта, приличащи по-скоро на бабешко баене против уроки. Изтокът не се утешава с това, че днешните атентатори не са сега нахлуващите бежанци, а първо и дори второ поколение уж европейци, поне по - а може би само по - рождение. Мигрантите от последните месеци може и да са миролюбиви, но той е наясно, че утре тъкмо от техните среди ще се пръкнат следващите терористи.
Стара Европа ще сгреши, и то много, ако продължава да отхвърля идващите от бившия соцлагер гласове на разума. Последствията ще бъдат не толкова за новите страни членки, за които при необходимост все ще се намери някаква алтернатива, колкото за самата нея. Ето защо Брюксел трябва не да се гневи, а да бъде благодарен, че в Изтока намери оная свежа глава, благодарение на която може да съзре проблемите си, и то докато и доколкото все още са решими.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info