15 Ноември 2024петък12:36 ч.

Говори Букурещ

Осмата световна среща на българските медии - за нашите си работи и още нещо

/ брой: 121

автор:Ева Костова

visibility 4229

Беше Нощта на музеите. По ул. "Каля Викторией", най-дългата улица в румънската столица, като че ли се е изсипал цял Букурещ. В музеите се вият опашки от посетители, но няма нито нерви, нито обидни подмятания и опити за пререждане. Има усмихнати хора и празнично настроение, без излишна паника под наблюдението на полиция. Чак до 4 ч. сутринта. Предишният ден пък беше като че ли ден на кръчмите - в центъра на Букурещ всички улички бяха заети от хора на масите, или разхождащи се по променадата, стъргалото, което ние отдавна сме забравили. Повечето млади румънци, добре облечени и модерни жени най-вече, преминаваха като на конкурс за красота. Може и да изживяваме с Румъния общ път на развитие в ЕС, но това, което се вижда в Букурещ с просто око, е, че хората не са така намръщени и затворени, а носят ведрост. Особено сред красивите сгради на "малкия Париж" - слава, която този много-много европейски град поддържа и прави нови опити да възвърне с ограничени сигурно средства. И все пак Йорданка Фандъкова имаше какво да види и научи, когато се видя с кмета на Букурещ. Нейното посещение беше свързано и с представянето на София като европейски град на културата, точно когато в Букурещ започваше Осмата световна среща на българските медии.
"Догодина по същото време" в Букурещ се срещнаха около 100 представители на наши медии по света и у нас. Срещата започна с химна на България, на Румъния и този на Европейския съюз. На откриването бяха посланици, кметове, депутати. Веднага след това се състоя откриването на уникална и много родолюбива изложба "Възрожденски печат "родени свободни", която представя позабравени имена на вестници и списания, излизали точно тук, в Букурещ, свързани с нашата борба за национална свяст и освобождение, с духа на онези хъшове, за които Дани Милев изпя: "И да имам туй, що немам..." От портретите на онези българи, които свързват Букурещ с нашата история, лъха достолепие, каквото днес, в изродената ни като че ли нация, няма да откриеш.
Както казва генералният директор на БТА Максим Минчев - организатор на срещата на медиите, "мнозина питат защо в Румъния, защо в Букурещ? Отговорът е лесен. Защото става дума за нашия хилядолетен съсед, с който щем-не щем живеем и трябва да живеем заедно и добре. Защото с всяка година увеличаваме стокооборот, бизнес, туризъм. Защото строим мостове над Дунава и кроим планове за нови инфраструктурни проекти. Защото през ХIХ в. именно в северната ни съседка избуява българското национално Възраждане, което дава надежда за скорошното Освобождение. Нека припомним, в Букурещ, Галац и Браила се ражда новата българска журналистика. Там излиза "Рибният буквар" на Петър Берон и се основава първата Академия на науките. Там са Васил Левски и Христо Ботев, Любен Каравелов и Стефан Стамболов, Евлоги и Христо Георгиеви, хъшовете и опълченците...
Последваха т.нар. панели на същинската среща за българския език, туризма, посланията на националните инициативи в българските медии, представени от колеги в различните издания, в които вървят тези инициативи. Проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет, обяви идеята за превръщането на хълма Света гора в отдавна очакваното пространство на духовната култура, като потърси журналистическо партньорство за проекта и неговата реализация. Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет, поиска трети форум по българистика след позабравените вече два преди време, а д-р Ивелина Радилова от КЦ "Двореца" в Балчик май чак в Букурещ успя да се запознае с проф. Илчев и да поговорят за спора около собствеността на двореца, който е общоевропейско наследство...
Представители на регионални медии в България призоваха да не се делим на регионални и централни, а да бъдем солидарни като колеги, пред които стоят за решаване трудни задачи. Роди се и идеята за създаването на нов Съюз на журналистите в България - този бил във фризера... Дискутираните теми бяха много и разнообразни и не е възможно да се споменат всички, но сред тях беше и тази къде отиват най-вече рекламите, имаме ли силни разпознаваеми марки на нашия пазар и за този отвъд Калотина. Дали да рекламираме, попитаха и представители на бизнеса у нас, за да си отговорят: да, ако има какво. После се съгласиха единодушно, че нито бизнесът има нужда от слаба журналистика, нито обратното, а трябва да се търси поле за взаимодействие, особено при намаляващите бюджети за реклама, нивото на заетост и междуфирмената задлъжнялост, която вече стига 157 млрд. лв.
Представени бяха и новости в модернизирането на БНТ (престои й да се развива на цифров принцип) и БНР, когато ще се приобщят "липсващите млади", а всеки ще може да прави сам радиото, което поиска, и там, където поиска. Дебатиран бе и въпросът защо нашата телевизия става все по-скучна (изследване сочи, че в неделя българинът гледа телевизия само 3,25 часа), защо в българския ефир оцеляват само простотиите, а "нискорейтингови" предавания за история, национални ценности и традиции все повече изчезват. Споровете между продуценти и телевизии излязоха от хола на зрителите, а известни на всички продуценти уверяваха "скромно" присъстващите на срещата чрез своя представител Магърдич Халваджиян, че ако те решат да не работят, четири големи телевизии няма да има какво да покажат...
Медиите са такива, кавито са - огледало на нашия живот, обобщи някой. Но журналистиката е история на съвременността - към нея има по-големи очаквания, на които тя не отговаря. Може би това води и до срива в мястото, което вече заемаме в класациите - 80-о за свободата на медиите и на словото. Заплахата за журналистиката у нас днес идва от много посоки, източниците на финансиране са една от тях. Държавното подпомагане в момента е най-голямата гаранция за независимост на средствата за масова информация, докато в началото на прехода бе обратното, бяха единодушни участниците в дискусията. Франция например дава годишно 400 млн. евро за подпомагане на качествената преса по определени стандарти. Ние нямаме дори гилдийна самозащита, а липсата на качество ни струва много скъпо. Ненапразно на срещата в Букурещ се роди идеята за среща "осем и половина" някъде през есента, за да се обсъдят на родна почва многото проблеми около националните и регионалните медии и незавидното място в споменатата класация.
Финансирането е болен проблем и за нашите медии по света. Оттам се вижда колко сме бедни ние, българите, казаха колеги. Всяко от изданията търси свой начин за оцеляване, но колегите не спират да питат има ли възможност българската държава да подпомага медиите ни по света директно или индиректно. Защото медиите в чужбина често не са само журналистика, а и институция, до която опират нашенци в екстремна ситуация на емигранти. В Гърция например са ги търсили със зов за помощ за преливане на кръв, за изпаднали в безпомощно състояние българи. Не търсят посолството, където често не вдигат и телефона, а нас, казват колегите, защото ние нямаме почивен ден. Посолствата понякога даже не са склонни да възприемат българските медии в чужбина, да контактуват с тях, а вестниците са залети с питания за пенсии, здравни осигуровки, сватби и какво ли не. В Израел колеги дори са влезли в ролята на Шерлок Холмс по дирите на българин, който усилено работел сред българите там с обещанието да издейства социална пенсия на всеки. Главният редактор на българското издание в Израел "Алия" Силвия Авдала попаднала на схемата, след като били залети с питания как да вземат пенсии у нас възрастните, след като техни познати получавали на месец по 180 лв. на сметките си от България. Оказало се, че акция "пенсии" е работа на бивш служител на НОИ, който причаквал върнали се за малко у нас емигранти от Израел в столичен хотел до гарата. Там им давал декларации за отпускане на социална пенсия в замяна на комисиона от една пенсия. Според Авдала така близо 500 семейства от Израел са се сдобили със социална пенсия. Схемата продължавала да работи и хората продължават да звънят в редакцията с въпроса: "Защо те взеха, а ние - не..." От НОИ обещали да вземат отношение към това източване на наши социални фондове.
Жалко, че срещата не уважи нито един представител на Държавната агенция за българите в чужбина. Дано поне присъстващите на нея наши депутати чуят думите на хората, които представляват българите в чужбина. А всички ние - и българските в България, и българските в чужбина журналисти, да не забравяме, че не можем да променим другите. Трябва да променим себе си.


Генералният директор Максим Минчев вече години наред дирижира умело организираните от БТА срещи на български журналисти по света


Искам думата!


Едва в румънската столица се запознаха д-р Радилова и проф. Илчев, за да обсъдят очи в очи проблемите около двореца в Балчик
Снимки Асоциация на българските медии по света

Букурещ-София

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 126

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 118

/ брой: 219

Сицилия - Душата на Италия

автор:Ина Михайлова

visibility 154

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 159

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ