Биоравновесие
Завръщането на дивия заек
/ брой: 110
Васил Сердаров
С носталгия по-старите ловци си спомнят времето, когато заекът е бил основен обект на лов в нашата страна. Известно е също така, че само преди 25-30 години България е изнасяла десетки хиляди зайци на много добра цена, основно за Италия, но и за други европейски страни. Това става през 1979-1980 г., но за съжаление поради натрупването на неблагоприятни фактори - най-вече бракониерство, ловуване без гонче, което е изрично забранено; както и интензивната селскостопанска дейност в някои райони, се стигна до много сериозно намаляване на запасите на дивия заек.
През последните години се роди идеята за внос от чужбина на диви зайци. Такива разговори в Съюза на ловците и риболовците имаше още през 2006-2007 г., но тогава това остана само неосъществено намерение поради различни причини, дори и поради аргумента "няма смисъл да внасяме зайци за бракониерите".
Впоследствие се оказа, че вносът на диви зайци е най-лесно осъществим от Румъния, тъй като и двете ни страни са членки на Европейския съюз и поради това доста от формалностите са облекчени. Цената е доста висока, но в интерес на истината ние преди 25-30 години сме продавали доста по-скъпо зайците, които сме изнасяли за Италия. Така специалистите от Съюза на ловците и риболовците в България осъществиха връзка с колегите от Румънския ловен съюз. Така бяха внесени близо 1000 заека и те бяха разпределени в ловните полета на сдружения в Южна България - Първомай, Пловдив, Кърджали. Зайците се адаптираха успешно, пък и няма причина да не се адаптират, тъй като климатичните условия не са кой знае колко различни между Румъния и България. Това е много важно и в интерес на опресняване на кръвта на заешката популация у нас е редно да се прави.
В отговор на възраженията на някои специалисти, че се извършва подмяна на генофонда на нашия заек, това не е вярно, тъй като става дума за един и същ вид див заек. Да не говорим, че в миналото при замръзване на Дунава се виждаха множество заешки следи, следващи и към двата бряга на реката, така че сега всъщност се подпомага един естествен процес. Проблемът е, че когато нашите деди са ловували с т. нар. копои, т.е. гончета, гончето преследва заека на доста дълги разстояния и по този начин става естествено опресняване на кръвта. Сега заекът обитава ограничена територия и не се саморазселва.
Очевидно направеното досега е осъществяване на пилотен проект, който ще има развитие във времето.
Сега вече подобен метод за стимулиране на популацията на дивите зайци се смята за резервен, тъй като опитът във фермерното отглеждане и последващо разселване в редица страни показва по-добри и по-стабилни резултати. Такова ноу-хау на нашите специалисти от Националната ловно-рибарска организация е обещано от техните колеги от Чехия, Хърватия и Словакия. Такъв опит имат французи, италианци, чехи, словаци. Фермата вече е факт, двойките диви зайци, внесени от Словакия, тази пролет дават първото си поколение във фермата край Враца. В скоро време Съюзът на ловците и риболовците ще подготви национален форум по проблемите на дивия заек. И ако всичко върви по план, не след дълго зайците от Враца ще бъдат разселени навсякъде из страната, а по-нататък вероятно ще може да се осъществи и износ на български диви зайци.