Застрашен вид - не стреляй!

Васил Сердаров

След приключването на груповия лов на дива свиня през този месец естествения интерес на ловците се насочи към хищниците. И, разбира се, към водоплаващите птици. Поради зачестилити инциденти с отстрелването на екземпляри от изключително редки видове- например може би единствената у нас голяма дропла край Шабла или червеногушите гъски край Свищов, е добре да си припомним по кои обитатели на зимните водоеми не трябва да стреляме при никакъв случай.
ЛЕБЕДИТЕ са много едри птици със снежнобяло оперение и дълга шия. Достигат дължина на тялото 140-160 см, размах на крилете 200-240 см и тегло до 15 кг. Имат масивно, тежко тяло. Гнездят на земята, сред тръстиките, или върху купчина растителност край блата, езера и заливи. Хранят се с растителност, главно подводна. У нас се срещат 2 вида - ням лебед  и поен лебед. Много рядко може да се срещне и малкия лебед.
Немият лебед се среща по време на миграции и зимуване в цялата страна, но най-често по Черноморското крайбрежие. Гнезди в резервата "Сребърна", езерото Дуранкулак, Бургаските и Дунавските влажни зони. Гнездовите двойки у нас са не повече от 20. През зимата навлиза и в населените места. Включен е в Червената книга на България с категорията "застрашен вид".
Пойният лебед се среща само по време на прелетите и през зимата. И двата вида са защитени.
ГЪСКИТЕ са едри птици с масивно тяло и сравнително дълга шия. Краката им са изнесени повече към средата на тялото и са относително дълги, което улеснява придвижването по земята. За разлика от лебедите, размерите им са по-малки, а шията по-къса. Хранят се с растения. Гнездят на земята, в близост до водоеми. Гнездото е застлано с растителен материал и пух. По време на прелетите и през зимата живеят на големи групи. Много са предпазливи. Летят в ята с V-образна форма. У нас освен голямата белочела гъска се срещат още 4 вида - малка белочела гъска, сива гъска, посевна гъска и червеногуша гъска.
МАЛКАТА БЕЛОЧЕЛА гъска може да се сгреши с голяма белочела. По-малките размери не са сигурен отличителен белег. Близки са до тези на младите големи белочели гъски. Възрастните птици достигат дължина на тялото 53-66 см,  размах на крилете 120-135 см и тегло 1,3-2,3 кг. Имат голямо бяло петно на челото, което надминава надочната линия.  Сигурен отличителен белег са издаваните звуци, които са по-силни, резки и по-пискливи. У нас се среща по време на миграции и зимуване в равнинната част на страната и около Черноморското крайбрежие заедно с голямата белочела гъска. Зимува в незамръзващи водоеми в близост до площите с есенници. Числеността и през зимата не е висока, но е трудно да бъде оценена. Застрашен вид.
СИВАТА ГЪСКА е най-едрата гъска, която се среща у нас. Достига дължина на тялото 76-89 см, размах на крилете 147-180 см и тегло 2,5-4,1 кг. Оперението и е сиво-кафяво, сравнително еднообразно. В основата на клюна понякога има тесен бял кръг. Около окото е с добре изразен пръстен от червеникава кожа. Младите са с по-светла горна част на тялото и жълтеникав пръстен около окото. Сивата гъска лесно се отличава от белочелите гъски. Размерите й са по-големи. На челото няма бяло петно. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски. От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери. Предна част на крилата и надопашието са светлосиви. На опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи, тръбни звуци. По-шумна е от посевната гъска. Гнезди у нас на остров Белене, в резервата "Сребърна" и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки. По-многочислена е по време на миграции и зимуване. По данни от зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5000 сиви гъски. Включена е в Червената книга на България в категорията "застрашен вид".
ПОСЕВНАТА ГЪСКА е малко по-дребна от сивата. Достига дължина на тялото 66-89 см, размах на крилете 142-175 см и тегло 3,1-3,9 кг. Оперението и е сиво-кафяво с по-тъмни глава и шия. Нокътят на върха на клюна и основата му са черни. Понякога на челото е с много тясна бяла ивичка. От белочелите гъски се отличава по големите размери и черния нокът на клюна. На челото няма бяло петно. Тялото отдолу е без напречни препаски. От сивата гъска се различава по кафявите криле и надопашие, по-широката черна препаска на опашката, по-тъмните глава и шия и черния нокът на клюна. Не е така шумна, както сивата гъска. У нас се среща рядко, на малки ята до 100 птици, по време на миграции и зимуване. Защитена е.
ЧЕРВЕНОГУШАТА гъска е най-дребната от всички видове гъски, срещащи се у нас. Достига дължина на тялото 53-56 см, размах на крилата 116-135 см и тегло 1,2-1,6 кг. Оперението и е много характерно. Главата, гърбът, крилете и коремът са черни, подопашието бяло. Шията отпред и гърдите са ръждиво-червени. На бузите има ръждиви петна, оградени с тънка бяла ивица. Клюнът е много къс, с триъгълна форма, черен. Младите птици са по-тъмни, с матови гърди. Отличава се от голямата белочела гъска по характерното оперение и по-дребните размери. В полет се различава по относително по-тесните криле и по-късата шия. У нас се среща през зимата главно около езерата Шабла и Дуранкулак, а също в Бургаските влажни зони и по незамръзващи водоеми в Югоизточна България. В нашата страна през отделни години зимуват до 30-40 хил. червеногуши гъски, което е почти цялата световна популация на този вид.
Световно застрашен вид. Включена е в Червената книга на България с категорията "застрашен вид".


Ням лебед


Поен лебед


Малка белочела гъска



Сива гъска



Червеногуша гъска