Запален по кордата

Валентин Андреев се е отдал на риболова от шестгодишна възраст. Както всички деца, с най-обикновена пръчка е ловял попчета в морето, когато ходел на почивка с родителите си. И така вече близо пет десетилетия го опъва кордата. Минал е през всичките етапи и видове на риболова. Усвоил е много трикове от стари бараби и сега успешно ги прилага.
С умиление си спомня как се е сдобил с първите си истински такъми. Били на почивка край морето. Съседната барака обитавал запален рибар с жена си. Малкият Вальо стоял край него с часове за да прихване въдичарския занаят. Една нощ смок влязъл в бараката на семейството и се увил около краката на жената. В паниката си те хукнали да се изнасят и взели със себе си само най-необходимите вещи. На тръгване "учителят" едва успял да каже на Вальо: "Вземи такъмите, всичките са твои."
Снабден с истински маркови принадлежности, той още повече се запалил по мълчаливия спорт. Страстта му го е водела до всички най-големи водоеми в България. Познава и язовирите и реките. Знае къде, кога и на какво да лови.
Любимият му язовир е "Александър Стамболийски" над Севлиево. В последно време предпочита риболов "на тежко". Всяка година в края на септември той е там с приятели за десетина дни.
"Събираме се 6-7 души и прекарваме незабравими отпуски - разказва Вальо. Вярно, че сега уловът значително намаля заради бракониерите, които безмилостно хвърлят мрежите си. Преди години сме се връщали от язовира със стотина килограма изсушена бяла риба. По традиция купонът на открито започваше с печено агне и завършваше с печен шаран точно осем килограма уловен от нас".
Сладкодумникът с часове може да разказва за битката си с различни водни зверове, за голямата си риболовна слука.
Вальо е и ловец - там също успехът не го подминава.
Преди няколко години е хванал сом, тежащ 9 кг, който също има своята история.
Миналата година бяхме с Вальо на риба и се убедих, че уменията му припокриват хвалбите му. В гьолчетата около Пазарджик наловихме повече от 10 килограма каракуда на плувка. Вярно е, че имахме  късмет, но нали рибата трябва и да се надхитри.
Вальо ме изненада и с кулинарните си способности. Приготвената от него риба на керемида се оказа фантастична. Тя беше чудесна "гарнитура" към импровизирания ни концерт. Докато й се наслаждавахме край огъня и пеехме любимата му песен "Поручик Голицин", някакви хищници (вероятно скитащи кучета) успели да докопат оставения от нас небрежно улов. На сутринта установихме, че в легена е останала около един килограм каракуда. Но това вместо да помрачи удоволствието от успешния риболов, ни развесели. Дори се роди поредната рибарска лакърдия: "Толкова много риба бяхме хванали, че кучетата яли цяла нощ, не могли да я изядат и за нас оставили достатъчно."