За протестите, за омразата и за още нещо...
Константин Иречек: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят другиму работата"
/ брой: 193
Доц. д-р Евгений Генев, дмн
Имам време и възможност да следя сутрешните предавания на двете телевизии - btv и БНТ, както и новинарските им емисии, които започват и завършват с обилна информация за протестите срещу правителството. Свидетел съм на странната им трансформация в една клоунада, в едно добре режисирано (и добре платено!) шоу, което обаче крещи с езика на омразата и на злобата. Както по телевизиите, така и в пресата (не ползвам фейсбук) политолози, социолози, културолози, психиатри и всякакви други -ози и -исти са канени да анализират и характеризират протестите и да дават оценка на протестиращите "млади, интелигентни и красиви" хейтъри. Да, хейтъри или личности, излъчващи омраза. В българския език нямаме такава дума и затова е заимствана от английския. Много от анализаторите, а и от непротестиращите, на които от време на време телевизиите дават за кратко думата, си задават въпроса защо е тази омраза, която не се интересува от нищо друго, освен от заветното искане за незабавна оставка на правителството и парламента, без да иска да знае какво ще последва след това. Това от простотия ли се прави или целенасочено?
Много хора си задават въпроса "Защо е така? Защо сме такива?" Аз съм лекар и моята втора специалност е медицинската генетика. Моето обяснение на подобно масово поведение не само сега, но и по много други поводи, е, че това е една трайна генетична (наследствена) характеристика на голяма част от българската популация. Друго обяснение нямам, макар досега в човешката генетика да не е категорично изяснено има ли такива гени или няма. В други народи може и да няма, но в нашия съм сигурен, че има и тази моя убеденост се поддържа от множество характерни за наследствените фактори примери. Много вероятно е да се касае за доминантен ген (гени). Тази генетична особеност се подчинява на класическите генетични закони на унаследяването - доминантно или рецесивно. Тези, които са носители на този доминантен ген (гени?), проявяват тази склонност много по-често и по-агресивно и това си личи при настоящия протест в изкривените от злоба лица и желанието за смърт на различния.
По същия начин се проявяват горните качества в хомозиготно състояние, ако генът е рецесивен. Носителите на рецесивния ген проявяват тези си качества по-меко и по-рядко. Разбира се, че върху степента на генетичната проява влияят сложните вътрегенетични и епигенетични взаимоотношения, както и такива неща като възпитание, обща култура, някои дразнители, настроението на тълпата и други подобни. Генетичната проява може да бъде добре маскирана, но в изключителни ситуации, като настоящите протести, задръжките падат дори у много уважавани уж национални авторитети и личности с академични титли, които дори не правят усилие да скрият злобата и омразата си. Това личи многократно при интервютата в телевизионните студия и на улицата. Нали помните какво каза и цар Симеон - "Такъв ни е чипа и докато не го сменим, няма да се оправим". Ами чипът е генът. Подобна реплика има и Бойко Борисов за "лошия мат`риял". Ами прав е човекът - виновен е лошият ген, който формира материала.
В подкрепа на моето твърдение ще приведа няколко факти. Нека да припомня какво казва за българската народопсихология големият Иван Хаджийски. Той казва: "...Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас"; понятието "организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)"; готови да убиват "с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб"; диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска". Поне аз не знам, някой дори да се е опитал да го опровергае. Напротив - всички го цитират. Още нещо, което е казал Константин Иречек на 13 декември 1881 година - чех, живял и работил след Освобождението като министър на културата на Княжество България. Цитирам: "...Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, от толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим от всичко нищо!... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата..."
Ето я оценката, дадена от един чужденец, преди повече от 130 години. Нещо да се е променило по същество? НЕ! Да вземем и някои поговорки, за които казваме, че са концентриран израз на нашата народопсихология: "Я не сакам на мене да е добре, я сакам на Вуте да му е зле!". Моля??? И още "Законът е врата у поле, който е балама минава през вратата". Ега ти уважението към закона и правилата!!! (извинявам се за стила). Не знам друг народ, който да има подобни поговорки. Какво искаме тогава, след като вече два века не сме се променили. Каква гаранция има, че ще се променим в следващите векове? Такава трайност имат само генетичните белези, които практически не се влияят съществено от факторите на външната среда. Така е било по турско, така е било през Освобождението, така беше при Социализма, така е и при Капитализма. И това ако не е наследствено, здраве му кажи.
Довиждане и чакам опровержение.