Верую води ловци

Ловците от Осиковска Лакавица открили, че им е присърце изповедта на техните предшественици към майката-природа създала благините, които ползват и блазънта към дивеча, която ги изкушавала да прегрешават. "Попаднахме на нея в едно старо списание за лова и все едно беше написана за нас - каза ми Джими. Молитвата, въпреки дистанцията на времето, ни приляга по дух."
Затова в Осиковска Лакавица са й отредили почетно място на стената в ловната хижа, за да респектира в крачка всички явни и неявни помисли, които подбужда ловът. Пречистващото в нея е умолението за прошка, силата на живота, повелителното на морала и духовният простор на ловеца, генетично призван да се пребори с по-силните от него животински представители.      
На почетно място на стената има и табло, подобно на стенвестник, което разказва историята на дружинката от 1931 година, когато е създадена. Снимки показват началото, а до тях в хронологичен ред са наредени имената на всичките й председатели - оттогава досега. Първият, избран с основането й от 1931 до 1938 г., е Никола Лаков.
Верни на своето верую "...Ловецът с лов не става богат", ловците от Осиковска Лакавица са благодарни и на скромна слука. Важното е, че нещо осмисля грижите им за дивеча и оправдава щедростта им към всичко, що значи ловът.


Отче наш!...
Отче наш, ловът, който се намира на Земята и под небето, не го укривай от нас! Дивечът в горите, птиците в небесата ти щедро наспори, за да не се връщаме с празни торби. Да не ставаме закачка на вси твари и хумористични творби.
Ще бъдем пестеливи, защото Земята и небето без Божи създания биха заприличали на пустиня. В гората биха отеквали страховито само нашите стъпки. Небето без птици би се лишило от крилати ангели, а реките без живот биха потекли в смрад.
Ние свято ще пазим твоите природни божествени закони. Всичко, което е свързано с твоето име, свято ще тачим. Волята ти ще бъде закон, а законът си ние, ловците, пазим като твоя воля.
Ти си нашите очи - всеведението. Научи ни, подкрепи ни да мразим контрабандата. Давай ни пример как да пазим и пестим дивеча, но понякога у нас тъй лесно се събужда звярът и вършим това, което ти, Боже, да разбереш не можеш. 
Ловецът с лов не става богат. Той се задоволява с насъщния и всичко, което ни даваш днес - това, да е слука. И с него да се задаволяваме ние. Лакомите да бягат от нас и ние самите да не ги търпим.
Опрости ни досегашните грехове и дълговете наши и ние ще станем пестеливи и дълговете към бъдещите поколения ще изплатим, като запазим дивеча от хищническо изтребление. Ще запазим горите, полята, реките с божиите създания, тъй както са ни ги предали нашите предци.
Не ни въвеждай в изкушение, когато има изобилен лов. Всяко битие има свършек и ловното богатство не е и то безкрай.
Избави ни от лукавия, прекалена ловна страст, и нека Царството ти - Царството на лова, навеки да няма край...
Амин!