Позиция
В Пловдив сменят деня на султана с ден на Ботев
Редно е да отбелязваме рождените дати на героите ни, а в деня на тяхната смърт да прекланяме глави
/ брой: 4
Днес е рожденият ден на Христо Ботев. През изминалата година по традиция на 2 юни - Денят на Ботев и загиналите за свободата на Родината, бе отбелязан със заря във Враца. "А защо във Враца? Защо честваме деня на гибелта на Христо Ботев?", се питат много хора. Заради това ли, че във Врачанския Балкан се е разиграла страшната драма, че там е погинал Христо Ботев и са намерили смъртта си много от четниците му? Дали Ботев е предчувствал, че върви към гибелта си? Знаел ли е, че води хората си на явна смърт? Дали целта му е била Европа и светът да разбират за трагедията на нашия народ? Вече 140 години ние не знаем цялата истина - как и кой е убил големия ни поет, къде е гробът му?
Тези въпроси отново ме завладяха, когато гледах реликвите на Ботев и семейството му в Гербовата зала на президентството ни на 4 юни м.г. Съзерцавах свещеното писмо, което е написал до жена си Венета на кораба "Радецки" с голямото вълнение, което бе обзело и другите посетители. Защото няма българин, който да не обича, да не се прекланя пред величието и паметта на гениалния ни поет-революционер! В залата беше и директорката на музея на Христо Ботев в Калофер г-жа Ася Николова. Оттам бяха някои от единствените запазени лични вещи на Ботев и неговите близки, защото други, като бележникът и писмото му, се пазят в трезора на Националната ни банка. Директорката ми разказа, че и в Калофер също е имало Национално възпоменателно честване за Ботев, но то е било слабо отразено...Телевизионен канал излъчи репортаж за музейния комплекс с мемориала на Ботев в Калофер. Той се нуждае от ремонт. Такава ли участ заслужава родното място на Христо Ботев? И защо там да не се провеждат най-големите тържества за поета? Та нали от Калофер почва животът му и сам той написа: "Там, дето аз съм пораснал/и първо мляко засукал..."
Каква е всъщност историята на Ботевите тържества? В 1884 г. Захарий Стоянов пише, че осем години след трагедията във Врачанския Балкан у нас не се споменава за разбиването на Ботевата чета, за смъртта на поета, за гибелта на другарите му. Не се правят помени, няма възпоминания! Плахи опити за чествания на Ботев през 1884 г. има в Пловдив и Враца - по инициатива на Георги Бенев, пловдивски учител. По това време Пловдив е столица на Източна Румелия. Там е събран цветът на нашата научна, културна и просветна интелигенция. На 2 юни 1885 г. Пловдив слага началото на всенародния празник на Ботев и загиналите за свободата на Родината. Това става в кварталната ми църква "Св. Георги Победоносец" в Мараша. По инициатива на Захарий Стоянов и на възрожденеца Георги Бенев - участник в Старозагорското въстание, се осуетява подготвеният от правителството ден на султана и се организира честване на героичната смърт на Ботев и другарите му. В черквата е направен помен, следва тържествена манифестация с портретите на поета и четниците му. После празненството се пренася в Градската (Дондуковата) градина, където патриотични речи произнасят братът на поета о.з. генерал Кирил Ботев - участник в четата, учителите Ат. Патев и П. Зографски. Редно е пловдивската управа да постави паметни табла пред църквата "Св. Георги" и в Градската градина, в които да бъде разказано за тези събития, за това първо честване на Ботев!
В 1885 г. се учредява Комитет за честване на Ботев, по случай 10-годишнината от смъртта му. В 1886 г. на Милин камък и в с. Баница, Врачанско, се провеждат тържества за Ботев. На 17 май има тържество и в Козлодуй, а от 19 май 1886 г. се установяват първите чествания във Враца. В 1990 г. е поставен първият паметник на Христо Ботев във Враца. На неговото откриване присъстват майката на поета Иванка Ботева и дъщеря му Иванка Христова Ботева. Официално 2 юни (по нов стил) започва да се чества от 1901 г. когато се отбелязват 25 години от гибелта на поета. На тържествата са поканени и живите участници в Ботевата чета.
За първи път българските социалисти почитат Ботев през 1891 г. на Бузлуджа в паметно събрание - преклонение пред патриотичните идеали. Денят 2 юни става и празник на прогресивното ни студентство при основаването на БОНСС (организацията на общонародния студентски съюз). Българската буржоазия и различните партии често се домогват до деня 2 юни, като се стараят да го обсебят за собствените си цели и намерения.
Първото честване на Ботев в Калофер е през 1922 г., когато комунистическата партия спечелва общинската власт в града. Тогава 9 души в градската управа са комунисти, а 3-ма са от други, буржоазни партии. Кметът на "червената комуна" Христо Минков обявява 2 юни за местен народен празник. На този ден не се е правил молебен, но се провежда масова манифестация и публично събрание с доклад, с портрети на Ботев. През целия ден в града ехтели песни по Ботевите стихове. Да сте чули да звучат наскоро по радиа, по телевизии Ботевите песни? Аз съм от поколението, което декламира стиховете, пее песните на големия ни поет и ги обича! И като учителка изисквах от учениците си същото, защото всеки, който се чувства българин, трябва да знае Ботевите стихове и песни!
Денят 2 юни е бил празнуван, но е бил и забраняван. През 1942 г. той е забранен, а през 1943 г. студентите и работниците са разгонени с оръжие при демонстрацията им пред паметника на Ботев в София. Празнуван е бил и извън страната ни от прогресивните ни емигранти. Паметни празници са били устройвани през 1907 г. в Загреб, през 1910 г. в Солун от наши военнопленници, отбелязван е и от емигрантите ни в САЩ, Франция и други страни. След 09.09.1944 г. 2 юни става Ден на Ботев и на загиналите против османското иго, капитализма и фашизма, и в Отечествената война. На 2 юни 1948 г. в 12 часа на обяд у нас за първи път свирят сирените - за минута мълчание.
Днес е рожденият ден на Ботев...За преклонение и почит трябва да се устройват тържества по цялата ни страна, но най-големите чествания трябва да бъдат по родните места на героите. И редно е да отбелязваме рождените им дни, а в дните на тяхната смърт да прекланяме глави! Защото сме техни сънародници, техни потомци, защото им дължим свободата си!