В лова хуморът е обратното дихание

Проф. Румен Рачев е роден на 6 февруари 1953 г. Завършил е ВИТИЗ през 1978 г. със специалност Актьорско майсторство за куклен театър. Работил е 15 години като актьор в Пловдивския куклен театър и Централния куклен театър в София. От 1981 г. е преподавател в НАТФИЗ. Женен, с две деца. Риболовец е от 1963 г. Ловец - от 1991 г.
  

- Как станахте риболовец?
- Започнах от малък с въдица, която беше от конец, карфичка и тапа от шише. Стори ми се изключително вълнуващо. Това вълнение не ме е напуснало близо 50 години.
- Коя е голямата ви слука?
- За съжаление натрупаният опит се оказа обратно пропорционален на слуката. С примитивната въдица улавях далеч повече риба, отколкото със съвременните си такъми. Е, има изключения. Преди десетина години на река Тополница в продължение на няколко излета хващах по една кофа риба. Като ловец през първите години имах поне по едно убито прасе на сезон. Имам няколко трофейни глиги.
- Какво е усещането ви при риболова?
- Напрегнатото очакване при риболова е безкрайно динамично. Предвкусването на евентуалното клъвване на рибата е това, което поддържа страстта. Както казва Мечо Пух: "Най-сладък е медът малко преди да започнеш да го ядеш."
- Най-голямата ви тръпка в риболова?
- В момента стягам такъми, връзвам кукички, изчислявам и заспивам с мисълта коя въдица точно за какъв риболов ще я ползвам през следващия сезон. Имам 15 въдици - всяка подходяща за конкретен вид риболов. За толкова много години по водоемите констатирах, че винаги съм замятал неподходящата въдица.
- Къде е удоволствието в лова?
- Радостта в лова е да си сред тишината, да се наслаждаваш на всичко около теб. Важно е и общуването с хората, с които тръгваш, доверието в тях. Небезизвестните обеди около огъня и чисто мъжките майтапи. Това е, от една страна. От друга, както казва един приятел: "Хайде да ходим на лов, за да не ни хванат жените да тупаме килимите." Но най-голямото удоволствие в лова и в риболова е, че на излизане от София си оставям проблемите на караулката на магистрала "Тракия".
- Какво е отношението ви към животните?
- Като малък израснах сред животни. Обичам ги. В същото време животните в кукления театър носят повече човешки качества и недостатъци. По-лесно ни е да говорим за нас, хората, като пренесем нашите недъзи върху невинните животинки, та дано не познаем себе си. Да, аз съм страстен ловец, но обичта към животните малко ми пречи. Случвало ми се е да не стрелям по дивеча на пусията, а да му се радвам. Е, все пак не съм светец, а ловец. С напредване на годините необходимостта ми да общувам с животните все повече се засилва и все повече отслабва нуждата от компанията на хората.
- Коя е приликата и разликата между лова и политиката?
- Приликата е, че и в лова, и в политиката крайният резултат не е ясен. Разликата за мен е, че при лова аз съм стрелящият, а в политиката съм отстрелваният.
- Кое е общото и различното между шоуто в кукления театър и шоуто в политиката?
- Общото е, че и в политическото, и в театралното шоу участват кукли. Докато в кукления театър хората водят куклите, то в политиката куклите водят хората. След шоуспектакъла в театъра публиката остава очарована, радостна, разсмяна, докато след финала на политическото шоу е натъжена и просълзена, но не от умиление.
- Разкажете за несполуките ви в лова.
- По закона за единството и борбата на противоположностите това, което изглежда смешно, носи вкуса на тревогата, за да не кажа тъгата. Дванайсет години нямах пропуск в лова на глигани, но вече втора година подред само изтървавам. Пълен съм с оптимизъм, че все пак самият аз още не се изтървавам. Нещата вървят към оправяне. Глиганите, които изпуснах миналата година, бяха седем. Движеха се с такава скорост, че ги преброих неколкократно. Спряха се, два пъти стрелях... и не можах да повярвам на очите си. Дойдоха седем, а си заминаха осем. Тази година изтървах само пет. По логиката на аритметичната регресия имам шансове на сполучлив отстрел след около още три години, ако се запази темпото на регресия. Толкова отдавна не помня обратната посока - прогреса, че вече се уповавам на по-малкото зло. Колкото по-малко зло, толкова са по-големи шансовете да го нулираме, да умрем спокойно, а следващите да му мислят.
- Кое ви натъжава в лова?
- Всичко е "все по-малко". Претендирам за авторство на термина. Да го доказват математиците. По-малко са възможностите, по-малко е радостта, по-малко са животните, по-малко е гората, въздухът става все по-малко. Не мога да го докажа, но го усещам с онези рецептори, които, ако трябва да ги назовем, няма да ни стигнат три живота.
Когато едно нещо намалява, друго се увеличава. Колкото повече намалява здравето, толкова повече се увеличава болестта - балансът е запазен.
Увеличава се жаждата да бъде другояче, апетитът. Веднъж се пошегувах с млад колега и му казах, че за шестдесет години живот съм открил, че "само яденето ще спаси човечеството от глад". Той ми отговори: "И гладът е полезен." Изумих се: "С какво е полезен?" "Повишава апетита."
- Случка, за която не искате да си спомняте?
- За съжаление на един от най-успешните излети преди три години при закриване на лова убихме завидно количество прасета. Едно от най-едрите - хубав екземпляр, бях отстрелял аз. Радостта ми трая твърде кратко, оказа се, че е женско и в него имаше осем малки оформени прасенца. Идваше ми да си счупя пушката...
- Какво е за вас ловът?
- Въпросът изисква дълго мислене, вглеждане и анализ. Точно като въпроса "Какво е животът?". Ако уважаваш Негово величество Живота, а не себе си в него, много дълго трябва да мислиш, за да прецениш какво е той за теб. По същия начин разсъждавам и за лова. Мисля, че за мен е Негово величество Ловът.
- Как се ражда хуморът в лова?
- Ловците са щастливи да са родители на хумор и обект на хумор. Кратките съботи и недели са различни от оня лов, наречен ежедневие, в който ловците са бягащите, преследваните от задачи и проблеми. Страшното оръжие, с което животът стреля, се нарича страх. Ловът е повод за хумор, който извира от несполуките, защото със сполуките никой не се шегува, а само им се радва. Никой не разказва за успешните любовни похождения, а за неуспешните, за да се успокои и им придаде шеговит характер. Мразим да гледаме своите неуспехи насериозно. Хуморът е обратното дихание. Ако в ежедневието ние запъхтяно издишваме, в лова поемаме въздух, за да може през следващата седмица пет дни да издишваме така, както се изисква от нас. Бих спестил вдишванията и издишванията, но не ми позволяват.
- Защо хората смятат, че ловец е синоним на лъжец?
- Ловецът не е лъжец, а мечтател, фантазьор. Много хора смятат, че въображение и фантасмагория са синоними, а не е така. Разликата е, че роденият с въображение приема плодовете му като истина. Затова ловците, които са именно такива хора и умеят да създават и въображаеми, и реални ситуации, започват да им вярват. Къде е тук лъжата?
В думата фантасмагория е нарушена музикалността. Думата куца звучи грозно. Фантасмагорията кореспондира с хаотични безцелни видения, а не със стройната мечтателност.
- Коя е причината за комедийните случки в лова?
- Бог. Всичко, което се случва, когато отреагираме с настроение и с радост на несполуките, неудачите. Дребните факти, които се структурират по такъв начин, че звучат смешно, абсурдно - не в художествения смисъл, а от гледна точка на здравата логика. Причудливите калейдоскопични комбинации от обстоятелства, които се самосъздават. Комедийни, или не, зависи от оценката на присъстващите. Един неуспех може да е повод за страшно много смях, низ от шеги, но може да бъде и драма. По време на лов поводи много - важни са очите и душата, които виждат и оценяват фактите.
Хуморът е философия, не е смешка. Хуморът е начин, чрез който човек мъдро гледа на несъвършенствата на света, на живота, на себе си. Хуморът не е нещо, което предизвиква спонтанен смях. В момента ни заливат от екрана със смешки, но не е далеч моментът, в който ще се почувства жаждата за хумор. Плуваме в море от смешки и умираме от жажда за хумор.
- Защо точно при ловците се е развило чувството за хумор?
- Туристът само ходи. Той толкова се задъхва, горкият, че няма кога да лъже. Хокеистът - кога да лъже зад тая маска? Футболистът тича, дъх не му остава, камо ли да лъже. А ловецът застава в гората на пусия. Има час-два на разположение. Това е времето на творчеството. Великата лъжа-мечтание, лъжа-надежда. Нима не се залъгваме цял живот, че ни чака по-добро? Трябва да спреш, да си поемеш дъх и тогава да се самозалъжеш. Ако само тичаме, ще загубим способността да се самозалъгваме.
- Мечтал ли сте за сафари?
- Не. Вероятно причината е същата, поради която не съм мечтал и да бъда астронавт. Не само материалната невъзможност. Аз съм нисък човек и сигурно затова мечтите ми също са ниски и, надявам се, са по-близо до земята.