ЦАРИЦА МАРИЯ ПРЕДРИЧА УБИЙСТВОТО НА СУЛТАН МУРАД

С осемхилядната си история моят роден град Пловдив е един от най-древните в света. Той е по-стар от Рим, Атина, Картаген, Константинопол! Почти съвременник е на Древна Троя. В далечното минало одрисите и бесите, които населявали поречието на река Марица, създали укрепеното селище върху Трихълмието и го нарекли Евмолпия (сладкозвучен). После, в 342 г., Филип Втори завладява града и той става Филипополис (град на Филип). Преживял нападения, разрушения от келти, готи и хуни, градът отново възкръсвал и достигал своите икономически и културни върхове.
За римляните той е Тримонциум и е център на провинция Тракия Романа. Обновен от император Юстиниян Велики през римската епоха, приема имената Улпия, Флавия, Юлия. Когато тук идват славяните и траките, селището става Пулпудева, Пълдин, Плоудин, което е най-близо до днешното Пловдив. Официално той е в пределите на Българската държава от 834 г. - от времето на хан Маламир.
До 1291 г. седем кръстоносни похода прекосяват света, четири от тях са минали през Пловдив и са го оставяли в пламъци и дим, но възстановяван и укрепван, градът бил все така красив и желан. Възкръсвал като феникс от пепелищата, за да бъде още по-привлекателен, още по-чаровен. След смъртта на цар Иван Асен ІІ в 1241 г. Пловдив петнадесет пъти преминава от ръце в ръце - до 14 век, когато в 1364 г. е завладян от турците, които го кръщават Фелибе. Започва ориенталският период на града - тогава масово се строят джамии, странноприемници, ханове.
От 55-те джамии, построени главно върху останките на християнски храмове (Всички джамии в България са построени върху основите на стари християнски светилища), днес са останали само две: Джумая джамия в центъра на града, и Имарет джамия, за която е моят разказ.
На левия бряг на река Марица днес се издига възстановената Имарет джамия - действащ мюсюлмански храм и паметник на културата. Името й идва от построения някога към нея приют (имарет), който предоставял безплатна храна и престой за пътници мюсюлмани.
Много са митовете, легендите и народните предания за тази джамия. Историята казва, че тя е построена преди шестстотин лета от румелийския бейлербей Шахабедин паша - син на завоевателя на Тракия, на покорителя на Пловдив Лала Шахин.
Кой е Шахабедин паша? Османски военачалник, назначен за бейлербей на Румелия от султан Мурад Втори. Като пълководец той не постига значителни успехи. През 1442 г. е разбит от Янош Хуняди при река Яломица и едва успява да се спаси от полесражението. Но след завладяването на Тракия той има стремителна кариера и везирски пост - заради помощта, която оказва на Мохамед Втори Фатик в династичните му разпри с братята му. В 1453 г. участва в завземането на византийската столица Константинопол. Пенсионира се като един от най-богатите хора в империята. И се завръща тук, във Фелибето.
По време на управлението му на Румелия започва съживяване, възстановяване на тракийските градове, жестоко разрушени при завоеванието. Шахабедин има заслуги за строежите на няколко ритуални комплекса, като ги финансира. Сред тях е и този, за който сега иде реч. Тази джамия му е била любима. Той съгражда огромен ансамбъл около нея.
В югоизточния ъгъл на джамията се извисява минарето й със зигзагообразен релеф отвън. Смята се за архитектурен шедьовър. Възможно е минарето да е строено няколко века по-късно от самата джамия. На северната стена сградата има шест арки със сводове. В двора на джамията пък е открита стара гробница. Предполага се, че тук, в този мавзолей, съграден от Шахабедин приживе, бил погребан самият Шахабедин паша.
Известна е и една легенда, записана от Любен Каравелов, в която се преплитат история, фолклор  и предания. Тя е озаглавена така: "Легенда за Имарет джамиси (Джамията на Св. Мария,         която едно време е била черква под име "Успение на Св. Богородица").
Ето го и преразказа накратко, на записа на писателя, направен по думите на седемдесетгодишния турски ходжа Самуркаш ефенди:
Покорили Тракия, турците избрали за своя столнина Едирне. После султан Мурад изпратил везира Мустафа да превземе и Пловдив. Защитаван от българските си войски под предводителството на своя воевода Никола, градът бил непревзимаем. Българите разбили турските сили и ги накарали да се върнат в Едирне. Събрал големи сили, султанът сам повел войските си срещу непокорния град. Взел със себе си и своята любима жена Мария, дъщеря на българския цар Шишман.
Напразни били нападенията на султана - градът бил здрава крепост. Само с хитрост можел да бъде превзет. Изпратил султанът един гръцки поп да каже на българите, че ако не му отворят крепостните врати, той ще заколи под самите стени тяхната обичана княгиня, макар че тя била и неговата предпочитана жена. Българските боляри и свещеници склонили да отворят вратите, за да спасят княгинята си. Обаче в това време им дошли на помощ сръбски чети, които не им позволили отварянето на вратите. Тогава султанът изпълнил зловещата си закана - пред погледите на болярите той, със собствените си ръце, отрязал главата на жена си!
През нощта разстроените български първенци отворили крепостните врати на града и пуснали вътре турските войски. Завели ги в сръбския лагер, който бил към тепетата Бунарджик или към Крали Марков гроб. Султанът пленил сърбите както спели, заповядал да им отсекат главите, а на пловдивските боляри и свещеници дал големи права. 
После султанът влязъл в черквата "Успение на Св. Богородица" и с ужас видял, че жена му - цяла и невредима, стои в олтара и го гледа от царските врата. Избягал ужасен султанът. Но жена му го настигнала и рекла:
"Ти погуби сръбските воеводи, а техните синове ще погубят тебе!"
След това изчезнала. Тогава Мурад заповядал да се преобрази тази черква на джамия. Но колкото пъти влизал в нея да се моли, толкова пъти виждал пред себе си своята убита жена. А пророчеството на българската царица се сбъднало - султан Мурад бил убит от сръбския юнак Милош Обилич в лагера си на Косово поле.
В преданието се преплитат ислямски и християнски поверия. Според исляма душата на тялото, което не е погребано цяло, не може да се спаси в Света на отвъдното. А безпределната вяра на царица Мария в Исуса Христа й помогнала да възвърне своята цялост и невредимост. Героичната й постъпка, човешкото й достойнство и народната любов пък й разрешават да застане в олтара, даже в царските двери, което е място сакрално и разрешено само за мъже.
Българската царица става всъщност светица и изрича своето пророчество. Султанът е наказан заради поголовните убийства на невинни хора, заради оскверняването на черкви и превръщането им в джамии.
Триадата от предмети, окачени над портата, е според християнството свещена. Светата троица е Бог, Син и Дух, числото три също е свещено. Кръстът е пазител на цялата Вселена. Вертикалната му черта означава сила, живот, действие, мъжко начало, а хоризонталната - мир, покой, женско начало. Храната от свинско месо е забранена за мюсюлманите от Корана. Иконата е символ на микрокосмоса. Тя е проводник на Божията милост. Чудотворната икона и свинското месо предпазват християнския храм от оскверняване.
Някога в двора на джамията в двуетажна сграда се помещавал имаретът - странноприемницата. Тя е разрушена през 19 век. Била един от големите приюти за замръкнали пътници.
През 1985 г. проф. Димитър Овчаров бил поканен от Пловдивския музей да проучи стенописите на Имарет джамия и странните рисунки на кораби, надраскани с острие върху стените на предверието на храма. Това са речни съдове от времето, когато река Марица била плавателна доста нагоре по течението си - към Белово. На съхранените 58 рисунки и графити  били изобразени кораби, морски съоръжения, способи за риболов, екзотични растения и животни от морето и крайбрежията.
Морските съдове говорели за 14 и 15 век. Предполага се, че са рисувани от моряци и войни от обкръжението на Шахабедин паша, които са го последвали тук, в Пловдив, след неговото оттегляне от активна дейност. Османската империя е наемала обучени моряци-християни или бивши християни, приели  исляма. Вечер, седнали край огъня, те си разказвали приключенията от своя моряшки живот и вероятно са го "илюстрирали" с тези графити. Така била създадена цяла своеобразна "галерия" от рисунки - като днешните комикси.
Колко още история, колко още тайни крият паметниците и останките от тях в моя град?! С тях той остава все така привлекателен, интересен и загадъчен.
                     

В джамията се раздава топла храна за Рамазана

Имарет джамия