Трофеите на Ути са приятелствата му

Любо Николов

На ловния си колан Ути Бъчваров освен любимата сгъваема чаша, с която отпива традиционната ракия за слука, има и свирка, с която обича да вдига голяма патърдия из гората. Затова никога не се е губил в шубраците. Атрактивният водещ на "Вкусно" по БНТ, който с удоволствие споделя със зрителите авджийско-рибарските си страсти, по време на излетите си най се дразни от амбициозните техничари, нахъсени единствено да убиват, да се ловува от сутрин до вечер, задължително да има дивеч. Трудно общува и с хора, отишли само да ядат и да пият. Вече се е отказал от лов, в който не се оценява взаимното достойнство на ловците. Държи да има от всичко - и лов, и спорт, и мохабет, но в определеното време и в определените норми. За Ути важното е да е част от спектакъла.
Запалил се по лова в едно село до Бяла Слатина. Тогава не различавал гугутка от гургулица. Убил две гугутки с три изстрела в един стопански двор. И тръгнал за втория лов със страхотно самочувствие. Гръмнал около 100 пъти по бързолетящи гургулици и не паднала нито една. Тогава разбрал, че се е подвел и че стрелбата по пернато си е сериозно изкуство.

И край водоемите Ути се грижи да е вкусно на колегите му

Ути искрено съжалява, че повечето хора в България гледат на лова като на начин за месоснабдяване и критерият за успешен лов е колко са занесли вкъщи. Отначало говорел остро против този подход, разпространен главно сред селските ловци, но виждайки на какво дередже са, започнал да ги разбира. Въпреки това е убеден, че на лов никой не бива да е прекалено вулгарен и материален.
Когато прекрачва Христовата възраст, Ути променя и начина си на ловуване. Решава да не стои повече на пусия, а да ходи гонач. "Стори ми се по-интересно вместо да чакам с часове Михаля на едно място, да тръгна да го гоня", обяснява тв звездата с характерната си лукава усмивка. И допълва, че му е много интересно да види нови райони, движението на дивеча, да усети динамиката на лова. Горд е, че за новата му роля във "великия театър, наречен лов", има голямо значение революционното му отслабване. Благодарение на "златното чудо" на приятеля му д-р Мангалджиев от Самоков и волята на самия Ути екранният любимец успява да свали 40 килограма. Смята, че това е най-големият подарък, който си е направил.
Вярва в сънища, защото няколко пъти са му се сбъдвали на 100%. Сънувал например, че убива два вълка. На другия ден това наистина станало. Но имало и преизпълнение на видението - същия ден убил и три прасета. Не твърди, че това е най-голямата му слука, но го смята за велик лов и го пожелава на всеки млад ловец. Авджиите според Ути се делят на два вида - които са убивали вълк и които не са.
За него всеки ден извън големия град или познатата къща е нещо великолепно. Най-вече заради хората, които събира заедно.  "Лов не се прави с много или с малко пари. Лов се прави със и за приятели", убеден е водещият от БНТ.
Не може да каже коя е най-любимата му случка или най-голямата тръпка по време на лов - сравнява го с невъзможния въпрос кое от децата си обичаш повече.
Силни преживявания имал при първата си слука в Етрополския балкан. Бил млад ловец. Стрелял по животно, което не разпознал. Оказало се, че е убил сръндак. Тогава не бил наясно и с държанието на кучетата. След десет минути пристигнал ръководителят на лова и го питал къде е животното. Ути обяснил, че само стрелял, но не знае дали е улучил. "Как да не си?! Нали кучето спря да лае! Защо не отиде да го вземеш?" Ути смотолевил, че нямал представа. Когато отишли до мястото, се оказало, че кучетата са изяли цялото животно. Оттогава е научил, че преди да стреляш по животно, трябва да знаеш какво е. Вече е усвоил и белезите, по които може да се разбере дали дивечът е улучен. Изградил си е принципи и вече ходи да търси ранения дивеч с километри. Адски е суеверен и вярва, че ако човек не уважи достатъчно големия дух на лова и на животното, след това слуката ще го избягва.
Ути е обсебен и от риболовната страст. Израснал е в Созопол. На пет годинки му изглеждало страшно мъжествено да вземе пръчката и да отиде за попчета. Запалили го негови приятели.
Днес риболовът му е "антистресова кампания ?1", която го спасява от лудницата в телевизията.
Не е противник на платения риболов. Твърди: "Няма нищо лошо човек да ходи на платени язовири, да хване риба, да си достави удоволствие, вместо да обикаля по далечни джендеми и да не хване нищо". Сам е въдворил за себе си европейските стандарти - хваща определен вид риба в определените граници. Останалата я връща обратно. "Няма смисъл малка риба да я слагаш в кепчето и после дори да не я почистиш. По-добре я пусни. Тя има 60% шанс да оживее и да даде поколение. Иска ми се да вярвам, че част от европейските порядки ще нагазят и в нашите водоеми, без да прекаляваме, разбира се, с европоклонничеството си", обяснява Ути.
Светът на мълчанието го е научил да бъде сам, да мълчи, когато трябва, и да не подценява нито едно отиване, където и да било. Знае, че лошото оборудване и непредвидимите метеорологични условия могат не само да ти развалят уикенда, но да пострадаш сериозно. Категоричен е, че риболовецът трябва да е екипиран добре. Преди няколко години, на път за зимен риболов, попаднал с компанията си в голяма преспа. Наложило се сред необятните добруджански полета да прекарат в джипа повече от 24 часа. Единственото спасение бил зимният екип на "Аполо", с който при 21 градуса под нулата не чувствал студ. "Дори и бельото, колкото и да е интимно за казване, трябва да е съобразено с метеорологичните условия. Човек не трябва да жали пари, когато се оборудва. Вярно, понякога и скъпото може да е кофти, но пък евтиното със сигурност не е хубаво", убеден е Ути.
Никога не риболовства с напрежение. Не смята, че прекалените нерви, изпушването на десетки цигари и псуването, че рибата е излязла при комшията и той я е хванал, водят до резултати. Убеден е, че ако човек ходи на риболов с позитивни намерения, слуката идва сама.
Когато го питат за трофеи, отговаря с гордост: "Моите трофеи са приятелите ми. Считам себе си за щастлив човек. Всеки риболовец знае какво е да имаш конак. Аз имам конаци на стотици места в България. И когато пътувам по пътищата, се сещам за хиляди случки, приятели, изпити ракии, безсънни нощи в разговори за по-големи и по-малки слуки".
На излет обикновено Ути е този, който се заема с разполагането на лагера. Признава си, че е "пипкав" и не обича да си връзва кукички, да навива макари. Приятелите му са по-търпеливи и го правят вместо него. Не издържа с часове да чака нещо да се случи край водоема и затова обикновено по някое време се откъсва от въдиците и се заема с онова, което прави и от телевизионния екран - приготвянето на улова.
Всеки излет остава в спомените му с нещо неповторимо. Често това са детайли, които при преразказването не могат да се предадат с цялото си очарование.
Преди години бил на риболов на язовир "Малко Шарково". По едно време дошли двама горски и помолили за помощ компанията на Ути, защото били засекли голяма бракониерска група. Отишли и видели десетина цигани с пет километра мрежи. Били вече хванали около 400 кг див шаран. Случката е от  онова време, когато всеки се правеше на мутра и се опитваше да показва и демонстрира сила. Циганите се опитали да заплашват, тъй като работели за известна варненска мутра. Да, ама и Ути бил тъкмо в апогея на актьорската си кариера, в която ще се запомни с цяла серия "лоши" роли. Добродушният готвач от "Вкусно" още го нямало, имало ги само злодеите от филмите му. Заговорил на циганите с необходимата физиономия и нужните думи, те омекнали и дори сами извадили и предали мрежите. Това била и най-голямата слука в живота на Ути - 400 кг фантастичен див шаран.