Тази свята песен "Мила родина"

Химн на Република България

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
 

Няма българско сърце, което да не трепва при прозвучаването на националния ни химн "Мила родино"! Вълнуващ текст, тържествена музика! Дължим почит и преклонение на ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ - автор на прекрасния ни химн! 
Роден е в Свищов, в града, от който изгрява слънцето на свободата ни след петвековното  робство. Бил е на 14 години, когато е съзерцавал белите палатки на руските освободителни войски, разположени на брега на Дунав. Слушал е разказите за ген. М.И. Драгомиров, дал изричната заповед на войниците: "Или отвъд Дунава, или - в Дунава!", за Александър Втори, за руските войни, пролели кръвта си за България.
Потомък е на фамилиите Хаджиденкови, Радославови и на Христаки Павлович - все  забележителни възрожденски дейци за народна пробуда и славянско обучение. Сред първенците в родния му град са представителите на трите големи и заможни търговски фамилии: Радославови, Хаджиконстантинови и Шишманови, от които са тримата другари: Цвятко Радославов, Алеко Константинов и Иван Шишманов, чийто имена са записани в златните страници на нашата история, литература, култура. 
Поради пословичната скромност на Цветан Радославов името и авторството му на тази свята песен "Мила родина" остават дълго време незнайни. А той е българин - енциклопедист с изключителни и разностранни дарования! Учен, историк, доктор по философия, психолог, живописец, магистър на изящните изкуства, педагог, учител, поет, музикант, езиковед - познавач на древни и съвременни езици, драматург, етнограф, археолог, нумизмат, който получава най-доброто образование у нас, а сетне и в Европа.
Българските младежи, студентите, които учат в странство, милеят за отечеството си. Във ваканциите те се връщат по родните си места, а след завършване на образованието си работят за просперитета на младата Българска държава след Освобождението. Сред тях е и Цветан Радославов, силно привързан към българските си корени, към най-близките си роднини: баба Кирякица Радославова, към майка си Пауника Павлович, баща си Георги Хаджиденков - наследник на стар свищовски търговски род, към дядо си Цвятко Радославов - осиновил 4-годишната му майка, останала сираче. 
Радославов е френски поданик и когато  Цветан е осемгодишен, го завежда във Френското консулство в Русе и го осиновява. Голямо влияние за израстването на Цветан в науката и изкуствата  оказват първите му учители - даскал Емануил Васкидович, Янко Мустаков, както и любимите му вуйчовци - д-р Димитър Павлович - лекар, общественик, училищен настоятел, и Николай Павлович - първи български живописец с академично образование.
Семейната среда в Свищов, обучението в прочутото Габровско училище, българската общност в странство запалват патриотичния огън в сърцето на Цветан Радославов, който гори през целия му живот и го прави страстен и деен родолюбец. Той не се съблазнява от поканите за работа в чужбина, остава завинаги в отечеството си и работи скромно и всеотдайно. Като него са и многото български студенти, учещи в задгранични университети, които в 1885 г. са призовани да защитят родината в Сръбско-българската война. При преминаването на Железни врата, ентусиазираните младежи, вперили взор в хребетите на Балкана, пеят патриотичната  песен:

Горда Стара планина,
до ней север се синей,
слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Мила Родина, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край!
Хайде, българи, напред!
Към Балкана да вървим.
Там се почва бой ужасен
за свобода на наший народ.

 Песента става изразител на въодушевлението на българските войници по пътя към бойните полета. Стоян Аршинков в книгата си за Цветан Радославов публикува спомен на училищния деятел Тома Попвърбанов, от който научаваме, че едва преди пенсионирането си Радославов "признал", че тази "хубава народна песен" всъщност... е негова. В Трета софийска мъжка гимназия, където преподавал литература, казал на колегите си:
- Аз съм създал тази "Горда Стара планина", като неведнъж съм се възхищавал от прелестите на България, когато се връщах през ваканциите си от чужбина. Можах да напиша текст, да изразя чувствата си към хубостите на своята родина и да намеря съответната нотировка.   
В основата на музиката са мотиви от Свищовското хоро и мелодии на песни от други народи. Променяна многократно, песента, станала  любима, обичана и често се пеела. Дълги години за сигнални паузи на Българското радио са били използвани началните звуци на "Мила Родино".
В 1964 г. с Указ на Президиума на Народното събрание е постановено в основата на националния химн на България да бъде вложена тази широко известна песен по текст и музика на Цветан Радославов. Текстът й е осъвременен от поетите Димитър Методиев и Георги Джагаров, а хармонизацията правят композиторите Филип Кутев и Александър Райчев. 
Днес две паметни плочи напомнят за пламенния родолюбец. Едната е в родния му Свищов, а другата - в София, на "Ангел Кънчев" 3, където е било последното му софийско жилище. Неин автор е скулпторът Георги Чапкънов. Поставена е на построената по-късно сграда на Съюза на българските писатели.

 
Горда Стара планина


Нотировка на знаменитата песен
--------------------------------------------
 
                                                                                            Цветан Радославов
Нищо не ти липсваше
за славата на Академията!
Но ти липсваше
на славата на Академията!

Това е перифраза на надписа върху бюста на Молиер във Френската академия на науките - Париж, из книгата на Стоян Аршинков за Цветан Радославов