Тайната на китайското икономическо чудо

Таня ГЛУХЧЕВА, Пекин

В часовете по финанси и мениджмънт се изучават "Германското икономическо чудо", "Японското икономическо чудо", но никой и думичка не обелва за "Китайското икономическо чудо". Дали причината е, че то продължава? Или вероятно, защото много хора все още не могат да повярват заради идеологическото си тесногръдие, че една социалистическа страна може да стане за сравнително кратък период от време втора икономическа сила в света. А и както по всичко личи - в съвсем близко бъдеще - дори първа. 

Истината е, че тайната на този успех се състои от редица "подтайни". Така например, на първо място, китайците 

не отричат нито един етап от историята си 

Не посягат на миналото. Напротив, то е там, за да се учат от него и да надграждат. Подобно на всички народи е имало моменти на липса на просперитет. Да, и те са имали купонна система и са били лишавани от редица неща. "Спомням си, че когато бях малък, преди 40 години, родителите ми не можеха да си позволят да ми купят колело", споделя местен мъж. "Разбира се, не само на мен. Приятелите ми също нямаха възможности. А днес? Няколко десетилетия по-късно можем да си позволим много повече от едно колело!", допълва с гордост той. 

От икономическа гледна точка, в Китай могат да се разгледат 3 етапа на развитие. Първият обхваща периода между 1949-1978 г. Това е т. нар. време на "домашна циркулация". През тези близо 30 години производството е било насочено към задоволяване на нуждите на населението. Което в никакъв случай не означава, че страната е била затворена за чужди идеи. Между 1953-1957 г. са получавани помощи от СССР и Източна Европа. Отивали са съветски учени да преподават, който е имал възможност се е обучавал в Съюза. Като недостатък на тези години може да се посочи, че изкупните цени на селскостопанските продукти са били силно занижени и съответно производителите им са получавали много по-малко пари, отколкото трябвало. 

Но постепенно управляващите са започнали да си дават сметка, че е необходима реформа. От 80-те години на миналия век, Китай започва да развива търговски отношения и със САЩ. Започва вторият етап от икономическото развитие (1979-2020 г.). Страната се превръща във "фабриката на света". Произвеждат се всякакви стоки за износ. Лошото е, че спортни дрехи, които в чужбина биха се продавали за 40 или 50 долара, носят на китайския бизнес - едва 5. Но всяко начало е трудно.

В ролята на добрия ученик

"Китай днес е там, където е, защото винаги е бил добър ученик", споделя професорът по икономика Янгхуа Хуанг от университета "Ренмин". "Ние наблюдаваме какво се случва по света и се стараем да не допускаме чуждите грешки. Учим се от най-добрите - как са го постигнали, какво са направили. Вследствие на нашата индустриализация, днес над 570 милиона души са се облагодетелствали. Доказахме, че социализъм и бедност не са синоними, така че да спрат да поставят знак за равенство между тях."

Третият етап е едва в началото си (2021-). Но вече е започнало изпълнението на новия 30-годишен план за развитие. Той съчетава елементи на предходните два - ще бъде насочен както към местните, така и към чужденците. Редица големи световни компании вече инвестират в азиатската страна, други предстои да сключат сделки.

Китай и САЩ са най-големите съперници по отношение на технологичното развитие. Ако до съвсем скоро Щатите смятаха, че са незаменими, то днес положението е съвсем различно. И на Запад има от какво да се притесняват. Защото китайският народ не се задоволява с постигнатото. Напротив - иска да премине нови хоризонти и знае, че е напълно възможно. Историята го е показала и доказала вече. Всяка година най-малко 8 милиона висшисти се включват със свежи сили на трудовия пазар. А какво ще ни предложи третият етап - тепърва предстои да видим. Пазарът решава, а правителството прави необходимите планове.

Редица държави, предимно африканските, независимо от западното влияние, 

искат да почерпят от китайския опит 

Етиопия започва да произвежда обувки. И това е похвално. Винаги се започва отнякъде. Преди години Китай също беше известен предимно с обувки, дрехи и играчки, а днес - телефони, компютри, електрически коли и автобуси. Важното е да се върви стъпка по стъпка. И да не спираш да правиш едно нещо, за сметка на друго. 

През 20-те години на XXI в. само осигуряването на работа вече не задоволява хората. Повечето от тях имат пари и възможности. Затова те са на съвсем нов етап - опазването на околната среда. Който иска да започне бизнес в Китай, трябва да покаже, че ще го направи по "зеления начин", т.е. - ще пази природата. Това разбира се, е много по-добрият вариант, от европейския начин на мислене. Където политиците не се вълнуват от нуждите и проблемите на населението (голяма работа, че има толкова безработни/бедни/гладни/бездомни/висока инфлация...), важни са климатичните промени! Те, сами по себе си, не са за подценяване, но бързо допитване до учени или консултация с научни трудове, ни показват, че в исторически план е имало периоди на затопляне и на захлаждане. На нас ни се пада да живеем в момент на повишаване на температурата. Но това е природа, не можем да се борим с нея. А политиците, не бива да си намират оправдания, а да се научат да бъдат... добри ученици, преди да поглеждат и посягат към властта.