Смях и песни от "Вълшебната кутия на Братя Люмиер"

Ако не сте ходили на годишен концерт на  вокалната формация "Смехоранчета", не знаете какви сладури са тези деца!  Музика, песни, танци, красота и детски смях ехтят винаги от сцените на техните празници! Там се чуват мелодии от световната музикална класика, традиционни и обичани наши детски песнички, обработки на български народни песни, джазови и рок хитове.
А в концерта на 31 май т.г. в Малкото НДК (зала "Люмиер") ще звучи музика от любими филми. Ще има смях и песни от "Вълшебната кутия на Братя Люмиер".
Като весели и пъргави слънчеви зайчета пеят и танцуват деца от 2 до 14 години! Бързо и неусетно те се преобразяват от разноцветни цветя в летящи пчелички, калинки, валсират като принцеси, превъплъщават се в герои от любими приказки.
С грейнала усмивка Галя Коджаманова - създателката, "майката" на смехоранчетата, ми разказва за своето потекло и за възпитаниците си:
- От дете пея и танцувам. Завърших Националното музикално училище "Любомир Пипков" със специалност "Пеене", после - и "Хорово дирижиране". Работих като музикален ръководител - бях млада и неуморна. Тичах из цяла София, а в "паузите" на деня ми оставаха сили и за своя гимнастика! В мечтите си имах желание за нещо по-голямо, нещо "мое си"!
Във вените ми тече артистичната, музикалната кръв на деди, на родители. Аз съм четвърто поколение учителка, педагожка, музикална ръководителка. Прадядо ми е Руси Коджаманов - вдъхновен радетел на музикалното дело у нас, учител, педагог и музикант, основател на хорове и черковни певчески състави във Видин. А по голямата река плават кораби със стоки, но идва и европейската култура! Съмишленик на дядо Руси става екзарх Антим Първи, който му доставя ноти от Русия за гражданските и ученическите хорови състави. В един от тях пеели Найчо Цанов и Димитър Рашев - завареният син на Христо Ботев. Дядо ръководел и Военната духова музика в града, която изпълнявала и сватбените маршове от "Русалка" на Даргомижски. Бил превъзходен певец, пеел в черквите, организирал и участвал в сола, дуети, триа и квартети. Видинчани били щастливи да слушат топлия и приятен баритон на дядо Руси, който пеел народни песни, класическа музика и арии от опери.
Тихомир Коджаманов, моят дядо, е ученик на Мърквичка. Той е художникът, наречен "поетът на дунавския пейзаж". И той бил превъзходен музикант, пеел, свирел на различни инструменти, а четката и палитрата му станали приятелски спътници за цял живот. Посветил живота си на рисуването, станал учител по рисуване във Видинската гимназия, много обичал картините си, правел изложби с тях, но и великодушно ги подарявал.
Леля ми Росица Коджаманова е преподавала на много детски музикални учителки. Всички в рода ми са хора на изкуството, на музиката и на перото.
Баща ми беше журналист, но имаше разнородни интереси - занимавал се е със скулптура, обичаше да пее и беше учил пеене.
- Галя, трябва да се гордееш с потеклото си! Ти си жена от сой!
- Така е! Когато дядо ми бил на фронта в Първата световна война, там бил и Димчо Дебелянов - като кореспондент. Пред очите му поетът е прострелян смъртоносно. Баба ми пък е братовчедка на Алеко Константинов.
- И ти послуша "гласа на кръвта си" и създаде своя музикална формация!
- Исках и аз да се отсрамя пред рода си, затова през пролетта на 1989 г., няколко месеца преди голямата промяна у нас, реших да осъществя мечтата си. От детските градини, в които работех, събрах първите си "смехоранчета"! Целта ми беше да създам една весела група, в която децата да пеят, танцуват, да изявяват талантите си, да държат в ръцете си микрофона така, че да печелят публиката и самите те да добиват вяра и самочувствие.
- И сега, когато навършвате 28-та си година, каква е равносметката?
- Смехоранчетата сме едно голямо музикално семейство, което радва душите и сърцата на тези, които ни слушат, гледат и обичат! Всички - аз и моите колеги, работим ентусиазирано и най-вече - с любов. Откриваме нови таланти, развиваме у децата творчески дух, изграждаме у тях обич и усет към красивата и хубавата музика, възпитаваме ги в отговорност, самостоятелност и ги научаваме как да се държат на сцената. Стремим се да обучим децата в артистизъм, в чувствителност към красивото и в умение да го ценят и да живеят с него през целия си живот. Всяка година по стотина деца от 2 до 14 години се включват в нашата  музикална фамилия. Разделени са на групи. Най-малките са "памперсите", после са "младите сладурани", следват ги "старшите сладурани", достигащи сериозната възраст от цели 9 години! Най-големите се наричат "ветерани". Те продължават да бъдат членове на смехоранското семейство, докато станат 13-14-годишни. Тогава  поемат по пътя си самостоятелно, но остават наши приятели. Често към нас се присъединяват "старите" възпитаници, които участват в концертите, стават водещи на програмите ни.
Ще спомена имената на наши възпитаници, сега известни певци и музиканти: Михаела Маринова, Никола Константинов (сега в "Гласът на България"). Няколко бивши смехоранчета са оперни певици в чужбина. Много инструменталисти излизат от редиците ни.
- На концертите ви винаги има много родители с малки деца, даже с бебета, а също и доста баби и дядовци.
- Разчитаме на общите си усилия. Благодарна съм на ентусиазираните родители. Те придружават децата си, участват с каквото могат в нашите програми, че даже и самите те пеят и танцуват. Хубавата музика, шеговитите песни, танците са заразителни! Примерът на родителите е вдъхновяващ и възпитаващ!
- В голямото смехоранско семейство има още важни "постове".
- Аз съм "майката", но си имаме и корепетитор, хореограф. Ето ги имената на колегите: Мария Константинова, Ирина Добрева, Кристина Каменова.
- Да споменем и създателите на песните ви.
- Успехът ни се дължи на прекрасните български музиканти! Сред тях текстописци, композитори, аранжьори, като: Ангелина Жекова, Красимир Симеонов, Александър Савелиев, Боби Мирчев, Хайгашод Агасян, Йордан Владев, Алекс Нушев, Мария Нинова, Красимир Милетков, Георги Джилянов.
- Общото ви "кредо"?
- Да открием таланта, да му помогнем да се развие! Да опазим гласовете на децата, които са невръстни, не са влезли в пубертета, не са преминали периода на промяната в гласовете си. Ние не лишаваме децата от тяхното детство, което трябва да им остави най-светлите спомени за цял живот! Пеем, играем, веселим се, смеем се - затова сме смехоранчета! 
- Участвате в концерти и тържества, имате много награди.
- Върнахме се от конкурса "Петнадесет лалета" в Хисаря с награда - там Анна Ставрева спечели златен медал при огромна конкуренция. Тя геройски се бори с 12-годишните и в шоуто на Слави в конкурса за сценична партньорка на г-н Андреев. Беше най-малка участничка (8 г.) и остана до финала!
Имаме десетки дипломи, грамоти за участия във фестивали у нас, по нашето Черноморие, в Белград, в Италия, за които сме получили  златни медали, златна купа за квартета. Издали сме 16 самостоятелни албума, една видеокасета, участвали сме и в сборни албуми, в много видеоклипове. Четири телевизионни филма са заснети с нас. Досега имаме повече от 25 спектакъла. Издадохме  албум с нови песни - "Смехорански сезони", който  много се харесва и на колегите, и на децата.
Имаме музикална книжка с наши песни на DVD. Озаглавена е "Музикална репетиция" и е за всички, които искат да пеят, но не умеят!
- Работата с децата е удоволствие, но и отговорност. Водиш ги всяка пролет на творческа почивка в Банкя, а лятото - на фестивал на морето. Как се справяш?
- Отглеждам смехоранчетата като мои рожби - с грижа и с обич! Целта ми е да израснат личности с широка обща и музикална култура, да имат добро самочувствие, да се научат да живеят и работят в екип. Да имат успешен старт в живота.
- Поздравления и успех в благородната ви мисия.

  
"Ветераните" с Галя Коджаманова на концерт                         С композитора Боби Мирчев и три от децата

  
Галя с децата-смехоранчета                                               "Памперсите" - най-малките

  
На концерт