Скромният Елин Пелин

Елин Пелин бил много скромен и като писател, и като човек. Не обичал да се самоизтъква. Нещо повече - когато някои в негово присъствие се интересуавали от личността му, той старателно отбягвал да каже: "Аз съм Елин Пелин".
Било през 1924 година. Елин Пелин и Асен Белковски ловели риба в Искъра край гара Роман, отвъд големия железопътен мост - там, където Малкия Искър се влива в Големия Искър. Били на левия бряг на реката, на десет-петнадесет крачки от железопътната линия. Местноста била красива, а реката богата на едри сомове.
Учителка от местното училище водела класа си на разходка към "Манастирското". Като видяла Белковски, тя се отправила към него и го заговорила. Между другото учителката го запитала откъде е.
    - От София сме и двамата с моя приятел Елин Пелин - отговорил той - и го посочил с ръка.
    - Нима това е Елин Пелин? - запитала учителката с любопитство.
    - Да, същият.
    И тя се отправила с учениците към него. Заобиколили го, изгледали го от глава до пети, както държал въдицата, без да го заговорят. Не ги заговорил и той. В мълчание минали няколко минути. Един от учениците приближил до учителката и тихо я запитал:
    - Госпожице, това ли е Елин Пелин?
    - Не е. Този въдичар е най-обикновен софиянец. Елин Пелин изглежда другояче. Аз го познавам. Често съм го срещала в София, когато бях студентка. А онзи въдичар се е припознал или иска да се пошегува с нас.
    И дала знак да продължат разходката покрай реката.
    - А защо не им каза, че си Елин Пелин? - запитал Белковски писателя.
    - Защото ми беше неудобно, стеснително.