Риболов на каракуда
/ брой: 126
Каракудата е най-популярната и широко разпространена риба у нас. По форма тя прилича на шарана, но се отличава от него по липсата на мустаци на долната устна. Тя е непретенциозна риба и може да живее при много ниско кислородно съдържание, при което другите риби загиват. Обитава бавнотечащите, обрасли с водна растителност водоеми и песъчливо тинесто дъно. При екстремални ситуации тя се заравя дълбоко, до 70 см в тинята. Така оцелява през зимата, когато водата замръзне, и през лятото, когато след засушаване плитките водоеми пресъхнат. В някои топли водоеми са активни и се хранят и през зимата. Известни са два вида каракуда - златиста и сребриста. Златистата се различава от сребристата по цвета на тялото, който при нея е тъмноканелен със зеленикав златист оттенък, а при сребристата е сивосребрист. Златистата каракуда може да достигне до 50 см дължина и тегло няколко килограма, докато сребристата на 6 година от живота си достига до 1 килограм.
Каракудата узрява полово на третата година. Женската изхвърля в зависимост от големината си до 400 000 хайверни зърна, щом температурата на водата достигне 14-16 градуса. Малките на първо време се хранят с планктон. Тежко им, ако във водоема има костур и щука. Отрасналите каракуди предпочитат водни ортганизми, личинки на насекоми, ракообразни и др. Значително място в храната им заемат младите кълнове на водните растения.
През пролетта най-добре се ловят на дребен торен червей, дори на парче от него. Колкото повече това парче се разпокъсва, толкова по-стръвно го атакуват. Добре е преди риболов червеите да се държат известно време във влажен мъх, чист промит пясък, или накъсани на дребно в овлажнени хартии, за да се прочистят. Растителната стръв е добре да се "подправи" с малко олио, ароматът на което е любим на каракудите. Най-активното кълване е сутрин, към обяд отслабва, надвечер отново се възобновява. В горещите тихи дни е трудно да ги ловим, но щом задуха лек ветрец и накъдри повърхността на водата, кълването започва. В облачно време, особено ако вали тих топъл дъжд, каракудата полудява и кълве стръвно през целия ден.
Каракудите се ловят близо до брега, до десетина - двадесет метра.
Кълването може да се определи като капризно и предпазливо. Тя не налапва стръвта веднага и да повлича. Понякога доста дълго я смуче с устните. Необходимо е търпение и изчакване, преди да засечем.
Едрата каракуда се лови само сутрин рано, или привечер късно. Когато я търсим, трябва да пазим тиишна, защото е много плашлива риба. ---------
Най-често използваните такъми са - влакно до 0,18 и кукички от N 8 до N 14. Плувката трябва да бъде лека, чувствителна и балансирана.
През топлите дни сутрин каракудите се издигат към повърхността и започват да играят. По водата се очертават бразди, а понякога се виждат и перките им. За да ги достигнем с далечно замятане е добре да използваме подвижна плувка. След улавянето на няколко риби ятото се разпръсква и трябва отново да го търсим. Някои водоеми богати на каракуда, но и на много растителност през лятото така обрасват, че е навъзможно да заметнем. Преди да започнем риболова трябва да окосим растителността и с помоща на малка "котва" да си направим няколко коридора. Хвърляме захранка, изчакваме рибата да се успокои и успехът ни е осигурен.
Най-често практикувания риболов на тежко е с пружина. Кълването на каракудата е коренно различно от това на шарана. Първоначално рязко дърпа, залепва звънчето на пръта, но веднага след това отпуска опънатото влакно. При това често се упътва към брега и влакното съвсем се охлабва. А понякога кълве съвсем незабележимо и се спотайва закачена. Не са редки случаите когато риболовецът тръгва да презарежда въдицата и изважда някоя каракуда колкото "шамарче".
Въпреки предубежденията, които съществуват към каракудата, месото и е вкусно. То е по-сочно и леко от това на шарана, особено ако я приготвяме пържена. Най-големият и деликатес е хайвера. Разбит и приготвен с майсторлък става чудесно мезе. А каракудата почти целогодишно е пълна с хайвер.