Развенчани митове

Ловът често опровергава и преобръща с главата надолу известни на всички ни от детството поговорки и символи. Примери? Моля!
"Който се бои от вълци, да не ходи в гората". Правилното би било "Който се бои от глигани, да не ходи в гората". Най-опасното за човека горско животно в България е именно дивото прасе. Глиганът е и най-интелигентният от горските обитатели. Твърди се, че мозъкът му по структура най-много се доближава до човешкия. Същевременно това е много мощен звяр с удивителна за физиката му бързина и повратливост. Когато се засили, може да бъде сравнен със стенобойна машина. Черепът му е удивително твърд, а общата маса на тялото често варира между 100 и 300 кг. Разярено, дивото прасе обикновено се хвърля срещу противника си, събаря го и го разпаря с глигите си, които могат да достигат и над 20 см. Двубоят е жесток. Всяка година в България загиват или са тежко ранени няколко ловци.
"Страхлив като заек". Нищо по-лъжовно! Заекът е един от най-храбрите горски обитатели. Често се случва той да се спотаи във високата трева и да допусне съвсем близо до себе си ловците, като стоически мирува, без да мърда, за да не се издаде. Нещо немислимо за сърни или лисици, примерно.
"Хитрата Кума Лиса и загубеният Вълчо". Всъщност по-хитрият от лисицата е вълкът. Той единствен дебне жертвите си в колектив със себеподобни - почти по подобие на хората ловци: един вдига и преследва животното, а останалите от глутницата го чакат на пусия. Вълкът също много ловко умее да се изнизва от ловджийски хайки, тъй като е единственото животно със силно развити три сетива - обоняние, слух и зрение.