Пред избора на партиен лидер
Мандатите идват и си отиват. БСП остава...
/ брой: 244
В края на тази седмица, на 26 октомври, залата в националната партийна централа на ул. "Позитано" 20 ще аплодира новия пореден лидер на социалистите в столицата. Заседанието на ХII градска конференция на столичната партийна организация с тайно гласуване ще избере своя нов председател, което се налага във връзка с решение на НС на БСП и съгласно чл. 20 от Устава, поради преминаването на Анна Янева в изпълнителната власт като зам.-министър. Делегатите ще обсъдят актуалната обществено-политическа обстановка в столицата и ще очертаят отново задачите пред районните организации на БСП, като направят предложения и приемат становища за подобряване работата на правителството, както и за
възстановяване на доверието към партията
столетница. Желанието на повечето членове на БСП е председателят на Градския съвет на БСП-София да бъде избран не формално по уставното изискване, а след джентълменско състезание с дискусия въз основата на позиции, платформи, намерения, които да бъдат сложени на масата почти като пред детектор на лъжата. Няма какво да се лъжем. Отговорна задача. Задача за дълго разстояние, в което столицата винаги е показвала ориентир.
София не е България и България не е София, и въпреки това поведението, резултатите в града винаги са правели впечатление и са определяли посоката в развитието на партийната практика, давали са тон за песен, тон за битка, за протести и контрапротести, особено в последните години...
Да не забравяме - това го подчертавам от позицията на ветераните в града - градската партийна организация е водена от личности, лидери, които, независимо от някои смесени чувства към тях, са оставили почерк и диря в партийното строителство, в историята и миналото на града.
Начело на Градския съвет (комитет) на БСП (БКП) са били Тодор Живков, Владимир Бонев, Георги Костов, д-р Ангел Тодоров, Стефан Василев, Георги Йорданов, Чудомир Александров. Да припомним и имена като тези на Иван Панев, Анастасий Дончев, Георги Георгиев, Георги Григоров, Георги Близнашки, Александър Маринов, Никола Койчев, Румен Овчаров.
В общественото пространство сега се появиха
опити за апаратни игри
компроматни дописки, определени медии правят разни упражнения да взривят предварително състезанието, което ще водят номинираните до този момент седем-осем кандидати...
За някои вече се появиха крайни оценки, че са против Европейския съюз и ПЕС дори, уличиха ги в сталинистки настроения и подходи. Сред номинираните има народни представители, общински съветници, председатели на РС на БСП - всеки има право да приеме или самоотхвърли номинацията. Но номинации вече има, а на 26 октомври в залата на конференцията при определения дневен ред ще стане ясно кои остават и продължават "битката" за лидерския пост. Затова заглавия като "Кръвожадна битка за лидерския пост" най-малкото са цинични и неприлични, още повече недостойни за партийния живот в столицата. Вкарването на лобита с този или онзи кандидат, мечтанието за нов утрешен партиен сблъсък между "Леге" 10 и "Позитано 20, привикването на районни председатели за предварително "уреждане" на изхода от състезанието в събота само ще усложнят утрешния ден на софийската градска партийна организация.
И затова моят задочен апел към кандидатите Николай Малинов, Калоян Паргов, Румен Овчаров, Борис Цветков, Георги Кадиев, проф. Захари Захариев, Петър Апостолов - с тези имена разполагам към датата на писането на това обръщение като номинации - е за
уважение, достойнство, откритост, диалог
Защото и утре, независимо от крайния резултат, ние ще продължим да работим заедно, да отдаваме част от себе си, без значение кой ще е председател, кои ще са зам.-председатели, кои ще са в ръководството на градската организация... Подобно е било и предложението на Мичо Райковски на предварителния пленум, определил датата на предстоящото заседание на ХII конференция, към което някои отговорни дейци и номинирани кандидати имат възражения.
Вестник ДУМА покани всички
"мераклии" да споделят мисли, намерения, статии, да участват в интервюта, да изложат позиция или платформа във връзка със своята лична кандидатура за председател на Градския съвет на БСП.
Мълчанието не е най-доброто, което може да се случи, а уговорените предварително мачове също ще изиграят лоша шега на "менторите", на отговорните лица, които правят сметки без кръчмар. А дори някои, вместо предложения, решават делегатите да гласуват по съвест... Това е дори по-доброто, отколкото да има устни поръчения и подхвърляния, и изчисления кой за кого ще гласува. И срещу какво!
Чух даже, че русофилството не е най-доброто за БСП-София. То е по адрес на един от номинираните. И се сетих за есетата на покойния приятел и писател Николай Петев, който преди година написа: "Мразя този свят, който не обича човека..., който ни кара да обичаме нелегално Русия." Не помня вече откога между София и Москва не е имало никакви партийни контакти при последните вече цитирани лидери... Това не е носталгия, а само желание да поддържаме добрия тон в подобни практики. Защото няма да имаме бъдеще, ако в настоящето не пазим свято миналото си.
А лидерът на софийските социалисти трябва, освен всичко, да има солидна лична биография - гражданска, професионална, партийна, да умее да работи в екип, да не е единак, да има организационен опит, подход към хората и проблемите, които са в дневния ред на партията и обществото. Надявам се, че делегатите на софийската градска конференция ще направят най-точния - верния избор. За да съхраним традицията и да имаме и
повече надежда за утре
За да пресечем задкулисието, партийния монопол, за да е чиста съвестта ни. За да сме спокойни, че ще ни има и в бъдеще - не в "лобита", кръгове, течения, близки други партии, които после ще влязат в Коалиция за България, а в БСП, чиято 122-годишна съдба и история може само да ни дава сила и амбиция, воля и чувство за изпълнен дълг... Без никакво съмнение, че сме й изменили поради лични причини, обиди, нереализирани "детски" мечти.
Това ще е и по-добрия урок за по-младите социалисти, преди да са ги обвинили в кариеристични цели. Това го пиша и от позицията на поне две трети от членския ни състав - ветераните в БСП. Не ни е безразлично как ще продължим. Мандатите идват и си отиват - редовно и предсрочно. БСП остава.
* Авторът е председател на Обединението на ветераните в БСП-София