Подборен лов

 Александър Гелеменов

В един юлски ден моят приятел Сашо Божов от Монтана започнал да си стяга раницата. Жена му се заинтересувала:
- Какъв лов по това време?
Обяснил й, че отива на подборен лов с големи началници. Повярвала му, защото знаела, че е ловец отвсякъде.
Заминал той в едно близко село и потропал на сладкарницата, където работела любовницата му. Тя му отворила, врътнала ключа и сложила табела "Ревизия".
За зла негова беда се намерил един, който му завидял, и се обадил на жена му.
След малко жена му пристигнала и започнала да думка на вратата с точилка. Събрали се сеирджии. Нямало как и Сашо излязъл.
Ето какво ми разказа след време:
"Адаш, тогава разбрах каква силна жена имам. Казах й, че каквото е намислила да прави, да е вкъщи. Тука - не! Аз вървя през шпалира от сеирджии, тя след мен с точилката, а най-накрая върви сладкарката. Една от местните се провикна:
- Ама, Сашовице, я виж сладкарката каква хубава рокля има, а пък ти нямаш.
Жена ми се обърна гордо:
- Когато моя Сашо те оправи, и на тебе ще ти купи такава рокля.
Вкъщи ме би с точилката, а аз се смеех:
- Няма повече.
Радвах се, че жена ми се оказа курназ."