Първа врана на покрива

Има места, които трябва да се пазят като зеница на окото. Не само защото са част от историята ни, но и защото и в бъдеще ще се нуждаем от тяхната атмосфера и традиция. Защото нито сме толкова богати, нито толкова грижовни към наследеното. Не с блясъка на Версай примерно, но с достолепността на българското, което също блести като злато...
Нашественици и поробители са унищожили дворците и палатите на българските царе и велможи. Останките в повечето случаи са нищожни. Днес археолозите ги откриват, опитват се да ги възстановяват. Сега в България са съхранени дворци и вили само от Третото българско царство. Парк "Врана" и Дворецът в него са едно от запазените автентични места от нашето последно  царство. Но бъдещето на Парк "Врана" и Двореца ще оформи още по-богата и по-любопитна туристическа дестинация, ако бъдат възобновени онези обекти и места, които са съществували по онова време. Несъмнено голям интерес ще представлява вътрешността на Двореца. Запазена е също и старата конюшня, както и някои от царските карети. Атрактивни за посетителите ще бъдат разходките с тях в близките околности.

Някога имението е било свързано с теснолинейка

с близката гара "Казичене". Историята разказва как често локомотивът на влакчето от Казичене за "Врана" е бил управляван от Борис Трети. От гара "Казичене" в есента на 1918 г. е тръгнала влаковата композиция на Фердинанд след неговата абдикация. Според  референдума на 15 септември 1946 г. България е демократична република и царското семейство, заедно с "малкия  Симеончо", си тръгват пак оттук - от царската гара "Казичене". Постройката й е архитектурен шедьовър, но днес е изоставена, изтърбушена, няма покрив, дъждът върши своята разрушителна дейност, вятърът свири в руините, грохотът и тресенето от близката международна железница също руши гарата. Изживява като че ли края си една прекрасна сграда с елегантна козирка - маркиза, която помни много от нашата история и говори за архитектурата на Третата българска държава.
След промяната в 1989 г. всичко там бе реституирано на цар Симеон Сакскобургготски и сестра му княгиня Мария Луиза. Днес Симеон Втори живее в Ловната хижа на Двореца "Врана". От 2011 г. Паркът и Дворецът се стопанисват от Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис Трети и Царица Йоанна". Все още вървят ремонтите  за бъдещия царски музей. От 1998 г. Паркът и Дворецът са дарени на община София с условие да бъдат отворени за български граждани и гости. Съдебната сага по едно от делата за най-скъпите от т.нар. царски имоти продължи, докато  Софийският градски съд реши, че и стопанство "Врана" е на държавата, а не на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. С решението на съдията исковете на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок са отхвърлени, а те самите са осъдени да платят на държавата разноски от над 700 000 лева.
От 8 юни 2013 г.

всяка събота и неделя

специален автобус с номер 505 тръгва от Орлов мост за Парк "Врана". Входните такси са: за семейства с деца - 8 лв., за възрастни - 5 лв., 2 лв. - за деца и безплатно за пенсионери и деца до 7 г. На входа на Парка се сформират групи и екскурзоводите ги поемат за около час и половина разходка с беседа. През това време посетителите научават историята на Парка, наслаждават се на красотата на поляните, градините, алеите и на редките екземпляри от дървета и храсти от цял свят. Минават по романтичните мостчета на езерото с лилиите, виждат големия алпинеум, разглеждат Двореца отвън. За всичко това са подробните разкази на добре подготвените екскурзоводи.
Какво разказва историята за Парк "Врана"?  Преди Освобождението ни от турско тук бил чифликът "Чардаклия" на турския управител на София Осман паша. После той станал собственост на неговите синове. След Освобождението турските стопани изоставили чифлика. Селяните от околните села Лозен, Герман, Казичене нахлули в него и изпотрошили, унищожили всичко там. Това било израз на събралата им се мъка за робския труд. От 1879 г. Хаджи Боне, съратник на Васил Левски, е собственик на тукашните земи. Но той не успял да изплати ипотеката си към банката и имението било обявено за продажба.

На търга се явили богати софийски банкери

като Ешкенази и Леви, но д-р Никола Странски - дворцов аптекар, успял да купи имението. След кратко време княз Фердинанд го откупва от д-р Странски и постепенно увеличава площта му, като изкупва декар по декар всички съседни ниви от селяните. И оттогава Паркът от 950-980 дка и стопанството от 1000 дка са собственост на царската фамилия Сакскобургготски. Цар Фердинанд и синовете му били естественици и орнитолози по образование. Те внасят от цял свят растения, дървесни видове, цветя, даже и животни, с които оформят малък зоокът. Името на имението идва от първата кацнала врана на покрива - така решава  собственикът Фердинанд. Днес тук може да се видят над 800 екзотични растителни видове, като някои от тях са единствени и вековни. Чуждоземната флора от европейските гори и градини, от Япония, от джунглата на Амазонка се е приспособила,  живее и краси впечатляващия парк, оформян от чужди градинари. След 9 септември 1944 г. паркът и имуществото са национализирани.
През 1904 г. започват строежите в имението. Първо е построена Ловната хижа, чийто архитект е Вулф. За строежа на Двореца "Врана" в 1909 г. Фердинанд взема 3 милиона златни франка заем от руския император Николай Втори, който сетне прави още

щедри подаръци за обзавеждането

с мебели и посуда. После Ловната хижа се свързва с топла връзка с големия Дворец. Талантливи чужди и български архитекти са участвали с проектите си в строежа на Двореца. Сред тях са Никола Лазаров, Георги Фингов, съчетали традициите на възрожденското българско строителство с модерния за времето си европейски архитектурен стил сецесион. Така се е получила прекрасната сграда на Двореца "Врана". В строителството й са се срещнали елегантният неовизантииски стил с елементи от сецесиона, но и с традициите на строителството на Рилския манастир, на българските къщи от Стария Пловдив и Велико Търново.
Днес концерти и други културни изяви се провеждат само в Парка, но след ремонта може да бъдат и в салона на Двореца. Ще поживеем, ще видим! Дано!
В Парка е запазен Хамбарът от времето на Хаджи Боне, но той не се поддържа, не се използва, а днешните ни деца не знаят какво е "хамбар", не са виждали такава сграда. Затова е добре Хамбарът да се реставрира като етнографски обект с познавателна стойност.

Само мечти ли ще останат тези предложения?

Как добре би било, ако се възстанови сградата на гара "Казичене", строена между 1906 и 1911 г. в елегантен виенски стил! И ако грейнат пак в салона й двете кахлени печки, туристите, дошли тук с отново възобновената теснолинейка, с ретро вагончета, ще се радват на прожекцията на филми от старото време, ще гледат ревюта с тоалети от години назад, ще бъдат черпени с вишнево или бяло сладко, ще слушат романси и песни от минали години... Около гарата е имало и малък парк. Няма да е толкова скъпо да се възстанови, да бъде използван за разходки, за образователни и възпитателни цели. Защото днес разрухата съпътства целия ни живот, тя ни прави безразлични и немарливи, настройва ни анархически, отблъсква ни от държавата, от Отечеството ни.

Музей "Врана"

Много от местата във "Врана" се смятат за образец на градинското парково изкуство

Дворецът в парка

Конюшните

Старата гара Казичене - великолепие в разруха